Науката ни помага да осмислим ежедневието си, позволява ни да разберем какво се случва, защо се случва и как ще ни се отрази, решава проблеми и ни напомня, че няма по-големи и мощни сили от тези на Земята.

Науката също така е дала на света някои от най-важните хора, живели някога. От Аристотел до Леонардо да Винчи, от Исаак Нютон до Никола Тесла, от Чарлз Дарвин до Алберт Айнщайн, легендарните хора от света на науката буквално са променили света.

Но освен тях има още много учени с принос за нашето общество. За съжаление, по една или друга причина, повечето от тях са пренебрегнати и неразбрани герои.

Джон Бардийн

Бардийн е първият мъж, спечелил Нобелова награда за физика на два пъти. През 1956 г. е удостоен с наградата за работата си по разработването на първия транзистор. През 1972 г. той отново е награден за работата си по свръхпроводимостта.

Споделя втората награда със своите колеги Леон Купър и Джон Шрифър. Тяхната BCS теория показа как квантовата теория може да доведе до ефекти, които са видими дори при макроскопични размери.

Пол Отлет

Пол Отлет в белгийски адвокат и автор. Той е считан от повечето съвременни учени за баща на информационните науки - област, която той нарича „документация“. Той е „виновен“ за приемането в Европа на стандартната американска индексна карта, използвана доскоро в повечето библиотечни каталози по света.

Карл Ландщайнер

Карл Ландщайнер е австрийски биолог, известен с определянето на категориите за различните кръвни групи още през 1900 г. С неговото забележително постижение преливането на кръв става много по-безопасно за пациентите.

Това невероятно медицинско изобретение му дава името „баща на трансфузионната медицина“. През 1930 г. е удостоен с Нобелова награда за медицина.

Юстус фон Либиг

Юстус фон Либиг е немски учен, който допринася значително за селскостопанската и биологична химия. Той се смята за основател на органичната химия. Известен е още като „бащата на индустрията за торове“ с акцента си върху азотните и микроелементите като основни растителни хранителни вещества, както и с формулирането на закона за минимума.

Последното описва как растежът на растенията разчита на най-ограничения хранителен ресурс, а не на общото количество налични ресурси.

Фриц Хабер

Фриц Хабер е германски химик, носител на Нобеловата награда за химия през 1918 г. Той изобретява процеса Хабер-Бош, който е с голямо значение за широкомащабния синтез на торове и експлозиви.

За да добиете представа колко важно е изобретението му, имайте предвид, че половината от производството на храни в момента в света включва този метод за производство на азотни торове.

Ибн ал Хайтам

Той е арабски математик, астроном и физик. Съвременните учени често го описват като основателя на съвременната оптика. Ал Хатайм е първият, който обясни, че зрението се появява, когато светлината се отразява от обект и след това преминава към нечии очи.

Той е и първият човек, който демонстрира чрез експерименти как зрението протича в мозъка, а не в очите.

Енрико Ферми

Енрико Ферми беше италиано-американски физик и създател на първия в света ядрен реактор: чикагския П-1. Един от най-популярните му прякори е „архитектът на атомната бомба“.

Ферми превъзхожда както теоретичната, така и експерименталната физика; той се специализира във всичко, свързано с използването на ядрена енергия. За изключителния си принос за света на науката той получава Нобелова награда по физика през 1938г.

Нети Стивънс

Нети Стивънс е американски генетик, който открива така наречените „полови“ хромозоми. През 1905 г. тя се превръща в първия учен, който открива, че мъжки червеи от храната произвеждат два вида сперматозоиди: един с голяма хромозома и един с малка хромозома.

Големите оплодени яйца с хромозома произвеждат женските хромозоми, докато малките оплодени яйца от хромозома произвеждат мъжки. Благодарение на Стивънс ние днес наричаме тези „полови“ хромозоми като Х и Y хромозоми.

Розалинд Франклин

Розалинд Елзи Франклин е английски химик и рентгенов кристалограф, чийто принос поставя основите на разбирането на молекулните структури на ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина), РНК (рибонуклеинова киселина), вируси, въглища и графит.

Въпреки че работата й върху въглища и вируси е ценена през целия й живот, приносът й за откриването на структурата на ДНК беше признат след нейната смърт.

Чиен-Шиун Ву

Тя е китайско-американски експериментален физик, който има важен принос в областта на ядрената физика. Ву работи по проекта в Манхатън, където тя спомага за разработването на процеса за разделяне на уран в изотопи на уран-235 и уран-238 чрез дифузия на газове.

Най-известна е с провеждането на експеримента „Ву“, който доказа, че паритетът не се запазва. Това откритие печели за нейните колеги Цунг Дао - Лий и Чен-Нинг Янг Нобеловата награда за физика от 1957 г., но Ву е игнорирана от шведската академия. Независимо от това, тя се смята в кръговете на научния свят за "първа дама на физиката."