Наблюдението на светулки се превръща в едно от най-атрактивните преживявания и всяка година привлича хиляди нови фенове.

Оказва се обаче, че присъствието на хората може да бъде смъртоносно за светещите буболечки, пише BBC.

Сред най-големите заплахи за популацията на светулките са убранизацията, индустриализацията и т. нар. "светлинно замърсяване", се посочва в научно изследване, цитирано от изданието.

Туристите на много места по света са привлечени от магическата гледка на рояците от хиляди движещи се светлинки в мрака, но понякога те несъзнателно унищожават естествения им хабитат или самите тях, като ги настъпват, улавят или стресират с използването на светкавиците на своите телефони и фотоапарати.

В държави, като Япония, Белгия и Индия, дори се организират фестивали на светулките, по време на които посетителите могат да наблюдават танца на светещите насекоми.

Малкото градче Нанакамилпа в Мексико е една от най-популярните дестинации за любителите на светулките. Миналата година над 200 000 души са посетили Мексико, именно за да наблюдават огромните светещи рояци.

"Женските светулки нямат крила и живеят на земята, където снасят яйцата си. Ако посетителите навлязат в техния хабитат, буквално ги стъпкват и унищожават бъдещите им поколения", обяснява проф. Сара Люис от Tufts University.

По думите ѝ в държави, като Тайланд, Малайзия и Филипините, през последните няколко години туристическата индустрия се възползва от атрактивните буболечки, но за съжаление, управлението на човекопотока и грижата за екосистемите е на много ниско ниво.

Един от видовете малайзийски светулки живеят само в мангровите гори по морското крайбрежие. По време на размножителния им период мъжките екземпляри се събират в милионни рояци и излъчват характерна мека светлина, която привлича женските.

Местните организират разходки с моторни лодки за туристите, които могат да наблюдават и да снимат насекомите. Те обаче създават вълни, които ерозират крайбрежната ивица и водят до унищожението на много насекоми.

В Тайван властите се опитват да създадат условия за устойчив туризъм, който да не нарушава спокойствието на светулките. Местните туристически организации изграждат специални екопътеки, които позволяват на туристите да обикалят из хабитата на светулките, но без да стъпват върху тях.

А вместо да се използват лампи, челници и други източници на изкуствено осветление, които дразнят насекомите, пътеките са маркирани с фосфоресцираща бяла боя.

Съветът на професионалния фотограф Карла Роудс към любителите на светулките е да внимават къде стъпват, да не ползват ярка светлина в близост до техните местообитания и в никакъв случай да не се опитват да ги хващат.