През последните няколко години се появиха няколко типа родители. Сред тях има такива, които са като „родители-хеликоптери“ - прекалено много предпазват децата си. Други пък са напористи „майки-тигрици“. И в двата случая е налице грижа в прекомерни количества.

Този тип родители контролират всяка стъпка на децата си. Не им позволяват да взимат самостоятелни решения, оказват им прекалено голям натиск и почти не им дават възможност да се сблъскат с неуспеха и разочарованието.

Тези родители тичат в училище, за да занесат на детето забравения екип по физическо. Пишат уроците на своите деца и правят запитване за домашното на детето в чата, ако то не си го е записало.

Тези родители са убедени, че детето им винаги е право. Те ще се разправят с учителя, ако рожбата им заяви, че спрямо нея е имало несправедливо поведение.

В по-горните класове тези родители избират какви изпити ще полагат децата им. Няма да им позволяват да пътешестват самостоятелно, опасявайки се, че ще бъдат похитени. Не е изключено в един момент да отидат на събеседването с работодател, на което трябва да присъства само детето им.

И накрая, тези родители се възприемат не само като родители, но и като най-добрите приятели на своите деца.

Няма съмнение – това поведение е провокирано от родителска любов. Проблемът е, че следейки всяко домашно на детето да бъде изпълнено или пък възмущавайки се, че то не е поканено на рождения ден на съученик, тези родители лишават децата си от възможността да преживеят неуспеха. Те спъват развитието им.

Силата на провала

Учейки се да преодоляват провала, децата развиват у себе си устойчивост. Те се научават да се справят с разочарованието и да управляват правилно своите емоции. Развитието на тези навици в детските години е важно за постигането на успех като възрастен.

Повечето изследвания, посветени на хиперопеката, разглеждат влиянието й върху младите хора – студентите.

Негативните последствия се проследяват във всяка възраст. Например, заобиколените от прекалена родителска грижа деца в предучилищна възраст и начален курс са по-срамежливи, по-тревожни и по-трудно намират общ език с връстниците си.

Трите най-важни неща, от които децата се нуждаят, но не получаватПроблемът не е в технологиите, а прилагането на строги правила за използването им не е решението. По-скоро трябва да се обърне внимание на причините за отвличането на вниманието на децата

На възраст от 16 до 28 години децата, които са имали „родители-хеликоптери“, е по-вероятно да страдат от неувереност в собствените сили и по-често изпитват трудности в отношенията с другите хора.

Друго изследване, посветено на темата, сочи, че децата, чиито родители са проявявали хиперопека, страдат от по-високо ниво на стреса и депресивни симптоми. Те се чувстват по-малко удовлетворени от живота и по-трудно контролират емоциите си. По-често употребяват наркотици.

Какво значи това?

Значи ли всичко това, че родителите трябва да забавят обороти и да престанат да се месят в живота на децата си? Не точно. Изследвания отчетливо свидетелстват, че децата, чийто родители се грижат много за тях, се справят по-добре с училищните задачи, имат по-висока самооценка и са в по-добри отношения с връстниците, сравнено с децата на по-равнодушните родители.

Трябва да се знае: в живота неизбежно ще има проблеми и разочарования. По-добре е да научите децата да се справят с тях, да се опитват сами да ги решават. Така възпитавате у тях способност достойно да преодоляват житейските трудности и бързо да възстановяват душевните си сили – навици, които ще ги изведат на пътя към успеха, когато напуснат дома на родителите.