На днешния ден се навършват 142 години от подписването на Санстефанския предварителен мирен договор между Русия и Османската империя. Той слага край на Руско-турската война от 1877-1878 година и разпорежда обособяването на самостоятелна българска държава за първи път след близо пет века османско управление.

За първи път трети март се отбелязва през 1880-та година като ден на „Възшествието на престола на император Александър Втори и заключението на Санстефанския мирен договор“.

Като ден на Освобождението на България Трети март се чества за първи път през 1888 година.

Мирният договор от Сан Стефано предвижда създаването на автономно, трибутарно княжество България с християнско правителство и правото да има войска. Според документа България би имала площ от около 170 000 кв. км и би обхващала Видинско, Врачанско, Търновско, Русенско, Силистренско, Варненско, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония, части от Косово и Албания, част от Източна Тракия и Южна Добруджа.

Точно това обаче създава сериозни проблеми на Русия в отношенията ѝ с останалите Велики сили, тъй като още преди началото на войната тя е поела ангажимент да не се създава голяма славянска държава на Балканите.

В крайна сметка окончателното разрешаване на въпроса за бъдещото устройство на България се решава на Берлинския договор от 13 юли 1878 година, който определя територията на българското княжество в земите между Дунав и Стара планина и дотогавашния софийски санджак.

Между Стара планина и Родопите се обособява автономна област Източна Румелия, а Македония, Източна Тракия и Западна Тракия остават под пряката власт на султана.

България обаче избира за дата на националния си празник именно 3 март, защото това е първият официален документ, в който се споменава възстановяването на българската държавност.

Паметникът на свободата (известен и като Паметникът на Шипка) се намира на връх Свети Никола и е издигнат през 1930 година с цел да увековечи подвига на падналите за свободата на България по време на Шипченските боеве през лятото на 1877 г. Те са били решаващи за изхода на войната и в тях взима ключово участие българското Опълчение.

Пред паметника се провеждат официалните празненства по случай Освобождението на България от османско владичество. Тази година, по препоръка на Националния оперативен щаб за заболяването COVID-19, планираните за днес официални ритуали бяха отменени.

Достъпът на граждани, желаещи да се поклонят пред Паметника на Свободата, обаче остава свободен.

По препоръка на здравните власти Националният военноисторически музей в София и неговите филиали в страната също няма да работят днес.