Кулата с черепите, разказваща борбата за свобода на сръбския Ниш
В сръбския град Ниш, в сърцето на Балканския полуостров, се издига мрачен паметник на сръбската съпротива срещу 400-годишното османско владичество.
Но той е изграден не за честване или възпоменание на героичните борци, а за да внесе страх в сърцата на останалите.
Сръбската империя започва да се разпада при Стефан Урош V, чиято нерешителност и некомпетентност му печелят позорния прякор „Урос Слабият“.
Вътрешните конфликти я раздробяват на отделни княжества, а в същото време османският султанат постепенно се разпространява в Азия и Европа. Когато мощните османци нападат, сръбските провинциални владетели, твърде погълнати от собствените си вражди, оказват слаба съпротива.
Ниш е превзет за първи път от османците през 1375 г. Сърбите успяват да си го върнат през 1443 г., но той отново пада през 1448 г. Градът сменя владетелите си няколко пъти, лашкайки се между турците и австрийците по време на 17 и 18 век, но през по-голямата част от следващите 400 години той е под османско владичество.
През 1809 г. десет хиляди сръбски бунтовници настъпват към селата южно от град Ниш в опит да си върнат земята от османците. Срещу тях е изпратена огромна армия, която няма как да бъде победена.
Предводителят им взема самоубийствено решение - взривява барутните запаси, при което загиват над 6 000 османски войници и 3000 сърби на хълма Чегар, разказва Amusing Planet.
След битката отрязаните глави на бунтовниците са изпратени на султан Махмуд II, който ги връща в Ниш със заповедта да се построи кула с тях, която да служи като предупреждение за всички сърби, осмеляващи се да мислят за въстание.
Когато е построена, Кулата с черепите, или Челе Кула, е висока близо пет метра и се състои от вградени в нея 952 черепа. С течение на годините от стените й падат много черепи, някои от които са погребани от роднини на починалите, а други - отнесени от ловците на сувенири.
През 1860-те години, с отслабването на властта на Османската империя, Мидхат паша - последния турски владетел на Ниш, осъзнава, че кулата само предизвиква негодувание срещу властта и напомня на местните жители жестокостите на империята.
Затова той нарежда да се отстранят останалите черепи, но не посмява да я унищожи, тъй като се е превърнала в паметник, мощен символ на сръбската съпротива.
Днес Кулата с черепите е загубила по-голямата част от останките. Останалите черепи - около 50 на брой, са защитени от стъклен корпус. Цялата кула се помещава в малък параклис, който отвън прилича на църква.