През последните няколко седмици все повече икономисти и анализатори прогнозират, че американските компании ще бъдат изправени пред серия от фалити, предизвикани от пандемията от COVID-19.

Сред тях са имена, като управителя на Федералния резерв на Сейнт Луис Джеймс Булард, както и Питър Оржаг, който е бивш съветник на президента Барак Обама, пише The Economist.

Доколко обаче ситуацията в американския корпоративен сектор може действително да се влоши?

От началото на годината няколко от големите компании в страната вече обявиха банкрут, което означава, че през 2020 г. броят на фалитите има реален шанс да достигне най-високото ниво от финансовата криза през 2009 г. насам.

Популярни имена, като веригите J. C. Penney и Neiman Marcus, магазините за облекла J Crew и фитнесите Gold’s Gym, през последните дни обявиха несъстоятелност.

Компанията за отдаване на автомобили под наем Hertz и шистовият петролен производител Chesapeake Energy пък са на ръба на фалита.

На фона на тревожните данни за американската икономика е много вероятно в следващите седмици да последват още много лоши новини, идващи от корпоративния сектор.

Това повдига три важни въпроса - какви са сигналите за евентуалния мащаб на предстоящата вълна от фалити, как ще изглежда тя, в сравнение с финансовата криза от 2009 г., и имат ли компаниите друга алтернатива, освен обявяването на банкрут?

Отговорите зависят от няколко ключови фактора, като първият от тях е свързан със състоянието на пазара на облигации без инвестиционен рейтинг, или т. нар. junk bonds.

В САЩ тези спекулативни облигации, заедно с книжата с оценка BBB (най-ниския инвестиционен рейтинг), заемат две трети от целия пазар на нефинансови дългови инструменти, припомня The Economist.

Прогнозите на Goldman Sachs показват, че до октомври тази година облигации с инвестиционен рейтинг на стойност над 550 млрд. долара ще бъдат понижение до статус junk. С това общият пазар на спекулативни облигации ще се увеличи с близо 40%.

Шефът на Фед: Щатската икономика може да се свие с над 30%Джером Пауъл обаче не очаква депресия

Според Едуард Алтман от Stern Business School около 8% от компаниите, чиито облигации имат спекулативен рейтинг, ще фалират през следващите 12 месеца. През следващите две години техният дял може да нарасне до 20%.

Той очаква, че до края на годината поне 165 големи корпорации, всяка от които има задължения за по над 100 млн. долара, ще обявят несъстоятелност.

Светлина върху проблема хвърля и икономическият показател, наречен "коефициент на проблемните заеми" (distress ratio). За "проблемни" се считат облигациите, които се търгуват с доходност от над 10 процентни пункта по-висока от тази по държавните ценни книжа.

Кредитната агенция S&P Global изчислява, че в САЩ тези задължения, като дял от всички junk облигации, са нараснали до ниво от 30% в началото на април, в сравнение с 25% месец по-рано.

От всички 32 фалита на компании със спекулативен рейтинг, регистрирани през април, 21 са били в САЩ.

Степента, в която различните индустрии се очаква да бъдат засегнати, варира. Заради срива в цената на петрола, например, около 70% от всички junk облигации в петролната индустрия в момента влизат в графата "проблемни".

Пет други сектора регистрират нива от над 35% по този показател - търговията на дребно, минното дело, транспортът, автомобилното производство и енергетиката.

Ясно е, че това ще доведе до нова вълна от фалити. Въпросът е как те могат да бъдат сравнени със ситуацията отпреди 11-12 години?

В пика на световната финансова криза делът на фалиралите компании с junk рейтинг беше около 10%. Според рейтинговата агенция Moody's, ако нястоящата криза се окаже по-тежка от предишната (каквито са консенсусните прогнози), този дял може да се повиши до над 20 на сто.

Финансовите кризи като цяло са породени от несигурността, пише The Economist. А характерът и развитието на пандемията от COVID-19 не позволяват да се предвиди с точност кога икономиката ще може да се завърне към нормалния си режим на работа.

А това означава, че и при воденето на съдебни дела по обявяване в несъстоятелност на дадена компания юристите няма да бъдат наясно към какъв вариант да се стремят - преструктуриране, ликвидация или разсрочване на задължения.

Просто защото никой няма да знае кога тази фирма ще може отново да започне да прави пари.

Още повече, че и броят на тези дела се очаква да нарасне значитгелно. Това може да постави под натиск дори и самата съдебна система, твърдят експертите, цитирани от The Economist.

Източна Европа посреща най-тежката криза от падането на комунизмаЕфектите от разпространението на коронавируса вече се усетиха в Източна Европа, която до скоро беше най-бързоразвиващия се регион на Стария континент

И така се стига до последния важен въпрос. Какви са алтернативите? Раликата между 2008 и 2020 г. е, че сега капиталовите пазари и банковият сектор са в сравнително добро здраве. Достъпът до финансиране от правителството или от пазарите е изключително улеснен.

В момента компаниите имат много по-широк кръг от инструменти, с които да си осигурят ликвидност, смята анализаторът на FTI Consulting Майкъл Айзенбанд. Някои хеджфондове и инвестиционни компании дори предлагат отпускане на заем в замяна на акции, с което получават дял от капитала на компанията.

За много компании, които все пак очакват бизнесът им да се възстанови на даден етап, подобен вариант може да се окаже по-добър от обявяването на фалит.

Добрата новина е, че голяма част от застрашените фирми ще могат да бъдат спасени чрез преструктуриране.

Според експерта по корпоративни преструктурирания Уилиям Дероу от Moelis & Company този процес включва пет стъпки, по аналогия с медицината - спиране на кървенето; преценка на нараняванията, извършване на операция, ако това е наложително; рехабилитация на пострадалия и завръщане към нормалния живот.

Лошата новина е, че според него американският корпоративен сектор все още се намира в първата фаза.

"Засега това, което правим, са основно кръвопреливания. Още дори не сме успели да спрем кръвотечението", казва Дероу.