В западната част на региона Абруцо, разположен в Централна Италия, на около 80 километра източно от Рим, се намира една от най-плодородните равнини на страната.

Зеленчуците, които се отглеждат там, са високо ценени в Италия заради отличителното си качество и вкус.

Особено популярен е картофът Fucino, който е отличен със „Защитено географско указание“ през 2014 г. - етикет за качество, присъждан от Европейския съюз на селскостопански продукти, тясно свързани с определена територия.

Заобиколена от ниски хълмове, тази широка и плитка долина невинаги е била покрита със земеделски земи. В миналото там има езеро и то е третото по големина в Италия, докато не е източено през 1878 г., посочва Amusing Planet.

Езерото Фусине, или Lago Fucino на италиански, е източник на беди за живеещите в района още от древни времена. То няма естествен излаз, което води до чести наводнения на околните села. Местните жители притискат Юлий Цезар да източи езерото и да възстанови долината, но преди да бъде съснавен план за това, той е убит.

Столетие по-късно - през 41 г. сл. Хр., император Клавдий задейства амбициозен план за регулиране на водния поток на езерото. Прокопава се 6-километров тунел през хълмовете край Авецано, за да се отклонят езерните води към река Лири.

Над тридесет хиляди работници, предимно роби, се трудят в продължение на единадесет години. Такъв грандиозен проект никога преди не е реализиран. Свлачища и срутени тунели отнемат несметен брой животи.

Работата им почти се превръща в катастрофа, когато грешка в изчисленията на инженерите кара езерните води да нахлуят твърде бързо, като почти удавя Клавдий и хората му, събрали се върху плаваща платформа на канала.

В крайна сметка, тунелът е завършен. По онова време това е най-дългият, строен някога, като остава такъв в продължение на 18 века - до откриването на железопътния тунел Fréjus под Алпите през 1871 г.

За да отпразнува завършването на дейностите по отводняването, Клавдий организира масивна морска битка, наречена naumachia. Бойците са затворници, осъдени на смърт.

Спектакълът на езерото Фусине е касапница, а след нея кървавите води са източени извън езерото, намалявайки размера му от 140 кв. километри до под 60 кв. километри.

След падането на Римската империя и варварските нашествия в района тунелът не се поддържа и той се запушва. В началото на VI в. сериозно земетресение размества земните пластове и езерото се връща на предишните си нива.

След няколко неуспешни опита за възстановяване на римската дренажна система през XIII и XV век, италианският благородник и банкер Алесандро Торлония ангажира швейцарския инженер Жан Франсоа Мейър дьо Монтрихер със сложната задача.

След повече от десетилетие работа, той успява да възстанови оригиналните тунели, разширявайки участъци от тях, където е необходимо. Добавени са и други канали и кладенци. Работата е приключена през 1870 г., а през 1873 г. започва постепенното отводняване на езерото.

За пет години то е напълно източено, оставяйки след себе си 140 квадратни километра плодородна земя. Рибарите изхвърлят своите мрежи и се захващат със земеделие, отглеждайки върху бившето езеро зърнени храни, зеленчуци и захарно цвекло.

През 1942 г. е прокопан втори тунел, който подпомага функциите на оригинала, който продължава да работи. Впоследствие римската система е подобрявана многократно.