Пандемията от коронавирус е на път да подготви пътя към “ерата на медта,” според директора, отговарящ за енергетиката, климата и ресурсите в Eurasia Group, тъй като правителствата увеличават инвестициите, които ще доведат до ръст в търсенето на червения метал.

Суровината, която е считана до голяма степен за индикатор на цялостното състояние на икономиката, понесе сериозен удар по време на кризата с коронавируса.

Падащото търсене понижи цените в разгара на пандемията през март. Медта обаче поскъпва с 0.5% - до 5 909 долара за метричен тон, на борсата в Лондон днес.

Цената се доближава до петмесечния връх от 5 928 долара, достигнат по-рано през месеца, информира Ройтерс.

Според Хенинг Глойстийн от Eurasia Group пандемията се очаква да ускори тенденциите към подкрепени от правителствата природосъобразни инвестиции и дигитализация, което “предвещава предстоящ бум в търсенето на мед.”

“Огромните програми за зелени инвестици и дигитални стимули, най-вече в Азия и Европа, ще създадат условия за бум в търсенето на мед — елекотромобили, 5G мрежи и възобновяеми енергийни източници изискват огромни количества от червения метал,” казва Глойстийн пред CNBC.

Търсенето на медта може да падне с 5% през 2020 г. вследствие на рецесията, породена от пандемията, прогнозира той. Мащабните мерки за фискални стимули обаче ще помогнат за повишение на търсенето на метала до нивата отпреди кризата през следващата година, като трейдърите и миннодобивните компании очакват потреблението да нарасне с 4% през 2021 г.

Анализатори от Bank of America завишиха прогнозата си за цената на метала по-рано през месеца, като прогнозират тя да нарасне с 5.4% през 2020 г. до 5 621 долара за тон. Те оставиха прогнозата си за 2021 г. без промяна на ниво от 6 250 долара за тон.

Прогнозите им се дължат на “забележителните пакети за фискални стимули” и очакванията, че ще има повече потребление на суровини с излизането на страните от наложените блокади.

Анализатори от Morgan Stanley също очакват секторът бързо да се възстанови до нивата отпреди пандемията, според проучване на Reuters.

Зелени инвестиции

Според Eurasia Group чистата енергия и програмите за дигитализация се очаква да покачат средния годишен ръст в търсенето на медта с 2.5% през настоящото десетилетие, което би могло да отведе потреблението до 30 млн. тона до 2030 г.

Алкомет: Промяната във веригите за доставки е шанс за БългарияШирокото приложение на алуминия може да подготви пътя към устойчиво бъдеще, смята Емрах Сазак, член на Управителния съвет на Алкомет

Промяната в политиките в Азия и Европа ще играе важна роля в скока в търсенето, смята Глойстийн, като промените в транспортния сектор се очаква да бъдат “най-големия двигател за потреблението на медта.”

“Индустрията на електромобилите в момента допринася с едва 1% към търсенето на медта. До 2030 г. много анализатори прогнозират, че делът ще достигна 10%,” казва той.

Китай се очакваше да инвестира стотици милиарди долари в дгитализацията на икономиката на страната в идното десетилетие, отбелязва Глойстийн, докато страните по цял свят са поели ангажимент за огромни инвестиции в зелена инфраструктура и електромобили.

“Медта ще бъде основна суровина на практика за всички индустрии, които в момента се насърчават,” казва той. “Добре дошли в ерата на медта.”

Политически спорове

Глойстий признава, че държавите от Южното полукулбо с големи сектори за добив на мед ще бъдат основни бенефициенти от нарасналото търсене на метала, той също така отбелязва, че влиянието на Китай в индустрията може да доведе до увеличаването на политическото й влияние в Австралия и Южна Америка.

“Възходът на икономиката на медта ще доведе до политически усложнения,” казва той. “Доминиращата позиция на Китай, като купувач на суровини, вероятно ще й осигури по-голямо политическо влияние върху регионите, добиващи мед.”

Китай е най-големият потребител на рафинирана мед в света, според Eurasia Group, като страната е употребила около 13 млн. тона от суровината през миналата година.

Напрежението между Китай и Австралия се засили в последните години, след като Австралия забрани на Huawei да участва в изграждането на 5G мрежите в страната.

Отношенията им пострадаха допълнително от това, че правителството на Австралия поиска разследване на начина, по който Китай е реагирала на коронавируса и от това, че Китай наложи вносни мита на някои австралийски стоки.

Някои австралийски законодатели подкрепят пренасочването на износа от Китай, но според Глойстийн Gloystein нарастващото търсене на медта може да ограничи способността на страната да постигне тази цел.

Междувременно, влиянието на Китай ще нарасне и в Чили, която е най-големият износител на мед в света и участник в китайската инициатива “Един пояс, един път“.

“Износът на мед на Чили за Китай вече съставлява около една трета от общия за страната,” според Глойстийн.

“По-големите продажби на мед вероятно ще увеличат тази зависимост и ще изложат Чили на политическия натиск на Пекин в много сфери, в това число търговски преговори, използването на оборудване на Huawei и отношенията със САЩ.”

Същото, според Глойстийн, важи и за Перу, която изнасява близо два пъти повече стоки за Китай, отколкото за Европа или САЩ.