Покупко-продажбата, както и отдаването под наем на имоти, ще може да се осъществява само след представяне на технически паспорт за съответното жилище.

Това ще става от 2022 г. Условието е залегнало в Национална стратегия за енергийна ефективност публикувана за обществено обсъждане, пише вестник Монитор.

С технически паспорт разполагат жилищата и помещения, на които е направено енергийно обследване и определен клас на имота.

Така тези, които са санирани и е постигната висока енергийна ефективност ще разполагат с по-висок клас.

С предложението на практика техническият паспорт става като нотариален акт за жилището, тъй̆ като собственикът няма да може да го продава, ако не разполага с такъв сертификат.

По този начин ще се повиши ангажираността на собствениците на сгради чрез стимули и санкции за изготвянето на технически паспорти на сградите.

В стратегията е предвидено до 2050 г. да бъдат обновени 60% от жилищния фонд в страната и близо 17% от нежилищния. Това ще доведе до спестяване на 7329 GWh енергия годишно.

Също така се предвижда разработване на пакетни решения, които са лесно приложими в сходни типове сгради.

Идеята е да се изготвят проекти със задължителни мерки за обновяване, например на панелни блокове, които са еднотипни в повечето райони.

В стратегията е записано още, че ще бъде намалено безвъзмездното финансиране на проекти за обновяване в многофамилните жилищни сгради.

Освен това се предвижда осигуряване на възможности за нисколихвени или безлихвени кредити за собствениците на жилища при запазване на 100% грантов компонент в рамките на целеви социални политики.

В проекта е записано още, че мерките за повишаване на енергийната ефективност на имотите ще се включва подмяна на врати, както и монтиране на сенници на прозорците.

До сега в програмите за саниране вратите и сенниците не бяха включени.

От анализа на жилищния фонд, който е представен в стратегията, става ясно, че основният разход на енергия в имотите е разходът за отопление, който почти 80%.

Прегледът на потреблението на енергия по енергоносители показва, че потреблението е небалансирано, със съществен дял на неекологични/евтини енергоносители.

Топлинната енергия от централно топлоснабдяване представлява само 18% от общото потребление на енергия, електрическата енергия е 45%, а делът на твърдите горива е 36%.