Представете си голяма западноевропейска държава, в която коронавирусът се появи сравнително късно, но правителството, вместо да се бави и да отрича опасността, взе бързи мерки, започна масово тестване, успя да "изглади кривата" и да намали смъртността.

Овладяването на разпространението на COVID-19 ѝ позволи да премине през стриктна, но бърза карантина, удържайки безработицата на ниво от едва 6%, а лидерът ѝ се радва както на международно признание, така и на значително повишен рейтинг на одобрение вътре в страната - от 40% преди пандемията до 70% в момента.

Става въпрос за Германия, която се нарежда сред държавите с най-големи шансове за икономически възход след пандемията. Това пише в свой анализ за The New York Times финансовият анализатор Ручир Шарма.

Той припомня, че в Германия профсъюзите са работили в тясна връзка с правителството за запазване на работните места и поддържане на максималния възможен производствен капацитет в предприятията по време на кризата.

С малки изключения, германските фирми се справиха и с осигуряването на безопасна среда за работа на своите служители.

В същото време пандемията от COVID-19 ускори "обръщането навътре" на икономиките на много държави по света - процес, който започна още по време на финансовата криза през 2008 г.

Държавните институции установяват все по-пълен контрол върху всички аспекти на икономическия живот, като в същото време трупат дългове, за да стимулират растежа и налагат ограничения върху вноса и имиграцията.

Единствено виртуалната страна на световната икономика е в подем благодарение на факта, че все повече хора работят, пазаруват и са забавляват в интернет.

Кои ще бъдат печелившите в този нов глобален икономически пейзаж?

Въпреки технологичното си превъзходство, САЩ и Китай едва ли ще са сред тях, смята Шарма. Техните финансови дисбаланси са твърде големи, а правителствата им търпят сериозни критики заради начина, по който действаха по време на пандемията.

Една от обещаващите азиатски икономики е тази на Виетнам - развиващ се експортноориентиран пазар, който успя сравнително рано да овладее разпространението на коронавируса.

Русия също е в добра позиция, тъй като през последните години президентът Владимир Путин предприе серия от мерки за намаляване на финансовата си завимост от световните пазари. Това може да се окаже ценно в условията на един деглобализиращ се свят.

Компаниите по света ще поемат около $1 трлн. нови задължения през 2020 г.Безпрецедентното увеличение ще доведе до 12% скок в корпоративния дълг до около 9.3 трлн. долара, според проучване на Janus Henderson

Големият победител обаче се очертава да бъде Германия, пише още анализаторът.

Нейният отговор на пандемичната криза само подчерта вече съществуващите предимства на най-голямата европейска икономика - ефективно управление, нисък дълг, висока репутация на индустриалните предприятия, която поддържа износа дори и в условията на свиване на глобалната търговия и не на последно място - капацитет за създаване на местни технологични компании, които да конкурират американските и китайските гиганти.

Докато много други държави се притесняват, че безработицата ще се задържи за дълъг период от време, повечето германски служители успяха да запазят работните си места благодарение на стимулиращите програми на правителството. В Германия държавата покрива част от разходите на фирмите за възнаграждения в случаи на временни икономически кризи.

Ангела Меркел, която управлява страната от 2005 г. насам, често беше обект на подигравки заради спестовната си финансова политика. Някои от нейните европейски колеги подигравателно я наричаха "швабска домакиня", която събира трохите от хляба на масата за "черни дни". Сега обаче на тях никак не им е смешно.

Защото Германия посрещна настоящата криза с бюджетен излишък, който ѝ позволи да поддържа икономиката си по време на карантината с директни плащания за домакинствата и бизнеса, данъчни облекчения, преференциални кредити и други стимули, чиято обща стойност достигна 55% от брутния вътрешен продукт на страната (около четири пъти повече от дела им в САЩ до момента).

Освен това Германия изрази готовност да помогне на своите европейски партньори, които винаги са си оплаквали от нейното "скъперничество".

Но въпреки това Берлин не е отстъпил от принципите на фискалната дисциплина. В резултат на кризата публичният дълг на Германия се очаква да нарасне значително, но въпреки това той едва ли ще надхвърли 82% от БВП.

Това е много под равнищата в САЩ и някои от останалите развити държави, които похарчиха много по-малко за стимулиране на своите икономики.

Успя ли коронавирусът да убие глобализацията? Системата на отворена търговия, която от десетилетия доминираше над световната икономика, беше сериозно

Критиците твърдят, че Германия вече е твърде зависима от индустриалния си експорт, особено от този за Китай. Страната обаче е наясно с това и полага огромни усилия за модернизация на своите основни износители, сред които са автомобилните производители.

Регулациите ги принуждават постепенно да се отказват от конвенционалните двигатели и да инвестират все повече средства в електрическите автомобили на бъдещето. В Щутгарт - дома на Mercedes и Pporsche, старите дизелови возила вече са забранени в централната част на града.

Едно от големите предивства на Германия е, че (макар и с известно закъснение) се опитва да насърчи създаването на голяма технологична екосистема от типа на тази, която съществува в Силициевата долина. В нея частните инвеститори ще подкрепят развитието на обещаващи стартъп компании. Някои от тях вече успяват да постигнат впечатляващо разрастване на бизнеса си.

Германското общество е застаряващо и консервативно, но тези, които смятаха, че то не е способно на бързи промени, сгрешиха, пише Ручир Шарма. В началото на века германската икономика беше обявена за "болния човек на Европа". Тя обаче успя със серия от реформи на трудовия пазар да възстанови статуса си на водеща икономическа сила.

Пандемията от COVID-19 ускорява глобалната дигитализазция и деглобализация, като в същото време увеличава нивата на публичния дълг. Германия обаче демонстрира своята устойчивост срещу всички тези заплахи, а управляващите - готовност да ги посрещнат.

Това дава възможност на страната да извлече значителни ползи от ситуацията и да се нареди сред победителите в епохата след кризата.