Умовете на децата по целия свят се похабяват. С увеличаването на случаите на COVID-19 в началото на април, над 90% от учениците бяха спрени от училище. От тогава броят е намалял с една трета, тъй като много училища в Европа и Източна Азия отвориха.

На останалите места обаче напредъкът в това отношение изостава, пише The Economist. Някои американски училищни райони, в това число Лос Анджелис и Сан Диего, планират да предлагат само дистанционно обучение, когато новата учебна година започне.

Правителството на Кения отмени цялата учебна година, оставяйки децата да бездействат до януари. Във Филипините президентът твърди, че може да не позволи децата да се върнат в класните стаи, докато не бъде създадена ваксина. Южна Африка отвори отново казината си и в същото време само част от класните си стаи.

Разбираемо, много родители се страхуват. COVID-19 е нова болест и за нея се знае малко. Училищата са големи и пренаселени. Малките деца няма да спазват правилата за социално дистанциране.

Предпазливостта е уместна, особено когато броят на случаите се увеличава. Както от Economist са заявявали и преди обаче, ползите от отварянето на училищата обикновено надхвърлят недостатъците.

Новият коронавирус не излага децата на особено голям риск. Проучвания предполагат, че вероятността представителите на възрастовата група до 18 години да се заразят е с между 30 и 50% по-малка. Според данните от Великобритания вероятността за смъртен случай вследствие на COVID-19 при децата под 10-годишна възраст е хиляда пъти по-малка, в сравнение с възрастовата група 70 – 79 г.

Доказателствата сочат, че децата също така е малко вероятно да заразят някой друг. В Швеция вероятността служителите на детските градини и началните училища, които не бяха затворени, да се заразят с вируса не е била по-голяма, в сравнение с другите професии.

Ново проучване сред 1 500 тийнейджъри и 500 учители, които се връщат в училище в Германия през май, сочи, че едва 0.6% са имали антитела на вируса - или по-малко от половината, в сравнение с процента на национални ниво от други проучвания.

Да, при избухването на зараза в училище в Израел бяха заразени над 150 ученици и служители. С прилагането на предпазни мерки обаче рискът може да бъде минимизиран, смятат от Economist.

В същото време недостатъците на това децата да пропускат училището са огромни. Те учат по-малко и губят навика си да научават нови неща. Zoom е слаб заместител на класните стаи. Бедните деца, които е по-малко вероятно да имат Wi-Fi и образовани родители, изостават още повече зад по-заможните си връстници.

Родители, които нямат къде да оставят децата си, изпитват проблеми със завръщането на работа. Майките понасят по-тежкото бреме и по тази причина професионалната им кариера страда повече. Децата, които не ходят на училище, е по-вероятно да страдат от тормоз, недохранване и слабо психическо здраве.

Затварянето на училища в богатите страни е достатъчно лошо. Вредите, които то носи в бедните страни обаче, са много по-големи. Вероятно около 465 милиона деца, на които се предлага онлайн обучение, не могат да се възползват лесно от него, защото нямат интернет връзка.

В части от Африка и Южна Азия има семейства в толкова тежко състояние, че много родители карат децата си да се откажат от училище и да започнат работа или да сключат брак. Колкото по-дълго училищата остават затворени, толкова повече хора ще вземат това тъжно решение.

Според благотворителната организация Save the Children близо 10 милиона деца може да прекъснат образованието си. Повечето от тях ще са момичета.

Образованието е най-сигурният път за излизане от бедността. Лишаването на децата от него ще ги обрече на по-беден, по-къс и по-неудовлетворителен живот.

От Световната банка изчисляват, че затварянето на училищата за пет месеца ще намалят доходите на засегнатите деца за целия им живот с 10 трлн. долара в днешни пари, което се равнява на 7% от БВП на света.

Топ 10 на най-престижните гимназии в София Топ 10 на най-престижните гимназии в София оформиха резултатите от матурите по български и математика, които излязоха вчера.

Предвид тези катастрофални потенциални загуби, правителствата би трябвало сега да работят по въпроса за отварянето на училищата веднага щом е безопасно. Това не трябва да е партиен въпрос, в какъвто, за съжаление, се превърна в САЩ, където някои хора смятат, че е лоша идея, само защото президентът Доналд Тръмп я предлага, пише Economist.

В някои страни синдикатите на учителите пречат на процеса по отварянето на училищата, отчасти заради оправдано притеснение относно общественото здраве с увеличението на броя на случаите, но и защото интересите на учителите не съвпадат с тези на децата —особено ако им се плаща, независимо дали ходят на работа или не.

Основният трудов синдикат в Лос Анджелис призовава училищата да останат затворени, докато не бъде изпълнен дълъг списък с изисквания, сред които и постоянно изплъзващата се мечта за универсално здравеопазване в САЩ. Децата не могат да чакат толкова дълго.

Държавите, които отвориха училищата, като Франция, Дания, Китай и Нова Зеландия, предлагат съвети за минимизиране на рисковете. Те позволяват на най-уязвимите учители да си останат у дома. Те също така намалиха класовете, въпреки че това означаваше, че много деца могат да прекарват само част от седмицата със своите учители.

Те промениха учебната програма, така че да няма струпвания в коридорите, на входа на училищата и в училищните столове. Те изискват или препоръчват носенето на маски. Те увеличиха тестването в училище и проследяването на контактните лица.

Европейските държави изчакаха средно по около 30 дни след пика на заразата, преди да възобновят присъствените учебни занятия. След като започнаха по този начин, мнозина облекчиха правилата, за да позволят на повечето ученици да се завърнат в училище по едно и също време. Засега няма опит с отварянето на училища на места, където вирусът продължава да се разпространява упорито, както в момента е в Аризона, Флорида и Тексас.

Подобни места би трябвало първо да установят контрол над вируса преди започването на новата учебна година. Това вероятно означава, че дори и тогава не всички деца ще успеят да се върнат за постоянно в училище.

Няколко дни на седмица с учител обаче са по-добре от нито един. Както в Европа, все повече училища могат да отварят с отслабването на COVID-19.

Компромисите в южната част на света са дори още по-трудни. Една четвърт от училищата в най-бедните държави разполагат със сапун и течаща вода за миене на ръце. В същото време училищата в такива държави често са местата, където учениците получават храна и ваксини.

Затварянето им прави децата по-уязвими на глад и морбили, а рискът почти сигурно е по-голям от този от COVID-19. По тази причина благоразумният курс за правителствата на бедните страни е да действат смело. Да се противопоставят на синдикатите и да отворят отново училищата.

Безопасното повторно отваряне на училищата по света няма да е евтино. Освен милиардите бутилки с дезинфектант за ръце, ще е необходима внимателна организация, гъвкава учебна програма и помощ за онези, които са изостанали, за да могат да наваксат.

Това ще струва пари на данъкоплатците, но данъкоплатците често са и родители. Богатите страни би трябвало да помогнат на бедните с част от разходите. Колкото и големи да са, те не са нищо, в сравнение с последствията от това да се позволи на най-голямото поколение в историята на човечеството да израсне в невежество.