Жителите на Венеция от години се оплакват, че туристите превръщат града им в някакво подобие на исторически Дисниленд. През 2018 година общината дори инсталира въртящи се прегради, които да контролират потока към централната част на града, а през 2019 предложи да се въведе такса от 10 евро на всеки посетител.

Сега проблемите на Венеция са съвсем различни - градът страда от недостиг, а не от излишък на туристи. Пандемията от COVID-19 доведе до срив в сектора на международните пътувания, а по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие международният туризъм ще се свие с 60% през 2020 година. В случай, че има и нови вълни на пандемията, спадът може да достигне до 80 на сто, смятат експертите на организацията.

На този фон държавните лидери, включително и тези в Италия, се опитват да спасят туристическия сектор с радикални мерки, които включват дори и директни държавни субсидии за туристите, пише The Economist.

Но имайки предвид факта, че на много места в Европа случаите на заразяване с коронавируса отново започват да се покачват и има риск от повторно въвеждане на някои противоепидемични мерки и ограничения, на преден план излиза въпросът дали това е най-добрият начин да бъдат похарчени парите на данъкоплатците?

Туризмът винаги е разчитал на държавна подкрепа в една или друга степен, особено в държавите, където заема значителна част от брутния вътрешен продукт. Обикновено това става чрез субсидиране на въздушните полети, изграждане на инфраструктура с публични средства или преференциална ставка на ДДС за хотелите и ресторантите.

Плащането на "пари на ръка" на туристите или издаването на ваучери досега не беше широко разпространена практика, но в месеците след пика на пандемията започва да се прилага все по-често.

През юни Италия обяви план за т. нар. "ваканционен бонус", който е на обща стойност 2.4 милиарда евро. Той предвижда италианските домакинства с ниски доходи да получат до 500 евро, които да могат да похарчат за екскурзии в страната.

Местните власти в Сицилия пък издават ваучери, които са достъпни както за местните, така и за чуждестранните туристи. Схемата е на обща стойност 75 милиона евро, а ваучерите могат да се използват за нощувки, за организирани ексурзионни турове, за посещения на музеи и други заблележителности.

Подобни ваучерни схеми вече се прилагат и в Исландия, Южна Корея, Тайван и Тайланд. За да успокои тревогите на международните туристи, Кипър обеща, че ще поеме разходите за престоя, здравните грижи и текущите разходи на всеки, който се зарази с COVID-19 по време на почивката си в страната.

Една от най-амбициозните програми в подкрепа на туристическата индустрия пък е японската Go To Travel, която стартира на 22 юни тази година. Правитеството ще поеме до 50% от всички разходи за вътрешни туристически пътувания, изплащайки сумите директно на местните туроператори и хотели. Очаква се размерът на програмата да достигне 1.3 трилиона йени, или около 12.6 милиарда долара.

60% по-малко пътувания на българи в чужбинаСрив е регистриран при пътуванията по всички наблюдавани цели: „почивка и екскурзия“ - с 94.6%, „служебна“ - със 76.1%, и др.

Ясно е защо политиците имат желание да подкрепят туристическата индустрия - тя е сред най-големите работодатели. По данни на Световния съвет по туризъм, през последните пет години секторът създава едно от всеки четири нови работни места в глобален мащаб. Ако тази година глобалният туристопоток се свие наполовина, ще бъдат загубени над 120 милиона работни места, 3.4 трилиона долара от световния брутен вътрешен продукт ще бъдат изтрити.

Освен това субсидиите за вътрешния туризъм са привлекателни и от политическа гледна точка, като жест към избирателите след тежкия период на карантината.

Туристическите субсидии стават все по-популярни, въпреки че държавите по света не са се отказали и от традиционните лостове за подкрепа на туристическия сектор. Те продължават да хвърлят "спасителни пояси" на авиокомпаниите, много от които се оказаха на ръба на фалита, но за съжаление това няма да помогне кой знае колко за възстановяването на търсенето.

Колкото до диференцираните ставки на ДДС, които при предишните кризи изиграха положителна роля за сектора, сега се считат за "беззъб" и крайно недостатъчен инструмент, смятат икономистите на ОИСР.

Но въпреки всичко директните субсидии за туристите все още не са разпространени навсякъде по света. Някои смятат, че те са несправедливи и че по-заможните така или иначе са по-склонни да си взимат отпуска и да пътуват, отколкото по-бедните, а това означава, че голяма част от ваучерите ще отидат при хора, които нямат чак толкова голяма нужда от тях.

По тази причина в някои държави схемите в подкрепа на туризма имат определени ограничения. В Италия например само домакинствата с доходи от под 40 000 евро годишно имат право на "ваканционен бонус". В Южна Корея правителството изплаща допълнителни субсидии за служителите на малките и средните предприятия, които решат да си вземат отпуска, за да пътуват.

Понякога съпротивата срещу новите инструменти в подкрепа на туризма идва от местните хора, които се притесняват, че привличането на посетители от други държави може да доведе до ръст на новоразаразените с COVID-19, който иначе би могъл да бъде избегнат.

В Япония например Nikkei Asian Review публикува социологическо проучване, което показва, че според 80% от анкетираните все още е твърде рано за стартирането на схемата Go To Travel и едва 15% я определят като адекватна.

Жителите на столицата Токио, където през последните седмици се наблюдава ръст на новите случаи на COVID-19, в последния момент бяха изключени от схемата именно заради опасенията, че могат да "разнесат" заразата в останалите краища на страната.

Италианско село ви предлага осемдневна безплатна ваканцияСело в Италия предлага да плати почивката ви това лято, стига да я прекарате в него


Засега нито политическите, нито икономическите ползи от директните субсидии за туристите могат да бъдат доказани. Много от хората, които бяха принудени със седмици да си стоят вкъщи, както и тези, които загубиха работата си вследствие на кризата, едва ли ще се отправят на почивка, дори с подкрепата на държавата.

В САЩ и Европа все повече хора предпочитат да спестяват по-голяма част от доходите си, вместо да харчат пари за екскурзии. Ниските цени и държавните субсидии трудно ще ги накарат да тръгнат на пътешествие, тъй като много от тях се страхуват да не се заразят по време на пътуванията зад граница.

В много държави преминаването на границите все още е сложно, изискват се отрицателни тестове, а на някои места има и задължителен период на карантина. Всички тези ограничения отблъскват голяма част от потенциалните посетители.

И не на последно място, някои от традиционните туристически дестинации вече започват да си задават въпроса дали наистина се нуждаят от толкова голям човекопоток. Бившият кмет на Венеция Паоло Коста например, който в момента управлява пристанището на града, изтъква пред The Economist, че работните позиции в туристическия сектор са сезонни, с ниско заплащане и като цяло представляват нискоквалифициран труд.

По думите му създаването на технологичен клъстър от местните университети или развитието на пристанището като транспортен хъб за района между Централна Европа и Близкия Изток биха имали много по-голям икономически смисъл.

Коста обаче е категоричен, е подобни проекти трудно ще получат толкова щедра държавна финансова подкрепа. А причината е, че туристическото лоби все още много по-силно.