Премиерът Бойко Борисов предложи свикване на Велико народно събрание и промени в Конституцията на България.

Как на практика може да стане това?

Великото народно събрание се състои от 400 депутати, за разлика от постоянно действащото Народно събрание, съставено от 240, като така се цели по-широко представителство.

За свикването му са необходими подписите на най-малко 2/3 от всички народни представители, т.е поне 160,1 изчислява вестник Монитор.

След като това решение бива гласувано положително, в рамките на три месеца се насрочват избори от президента.

След избиране на Велико народно събрание, Народното събрание, взело решение за свикването на ВНС, се разпуска.

Въпреки че може да изменя Конституцията, ВНС не може да се произнася по всички въпроси, а само по тези, за които е изрично свикано. Щом го направи, трябва да се разпусне.

В някои неотложни случаи обаче може да се наложи ВНС да продължи дейността си като Народно събрание. Така например през 1991 г. Седмото ВНС продължават дейността си по-дълго от предвиденото поради сложната политическа обстановка в страната.

Какви въпроси разглежда и решава ВНС?

Приема нова конституция – основният закон, който предопределя насоката на развитие на страната и принципите на управление. Пример за такъв принцип е – „Република България е правова държава“ и се управлява според Конституцията и законите.

Решава въпроси, които са свързани с изменение на територията на държавата, както и ратифицира международни договори, които предвиждат такова изменение. Решава въпроси, които са свързани с промяна на формата на държавно управление и държавно устройство.