Чуждестранните компании, които искат да изнесат производствените си процеси извън Китай след коронавируса, може да се наложи да покрият разходи в размер на 1 трлн. долара в рамките на петгодишен период, сочи ново проучване на Bank of America.

Според банката обаче подобен ход вероятно би бил ползотворен за компаниите в дългосрочен план.

Дори и преди пандемията, проучване на BofA сред анализатори от цял свят показваше, че компаниите бягат от глобализацията и се насочват към по-локализиран подход, когато става въпрос за техните вериги на доставките.

Това се дължи на редица фактори, които поставиха под заплаха мрежата, която захранва модерните заводи, в това число търговски спорове, опасения относно националната сигурност, климатични промени и възхода на автоматизацията.

Новото проучване на BofA обаче предполага, че COVID-19 е катализирал обръщането на продължилото с десетилетие изнасяне на производството от САЩ и Европа към Китай.

Според доклада пандемията е нарушила веригите на доставките на 80% от секторите в световен мащаб, принуждавайки над 75% от тях да разширят обхвата на плановете си за връщане на производството у дома.

“COVID-19 подейства като катализатор за ускоряването на тази промяна, но основните причини се крият в промяната към капитализъм на заинтересованите страни, като преместването е в полза на по-широка общност от акционери, потребители, служители и държавата,” обяснява Кендис Браунинг от BofA.

Макар всяка от тези заинтересовани страни да подхожда към преместването от различна гледна точка, анализаторите отчитат, че те стигат до един и същи извод – в идеалния случай части от веригите на доставките трябва да се преместят в рамките на националните граници, но ако това не е възможно, тогава преместването да е в страни, считани за “съюзници,” се казва в доклада.

Около две трети (67%) от участниците в проучването на BofA смятат, че локализацията или промените във веригите на доставките ще бъде най-доминиращата структурна промяна в света след COVID-19.

Разходи за 1 трлн. долара

Изнасянето от Китай на цялото производство, свързано с износ, което не е предназначено за потребление в Китай, може да струва на компаниите 1 трлн. долара в период от пет години, прогнозират от BofA.

Анализаторите на банката твърдят, че това вероятно ще намали възвръщаемостта на собствения капитал със 70 базисни пункта и маржовете на свободните парични потоци със 110 базисни пункта, което пък ще се компенсира с потенциално по-ниска рискова премия. Това би означавало, че отрицателните ефекти, биха били “значителни, но не прекомерни,” смятат анализаторите.

За да компенсират оперативните разходите, свързани с преместването на производството, политиците и корпоративният мениджмънт вероятно ще действат агресивно, според екипа на Браунинг.

“Не очакваме сребърен куршум, но бяхме поразени от универсално заявените в нашето проучване намерения за автоматизация на бъдещите производствени центрове,” казват те.

“Политиците се очаква също да помогнат чрез данъчни облекчения, нисколихвени заеми и други субсидии, като наскоро изявления в тази посока имаше от страна на САЩ, Япония, ЕС, Индия и Тайван.”

На секторно ниво от BofA прогнозират, че акциите на компаниите в сектори, като строително инженерство и машини, фабрична автоматизация и роботика, производството на електрическо и електронно оборудване, софтуер и сходни услуги ще се облагодетелстват от ускоряването на тази тенденция.

Междувременно банките в Северна Америка, Европа и Южна Азия може също да получат импулс от ръста в икономическата активност, който съпровожда тези промени.

Локализация по собствен избор, а не чрез данъчни политики

Локализацията на производството може да бъде икономически изгодна, но това ще е така, само ако се реализира въз основа на избора и оценката на ефективността от страна на компаниите, а не чрез налагането й посредством търговски мита или данъчни политики, смята Пол Донован, старши икономист в UBS Global Wealth Management.

Донован заяви пред CNBC, че търговските мита, наложени на Китай от администрацията на президента Доналд Тръмп през миналата година, до голяма степен са били абсорбирани под формата на намалени маржове на печалба за американските компании, което с времето ще доведе до намалена ефективност и по-голям инфлационен натиск.

Той твърди, че ако компании доброволно локализират производството си, защото автоматизацията, дигитализацията и роботиката им помагат ефективно да се пренесат по-близо до потребителите си, намаляването на разходите в по-общ план ще компенсира повече от достатъчно по-високите разходи за труд, което има “бизнес логика.”

Според Донован доброволното преместване на производството по този начин “намалява пораженията” от протекционистичната политика.

Принуждаването на компании с данъчно облагане да местят производството в крайна сметка “носи повече щети, отколкото ползи,” според него.

“Ако компаниите казват, че за тях вече не е ефективно да произвеждат в Шенжен и вместо това ще произвеждат в Ню Йорк, тогава това е ефективно решение и то е нещо добро.”