Азиатските акции поскъпнаха до 29-месечен връх днес, след като инвеститорите залагаха, че паричната и фискална политика в световен мащаб ще остана супер стимулираща, докато в същото време изнесените положителни данни за сектора на услугите на Китай се отразиха добре на възстановяването в страната.

Азиатско-тихоокеанският индекс на MSCI нарасна с 0.5%, до най-високото си ниво от март 2018 г., продължавайки ръста си от 2.8% от миналата седмица.

Индексът на китайските сини чипове CSI300 се повиши с 0.7%, достигайки най-високото си ниво от средата на 2015 г.

Изнесените данни показаха, че индексът на производствената активност в Китай отстъпва леко до 51.0 пункта през юли, докато този на сектора на услугите скача с цял пункт до 55.2, което е окуражителен знак за възстановяването на потребителското търсене.

E-Mini фючърсите на щатския индекс S&P 500 нарастват с 0.5%, докато тези на европейския EUROSTOXX 50 добавиха 1%.

Японският индекс Nikkei скочи с 1.9%, подпомогнат от новината, че компанията на Уорън Бъфет Berkshire Hathaway е купила по над 5% във всяка от петте водещи търговски компании в страната.

Nikkei се понижи в петък, след като оставката на японския премиер Шиндзо Абе породи съмнения относно бъдещата фискална и монетарна политика.

Тези опасения бяха разсеяни до известна степен от новината, че главният секретар на кабинета Йошихиде Суга, който е приближен до Абе, ще се присъедини към надпреварата за овакантения премиерски пост.

Вниманието на пазарите сега се насочва към редица ръководители във Федералния резерв на САЩ, които се очаква да говорят тази седмица. Първи е вицепредседателят Ричард Кларида, който ще говори по-късно днес.

Председателят на Фед Джером Пауъл подкрепи пазарите миналата седмица, като пое ангажимент да поддържа инфлацията средно 2%.

Рискът от по-висока инфлация в бъдеще, ако приемем, че Фед може да стигне до нея, беше достатъчен, за да повиши лихвите по по-дългосрочните щатски държавни облигации.

Доходността по 30-годишните книжа скочи с близо 16 базисни пункта миналата седмица и за последно беше на ниво от 1.52%, или със 139 базисни пункта над лихвата по двегодишните облигации. Спредът пък наближава нивото от 146 базисни пункта от юни, което беше най-голямото от края на 2017 г.

Тази промяна не помага на долара, предвид перспективите лихвените нива да останат суперниски в по-дълъг период, и щатската валута поевтинява.

По-рано днес доларовият индекс отчиташе понижение до 92.341- малко над достигнатото наскоро двегодишно дъно от 92.127. Еврото се разменяше на ниво от 1.1902 спрямо долара, след като поскъпна с 0.9% миналата седмица.

Спекуланти вече са изградили рекордни нива на дълги позиции при еврото, което може да ограничи по-нататъшното поскъпване, казва пред Ройтерс Маршал Гитлър от BDSwiss Group.

“Доста е пренаселено и ще са необходими още новини, за да може еврото да поскъпне допълнително,” смята той.

Доларът се стабилизира леко спрямо йената при 105.55, след като падна с 1.1% в петък, преди да намери подкрепа в зоната 105.10/20.

На суровинните пазари слабият долар подкрепи златото, което поскъпна до 1 969 долара за тройунция.

Цените на петрола се стабилизираха след спада от петък, след като ураганът Лаура премина през сърцето на щатската петролна индустрия, без да причини особено големи поражения.

Фючърсите на петрола от сорта брент поскъпнаха с 25 цента, до 46.07 долара за барел, докато тези на щатския лек суров петрол добавиха 13 цента, до 43.10 долара за барел.