Светът се намира в навечерието на безпрецедентна хранителна криза. Над 132 милиона души ще бъдат изправени пред опасността да гладуват през 2020 г. - три пъти повече дори и от най-големите увеличения в броя на гладуващите, регистрирани от началото на XXI век, пише Bloomberg.

Пандемията от COVID-19 постави под натиск веригите за доставка на хранителни продукти, доведе до икономическа криза и до свиване на потреблението.

Предварителните прогнози сочат, че до края на тази година гладът по всяка вероятност ще вземе повече жертви от коронавируса.

Ситуацията е безпрецедентна и по друга причина - броят на гладуващите хора се увеличава, въпреки че глобалното производство на храни е рекордно високо.

И освен това тенденцията се наблюдава почти навсякъде по света, дори и на места, които доскоро бяха сравнително стабилни от гледна точка на осигуряването с хранителни продукти.

Пред благотворителните хранителни банки в Ню Йорк се вият дълги опашки, на които хората чакат с часове, за да осигурят седмичната си прехрана, докато в същото време фермерите в Калифорния и щата Вашингтон изхвърлят плодовете и зеленчуците, които не могат да продадат.

В Уганда пазарите са пълни с банани и домати, които се продават на символични цени, но дори и те са твърде високи са хората, останали без работа.

Хиляди тонове ориз и месо бяха оставени да изгният по пристанищата на Филипините, Китай и Нигерия заради логистичните проблеми по време на пандемията, а във Венецуела масовият глад се превръща в реалност.

Експертите предупреждават, че белезите от тази криза ще останат отпечатани в паметта на няколко поколения.

COVID-19 хвърли светлина върху някои от най-острите неравенства на планетата. Най-богатите хора акумулират все повече активи и влияние, докато в същото време моментното състояние на веригите за доставка определя кой ще се нахрани и кой ще остане гладен.

Въпреки трилионите долари, отпуснати под формата на правителствени помощи и икономически стимули, милиони хора по света останаха безработни и нямат възможност да изхранват семействата си.

Според предварителните прогнози на ООН в най-лошия случай около една десета от световното население ще изпита недостиг на храна през 2020 г. Това включва не само глада, който заплашва най-бедните социални групи, но и невъзможността за поддържане на здравословна диета, която води до бъдещи здравословни проблеми и затлъстяване.

А дори и при най-доброто стечение на обстоятелствата, броят на гладуващите през следващото десетилетие ще нарасне много по-силно в сравнение с очакванията отпреди пандемията.

До 2030 хората, които гладуват или не получават достатъчно хранителни дажби, ще достигне 909 милиона души, според прогнозите на ООН. През 2019 година предвижданията бяха за достигане на около 840 милиона за този период.

От благотворителната организация Oxfam пък изчисляват, че през 2020 г. гладът ще вземе живота на над 12 000 души средно на ден. По всяка вероятност жертвите му ще са повече от тези на COVID-19, смятат от организацията.

Правителствата и фондациите по целия свят се активизираха в последните месеци, но дефицитите са много по-големи от техните възможности. Световната продоволствена програма към ООН, например, се нуждае от 13 милиарда долара годишно, за да осигурява хранителни доставки за 83 държави.

В началото на второто полугодие на 2020 година дефицитът в бюджета на организацията вече е близо 5 милиарда долара.

Може ли борбата с климатичните промени да направи храната ни по-скъпа?Технологиите, които могат да намалят въглеродните емисии в атмосферата, имат потенциал да се превърнат в нож с две остриета

Гладната криза със сигурност ще има и своите политически последствия, пише още изданието. Рязкото поскъпване на храните беше една от основните причини за масовите улични протести в Ливан в края на миналата година. В Чили тази година също се стигна до открито недоволство, предизвикано от високата инфлация.

По данни на ООН световното производство на хранителни продукти има капацитет да осигури необходимия дневен калориен прием за всеки жител на планетата.

Но дори и в Съединените щати, които по повечето критерии са най-богатата държава в света, близо 2% от населението, или около 5 милиона души, не могат да си позволят да поддържат здравословна диета, а над 3 милиона американци страдат от системно недохранване.

В Индия картината е още по-стряскаща - 78% от населението на страната, или около 1 милиард души, не могат да си набавят необходимите хранителни вещества.

Логистиката и транспортните разходи са основните причини, поради които излишъците от храна на някои места по света не могат да бъдат пренесени там, където има нужда от тях. А дори и в държавите, които са сред водещите земеделски производители, хранителната криза вече се усеща.

В Латинска Америка например, която е водещ износител на хранителни продукти, броят на гладуващите хора нараства най-бързо в сравнение със всички останали места по света.

Организацията по прехрана и земеделие към ООН публикува статистика за гладуващите по света от 70-те години на миналия век и до 2015 година се наблюдава ясна тенденция на спад в техния брой. Оттогава насам глобалните конфликти и климатичните промени доведоха до ново увеличение.

Ръстът, предизвикан от пандемията обаче, вероятно ще бъде най-силният от десетилетия насам.

Единствената добра новина е, че сега, за разлика от други подобни периоди в миналото, като Голямата депресия от 30-те години на XX век, и благодарение на модерните технологии в земеделието, светът разполага с много по-големи хранителни запаси.

Голямата дилема, която човечеството трябва спешно да реши, е как те да достигнат там, където има най-голяма нужда от тях.