Ако искате да разберете къде живеят по-голямата част от средностатистическите жители на чешката столица Прага, ще трябва да се разходите малко по-надалеч от нейния исторически център.

Ако се качите на някой от трамваите, които пътуват до крайните квартали на града, класическите постройки от края на XIX и началото на XX век постепенно започват да отстъпват място на много по-различен пейзаж - големи жилищни комплекси от модернистични блокове, повечето от които са наскоро санирани и оцветени в ярки нюанси, пише Bloomberg.

Около тези бетонови квартали има зелени площи, които ги отделят от главните булеварди. Чехите наичат тези сгради panelák, което има и своя български еквивалент - панелки.

Този тип строителство е широко разпространено в държавите от бившия социалистически лагер, тъй като е осигурявало сравнително бързо настаняване за гражданите на урбанизиращите се пространства.

От 50-те до 80-те години на миналия век панелките се строят масово в Чехословакия. За традиционната архитектурна школа те изглеждат като истински кошмар не само заради своята модернистичен монументален облик, а и поради факта, че наподобяват масовото жилищно строителство в Западна Европа и САЩ, предназначено за най-бедните слоеве от населението.

Не на последно място, панелките навяват асоциации и с комунистическия режим, на който дължат съществуването си. До голяма степен те се превръщат и в един от неговите символи, което понякога създава трудности при оценката на техните реални предимства и недостатъци като място за живеене.

Оказва се, че панелните апартаменти съвсем не са толкова мрачни и омразни, колкото предполагат някои от митовете, свързани с тях. Всъщност, в тях все още живеят хора от всякакви социални групи, с изключение на най-заможните.

Не само чехите, а и всички останали източноевропейци, полагат грижи за тях, санират ги и ги обзавеждат по начин, който да отговаря на съвременните стандарти.

Панелките в Прага, например, може и да не отговарят като естетика на историческите централни части на града, но всъщност се вписват в местните архитектурни традиции в много по-голяма степен, отколкото предполагат повечето външни наблюдатели.

В периода между двете световни войни модернистичната архитектура в Чехословакия преживява истински подем. Много от архитектите, които участват в планирането на градската инфраструктура след 1948 г., когато на власт идват комунистите, са били част от този дебат още в предходните няколко десетилетия, пише още изданието.

Може ли глобалният имотен бум да се превърне в социален проблем?През второто тримесечие на тази година жилищата са поскъпнали в 8 от 10-те най-развити икономики, въпреки въведената карантина

Масовото прилагане на индустриалния подход в строителството започва през 50-те години под влиянието на тогавашния съветски лидер Никита Хрушчов, който насърчава изграждането на бетонните панелни комплекси като най-ефективния инструмент за осигуряване на жилища за трудещите се.

Тези комплекси обаче не се отличават кой знае колко от проектите за масово строителство, които по това време се осъществяват и от другата страна на Желязната завеса. Франция, Великобритания, Западна Германия и Швеция също се стремят да изграждат достъпни жилища за своите граждани в бързо разрастващите се градски центрове.

Голямата разлика между Изтока и Запада е в мащаба, тъй като скоростта, с която новите бетонни градове изникват в източноевропейските столици, е впечатляваща.

За своите нови обитатели по онова време панелките, всъщност, са донесли сериозно подобрение на жизнения стандарт. Идвайки от тесни жилищни пространства, отоплявани на въглища, без достъп до канализация и топла вода, те попадат в сгради, оборудвани с балкони, централно парно и много повече светлина, отколкото тесните вътрешни дворове на централните сгради, строени на принципа на работническите жилища в Берлин от края на XIX век.

В същото време тези нови постройки съвсем не са идеални, като за много от техните обитатели те изглеждат направо заплашителни със своята монументалност. В късните години на социалистическия режим индустриалното строителство позволява височината на панелните блокове да достига над 16 етажа.

Вътрешните стени са изградени от тънък материал с пластмасови елементи и почти нулева шумоизолация. Усещането, че съседите могат да те чуят дори когато шепнеш, създава чувство на клаустрофобия и отнема личното пространство.

Въпреки масовото строителство в големите градове, предлагането значително изостава от търсенето и в панелните апартаменти често се налага младите семейства с деца да съжителстват с възрастните си родители, докато не получат свой собствен дом от държавата.

Оказва се обаче, че в днешно време жилищният проблем на много от младите семейства продължава да стои много след падането на комунизма.

Каква е историята на металните къщи на Рейкявик? По улиците на исландската столица могат да се видят десетки къщи, построени от материал, който в повечето държави се използва най-вече за изграждането на индустриални халета, складове и селскостопански постройки

След 1989 г., с началото на демократичния преход и разделянето на Чехия и Словакия, панелките излизат "от мода", а чешкият президент и бивш дисидент Вацлав Хавел (който е син на архитект от школата на модернизма отпреди комунистическия период) ги определя като "заешки дупки", които трябва да бъдат разрушени.

Само че в следващите няколко десетилетия не се случва нищо подобно. Собствеността върху чешките панелки се прехвърля от държавата на техните собственици и то на символични цени.

По този начин те се превръщат в актив, който в следващите години носи и доста прилична доходност, тъй като цената им се повишава много бързо.

И въпреки че панелните блокове стават частна собственост, средствата за тяхното модернизиране идват от същия източник, който финасира и изграждането им - държавата. Жилищните кооперации кандидатстват за европейски средства с подкрепата на правителството, което насърчава тяхното саниране.

Фактът, че чешката столица (а и не само тя) до ден-днешен страда от недостиг на жилища е доказателство за това, че основната мисия на "панелките", заложена по времето на социализма, така и не е изпълнена. Идеята, че всеки може да разполага със собствено, макар и скромно жилищно пространство, е по-скоро утопия.

Но в същото време евтините панелни апартаменти живеят своя "втори живот" много след падането на комунизма и техните собственици нямат никакво намерение да ги изоставят. А това означава, че все пак те не са чак толкова лоши, колкото може би са изглеждали в очите на някои от своите съвременници.

Да продам ли панелката си?Нека бъдем честни – в момента цените на имотите в повечето големи градове са на рекордно високи цени, а вашата панелка няма да се