Турската валута падна до ново дъно от 7.95 спрямо долара вчера, продължавайки неумолимото си поевтиняване към безпрецедентните 8 лири за долар.

В последните няколко седмици икономически анализатори обсъждат решенията, които идват от Анкара, защитавайки тезата, че Турция сама си е виновна за проблемите със своята валута.

“Ако погледнете решенията, те станаха много твърдоглави. Честно казано, много е трудно да се намери някаква логика в ирационалното,” казва пред CNBC Ангъс Блеър, бивш инвестиционен банкер и настоящ преподавател в Американския университет в Кайро.

Доларът е поскъпнал с около 33% спрямо лирата днес, след като в началото на годината един долар се разменяше срещу 5.945 турски лири.

Валутата отдавна обаче се движи в низходяща траектория заради необичайната парична политика на страната и по-конкретно честите откази за вдигане на лихвите в условията на двуцифрена инфлация и изразходването на валутни резерви в подкрепа на лирата.

За сравнение, един долар се разменяше срещу едва 3.77 лири в началото на 2018 г. Сега анализатори прогнозират, че обменният курс ще достигне 8.5 лири за долар.

Част от причините за това много инвеститори да избягват лирата е непредсказуемостта на президента Реджеп Ердоган и все по-интервенционистките външнополитически действия, както и контролът му над централната банка на Турция, която изгуби част от независимостта си в последните години.

Ердоган често критикува лихвените проценти и отказва да позволи на централната банка да ги повиши, което според повечето икономисти трябва да бъде направено като противопоставяне на инфлацията, която в момента надвишава 11% в Турция.

“Лирата поевтиня от около 5 лири за долар в началото на годината до близо 8 и вървим към 8.5 и дори 9, защото пазарните участници започват да мислят, че не харесват политиката на страната и ще продават,” добавя Блеър.

Тата Гоус, анализатор в Commerzbank, също дава мрачна прогноза за валутата, определяйки паричната политика на страната като “нетрадиционна.”

“Проблемът на лирата е липсата на надеждна цел от страна на централната банка, което в крайна сметка ще повлияе на валутата,” казва Гоус. “Паричната философия на страната остава нетрадиционна. Свободните валутни резерви на централната банка вече са отрицателни, а отливът на капитали продължава.”

Поевтиняването на валутата беше очевидно и преди пандемията, но сега тя е подложена на още по-голям натиск, след като вирусът лиши страната от голяма част от приходите й от туризъм. Безработицата пък надхвърля 14%.

Има опасност и от евентуални санкции от страна на САЩ, тъй като Анкара не се отказва от плановете си да тества новозакупената руска система за противоракетна отбрана S-400, въпреки протестите на Вашингтон.

Засилващият се неформален бойкот от страна на Саудитска Арабия и спирането на полетите от и до ОАЕ ще натежи допълнително на лирата, според Блеър.

“Възможна опция е раздвижване на фронта на лихвените проценти,” с което да се ограничи поевтиняването на лирата, се казва в доклад на британската банка Barclays. Следващото решение на централната банка относно лихвените нива се очаква на 22 октомври.

Централната банка вдигна лихвите със 150 базисни пункта, до 11.75% миналата седмица, изненадвайки много наблюдатели, а от Barclays прогнозират, че същото ще се случи и следващата седмица.

Икономисти обаче започват да прогнозират, че единственото спасение е помощ от МВФ - нещо, против което е Ердоган, и изглежда, че повишение на лихвите няма да е достатъчно за турската лира.

“Достигането на нивото от 8 лири за долар изглежда неизбежно на този етап.”, според Брад Бечъл, валутен анализатор в Jefferies LLC