Авиокомпаниите са изправени пред катарзис подобно на банките след 2008 г.
Когато британският туроператор Thomas Cook рестартира своята дейност като онлайн туристическа агенция миналия месец, едно от най-големите предизвикателства беше да убеди клиентите, че ще управлява по-добре парите им, отколкото през 2019 г., когато обяви фалит, както и че те не бива да се притесняват да правят резервации за почивките си, дори по време на пандемията.
От компанията обещават, че по-голямата част от сумата, която туристите плащат предварително, ще бъде депозирана в специална защитена доверителна сметка, докато се върнат от пътешествието си.
Това предложение вероятно ще бъде оценено най-добре от хората, на които има се наложи да си искат парите от авиокомпаниите, круизните компании и туроператорите заради провалените почивки в резултат на пандемията от COVID-19.
Вероятно този модел ще става все по-разпространен, тъй като регулаторите се убеждават в ползите от него. И всъщност, беше крайно време, пише Bloomberg.
Когато британските туроператори започнат да подновяват лицензите си през следващите няколко седмици, някои от тях вероятно ще трябва да гарантират, че ще съхраняват средствата, платени предварително от техните клиенти, в отделни защитени банкови сметки.
Досега туристическите фирми и авиокомпаниите бяха свободни да разполагат с парите от резервациите както пожелаят, много преди самото пътуване да е станало факт.
От една страна, регулаторният натиск върху туристическата индустрия, която се опитва да "изплува" от кризата и да ограничи максимално натрупаните загуби, вероятно в момента не изглежда като най-подходящия инструмент. Но по-голямата тревога е, че туроператорите, така или иначе, нямат почти никакви нови резервации.
Германският авиопревозвач Lufthansa, например, планира да използва едва 25% от миналогодишния си капацитет през четвъртото тримесечие на 2020 г.
Според Bloomberg може да се направи аналогия със ситуацията в банковия сектор след финансовата криза от 2008 г. Тогава финансовите институции бяха принудени да отделят основния си бизнес от рисковото инвестиционно банкиране.
Нещо подобно може би ще се случи и с туристическите компании, които ще трябва да докажат, че могат да управляват по-добре средствата на своите клиенти.
От гледна точка на самите туроператори предварителните резервации за почивките са нещо прекрасно - те получават нещо като голям заем с минимална лихва. И Lufthansa, и круизната компания Carnival Corp., и туроператорът TUI държат в сметките си милиарди долари, платени от техните клиенти за бъдещи пътувания.
Когато избухна пандемията от COVID-19, обаче клиентите осъзнаха, че този модел изобщо не работи в тяхна полза. Те бяха принудени да водят дълги и изтощителни битки с административните звена на тези компании, за да си получат парите обратно.
И много от тях така и не ги получиха, а вместо това се сдобиха с ваучери за други пътувания, които да компенсират неосъществените им планове.
Някои туристически агенции бяха далеч по-внимателни с управлението на клиентските средства и точно те най-силно настояват за промени в начина, по който функционира индустрията.
На теория резервациите за бъдещи пътувания би трябвало да са досататъчно сигурни, дори и без заделянето на парите в отделни защитени сметки. При плащане с кредитна карта, например, имате право да си получите парите обратно, ако туроператорът случайно фалира.
Не всеки обаче резервира по този начин, а и дори клиентът да бъде обезщетен, рискът просто се прехвърля към издателя на неговата кредитна карта. Във Великобритания резервациите са гарантирани и от Тръста по въздушен транспорт, известен като ATOL, само че неговият капитал беше изцяло изразходван след кризата с Томас Кук миналата година.
Създаването на отделни защитени банкови сметки не е гаранция, че обезщетенията ще се изплащат досататъчно бързо в случай на масово отменяне на полети, какъвто беше случаят през пролетта на 2020 г. Но поне няма да позволи на туристическите компании междувременно да похарчат парите, още преди клиентите им да са се качили на самолета.
Самите превозвачи и туристическите компании също започват да виждат ползите от тази идея, тъй като тя им дава възможност да си върнат доверието на потребителите и да получат предимство пред конкуренцията.
Но в същото време тя увеличава и изискванията към тяхната капиталова адекватност, тъй като те ще имат нужда от свежи парични средства, с които да покриват оперативните си разходи. А точно в момента парите в тази индустрия са, меко казано, дефицитни.
В анализ на швейцарската банка UBS се посочва, че ако сега регулаторите наложат изискване за отделяне на предварително платените резервации в отделни сметки, 250 милиона евро от паричните средства на TUI на практика ще бъдат блокирани.
Нетните задължения на германския туроператор възлизат на близо 6 милиарда евро, което беше причината компанията на два пъти да се обърне за помощ към правителството тази година.
Изпълнителният директор на TUI Фриц Йоусен заяви през май, че въвеждането на защитени клиентски сметки на практика ще унищожи индустрията, тъй като блокирането на толкова значителни парични средства ще окаже влияние не само на самите туристически агенти, а и на свързаните с тях хотели, ресторанти и други доставчици на услуги.
Засега не е ясно дали европейските държави ще задължат авиокомпаниите да оперират с такива защитени сметки - нещо, за което някои туристически агенции настояват. Особено на фона на тежката ситуация в авиационния сектор и необходимостта от запазване на застрашените работни места.
Но след затихването на пандемията или след намирането на ваксина срещу COVID-19, когато хората отново започнат да пътуват, осигуряването на по-добра защита за техните средства ще е най-малкото, което компаниите биха могли да направят, пише още изданието.