Експерти: Пандемията удари пазара на офиси и молове, но не фатално
Компаниите променят разбиранията си за офисите, но не чак толкова драстично, колкото се очакваше в началото на пандемията.
В същото време интересът към логистичните площи се повишава за сметка на този към офисите и търговските сгради.
Това коментираха имотни експерти в рамките на годишната конференция Balrec, посветена на пазара на недвижими имоти, която се провежда днес в онлайн формат.
"Рисковите фактори не са се променили чак толкова, колкото предвиждаха медиите в разгара на пандемията. Компаниите променят разбиранията си за офисите, но не чак толкова драстично", коментира изпълнителният директор на RPHI Адина Уелш.
Тя заяви, че компанията ѝ е от 20 години на пазара в Централна и Източна Европа и засега не се отклонява от оптимистичните си прогнози за България.
Женя Димитрова, ръководител отдел Недвижими имоти, CMS, коментира данните от проучване на компанията, което показва, че привлекателността на активите от сферата на дистрибуцията и логистиката се е увеличила с 20% през последните пет години.
В същото време атрактивността на офис площите е спаднала наполовина спрямо 2016 г.
"Жилищното строителство също се представя добре, което е логично, тъй като - както и да изглежда светът след пандемията, всички ще имаме нужда от място, в което да живеем", каза още Димитрова.
Според Георги Киров, партньор в отдел Investment аnd Valuation Advisory Services на Colliers International, шоковете, които се наблюдават в различните сегменти на имотния пазар, се подсилват в определена степен по време на пандемията.
"Работата от вкъщи, например, афектира директно върху търговските центрове и моловете. Дори и тези, които не са "закачени" за офис сгради, се влияят от нарушения ритъм на ежедневието на хората. На обратния полюс пък е логистиката, която печели от развитието на онлайн търговията", заяви той.
"В сравнение с други големи градове, трафикът в София е доста облекчен. Половината град се минава за 20-25 минути, така че работата от вкъщи не спестява кой знае колко от пътуването до работа и обратно.
Фирмите обаче ще трябва да преоценят ползите и негативите от работата извън офиса. Има много теми, които тепърва ще излизат и ще "осветляват" този феномен", каза още Киров.
По думите му, за разлика от Полша и Чехия, например, които зависят в много голяма степен от чуждестранните инвеститори, в България е точно обратното - 60-70% от пазара се движи от местните инвеститори. За сравнение, в Полша местните имат дял от около 20%.
"Има примери на пазара, при които местните инвеститори са по-активни от чуждестранните и предлагат по-висока цена за определени имоти. Те са по-склонни да приемат рискове, които чуждестранните инвеститори по принцип не биха приели", заяви изпълнителният директор на Forton Cushman & Wakefield Михаела Лашова.
По думите ѝ очакванията на продавачите са за запазване на нивата на доходност от преди кризата. Купувачите обаче очакват, че ще има корекция, имайки предвид приходите и паричните потоци от определени обекти.
"Един евентуален локдаун, например, би се отразил сериозно на потенциалните приходи от търговските площи. Ситуацията в момента е и една възможност. Появяват се уникални активи, които преди не са били обект на продажба и сега привличат интереса както на местните, така и на чуждестранните инвеститори.
Проблемът за чуждестранните е, че при затруднените трансгранични пътувания, за тях е по-сложно да участват на местния пазар", коментира Лашова.
Тя обаче е на мнение, че няма място за прекален песимизъм.
"На българския имотен пазар не се е случило кой знае какво. Строителството на големите проекти продължава, а банките продължават да ги финансират", заяви тя.
Елица Ценова, директор „Инвестиции“ в Lion's Head Investments, смята, че регионът има огромен потенциал и временните флуктуации не са причина за спад на инвеститорския интерес.
"На пазара в София и Букурещ, където също имаме активи, съществуват качествени офис площи. Възприятията за риска в България и останалите балкански държави държи доходностите високи. Едва ли можем да намерим по-ниски цени от тези в България, сравнявайки се с държавите от Централна и Западна Европа", коментира Ценова.
"Наблюдава се позитивна тенденция при нашите наематели. Те не само не намаляват бизнеса си, а някои от тях дори го разшириха. "Горещият картоф" е работата от вкъщи. Вероятно тази тенденция ще се запази и в бъдеще, но може би в някакъв хибриден вариант", каза още тя.
Редът на разсрочване на заемите, който беше уреден в България, не беше използван масово при договорите за покупки на недвижими имоти. Това заяви Анастасия Чорбаджиева, ръководител отдел „Финансиране на недвижими имоти и институционални клиенти“ в Банка ДСК.
"Инвеститорите в търговски и офис площи като цяло нямаха нужда от подобно разсрочване. При индивидуалните клиенти обаче ситуацията е коренно различна и те имат нужда от много по-дълъг период на комфорт. С тях се намираме в партньорски взаимоотношения и се опитваме да им помогнем да се справят със ситуацията", каза Чорбаджиева.
Тя изтъкна, че има сегменти, в които се стига до предоговаряне на сроковете по определени договори, например при хотелите, търговските центрове и т.н.
"Вероятно правителствата и международните институции, в това число и ЕЦБ, ще предприемат мерки за облекчаване на вълната от неизпълнения на задълженията. Натрупва се един портфейл от затруднени активи, което представлява обаче и възможност за инвестиции", коментира Кристиан Устинеску, директор NPL Transactions & Workout Eastern Europe в EOS Group.
Според него, в сравнение с 2009-2010 г., сега пазарът в Европа е по-подготвен както от гледна точка на участниците, така и на механизмите за справяне с кризата.
"Според мен тя ще премине по-лесно от предишната", заяви Устинеску.