Разработването на „суперхрана“ за пчели може да се окаже едно от най-важните оръжия срещу климатичните промени и загубата на местообитания – два от най-големите фактори за драстичния спад в популацията на насекомите. Новата хранителна добавка, която учени от Оксфорд създават, дава надежда за устойчиви практики при пчеларството и по-сигурно бъдеще за глобалното производство на храна.

При тестове, проведени в лабораторни кошери, колониите, които консумират новата суперхрана, произвеждат до 15 пъти повече малки пчели, достигнали зряла възраст. Това е значително постижение, като се има предвид, че медоносните пчели опрашват около 70% от водещите земеделски култури по света.

„Този технологичен пробив осигурява всички хранителни вещества, от които пчелите се нуждаят, за да оцеляват – което означава, че можем да ги подхранваме дори когато няма достатъчно прашец“, коментира проф. Джералдин Райт от Университета в Оксфорд пред BBC News. „Това наистина е изключително постижение.“

През последното десетилетие САЩ регистрират годишни загуби на пчелни колонии между 40 и 50%, а прогнозите сочат нарастваща тенденция. Подобни предизвикателства се наблюдават и на територията на Великобритания – Ник Менсиков, председател на Cardiff, Vale and Valleys Beekeepers Association, споделя, че е изгубил 75% от кошерите си през миналата зима. „Въпреки че кошерите бяха пълни с храна, пчелите просто намаляха значително. Повечето оцеляха през януари и февруари, но изчезнаха след това“, разказва той.

Основният проблем е недостигът на хранителни вещества – особено липидите, наречени стероли, които са изключително важни за развитието на пчелите. Традиционните добавки към храната, които представляват смес от протеиново брашно, захар и вода, никога не са успявали да компенсират липсата им.

Със смарт градини, биокошери и алгоритми за опрашващите видове, архитекти и артисти по света създават нов тип дизайн – ориентиран не към хората, а към онези, без които хранителната верига не може да съществува

Когато пчелите са в беда, дизайнерите идват на помощ с архитектурата на бъдещето

Стеролите са трудни за синтезиране, но екипът на проф. Райт посвещава 15 години, за да установи кои точно са необходими и как да се произведат. Пробивът идва чрез генно редактиране на дрожди, които вече могат да произвеждат шестте ключови стерола.

„Когато студентката ми успя да модифицира дрождите и получихме резултатите, тя ми изпрати снимка на хроматограмата. Все още я държа на стената в офиса си“, споделя Райт.

Как изглежда „суперхраната“ за пчели?

Докторантката Дженифър Ченълс демонстрира в лабораторията бели гладки туби от хранителната смес, които пчелите гризат. Съставките се подготвят с обикновено кухненско оборудване – комбинация от протеини, мазнини, въглехидрати и микроелементи.

„Правим смеси като тесто за сладки, за да видим коя рецепта харесват най-много и коя им влияе най-добре“, обяснява тя.

В проектосписъка на приоритетите за следващите пет години се обръща голямо внимание на отбраната, а изменението на климата почти не се споменава, пише Politico

Патрони, а не пчели: ЕС се отказва от екологичните мерки като приоритет за десетилетието

Резултатите от тримесечните тестове са категорични – пчелите стават по-здрави, по-малко податливи на болести и отглеждат значително повече поколения.

Според проф. Райт храната може да бъде особено ценна през години, когато цъфтежът приключва преждевременно и пчелите не успяват да съберат достатъчно прашец. „Колкото повече месеци остават без прашец, толкова по-голям е хранителният стрес и толкова по-сериозни са загубите през зимата“, посочва тя.

За да достигне масово до пчеларите и фермерите, предстоят по-мащабни изпитвания. Очаква се продуктът да е достъпен в рамките на две години. Проектът е реализиран от Университета в Оксфорд съвместно с Royal Botanic Gardens Kew, Университета в Гринуич и Техническия университет на Дания.