На една от срещите си с най-богатите китайски предприемачи в края на 2018 г. президентът на Поднебесната империя Си Дзинпин ги увери, че държавата няма намерение да "обявява война" на частния сектор.

Той се опита да разсее опасенията на бизнеса, че комунистическата партия се опитва да увеличи икономическото си влияние и да подчини "непослушните" милиардери.

Той посъветва бизнес лидерите да вземат "хапчето на успокоението".

То обаче не се оказа чак толкова лесно за преглъщане, пише The Economist. Защото през последните две години държавните институции на няколко пъти демонстрираха желанието си да участват по-активно във вземането на икономическите решения, засягащи едрия бизнес.

След показните акции срещу някои от големите финансови ръководители сега на дневен ред е технологичната индустрия, с което Пекин ясно заявява, че откритите критики към властта няма да бъдат толерирани.

Един от основните приоритети на Си Дзинпин винаги е бил поддържането на социалната и финансовата стабилност в страната. "Укротяването" на едрия бизнес е част от този план, пише изданието.

От тази гледна точка, едва ли е изненада, че "на мушката" са точно технологичните компании, имайки предвид, че те се радваха на бурен растеж през последното десетилетие.

6 от 20-те най-скъпи публични компании са от технологичната индустрия, а техните услуги достигат до милиарди потребители.

Първият сигнал за натиска върху сектора беше свързан с отмененото IPO на дигиталния портфейл Ant Group, който е част от групата на Alibaba. Китайските регулатори спряха публичното предлагане на стойност 37 милиарда долара, което първоначално беше разтълкувано просто като предупреждение към основателя на холдинга Джак Ма.

В миналото той неколкократно е отправял критики към китайските държавни банки.

На 10 ноември обаче беше публикуван и предоставен за обсъждане подробен проект за промяна на регулациите в технологичния сектор, който илюстрира много по-големите амбиции на държавния апарат.

Взаимоотношенията на Си Дзинпин с китайските технологични магнати винаги са били сложни. Когато той пое президентския пост през 2013 г., наследи корпоративна система, проядена от корупция, измами, хаотични регулации и нарастващ дълг.

След успешната антикорупционна кампания в сърцето на държавната машина, Си се насочи към групата от бизнесмени, насочващи огромни инвестиционни потоци зад граница.

Придобиванията на американския увеселителен парк SeaWorld и лъскавия хотел Waldorf Astoria в Ню Йорк бяха приети като опит за прикрито източване на средства от Китай. Нещо, на което партийният апарат изобщо не гледа благосклонно.

Много от едрите финансови инвеститори в Китай, които някога се ползваха с имидж, подобен на този на Уорън Бъфет, сега се намират в затвора.

Най-големият борсов дебют в историята беше спрян в последния моментAnt, подкрепена от Джак Ма - милиардера основател на платформата за онлайн търговия Alibaba, трябваше да дебютира в четвъртък на борсата с IPO на стойност около 34.4 млрд. долара

След този случай глобалните инвестиции от страна на китайския бизнес рязко намаляха, припомня The Economist. През 2016 г. сливанията и придобиванията с китайско участие в световен мащаб бяха на стойност 200 милиарда долара, докато през 2019 г. сумата беше около пет пъти по-малка.

В същото време някои от водещите китайски компании се освободиха от своите задгранични активи. Авиопревозвачът HNA, който притежаваше солиден дял в капитала на Deutsche Bank и Hilton Worldwide, продаде активи за над 20 милиарда долара през последните години.

Застрахователната компания Anbang Insurance беше национализирана, а притежаваният от нея хотел Waldorf Astoria попадна в ръцете на китайското финансово министерство. Контролът върху Baoshang Bank също беше поет от държавата, а масовите покупки на европейски футболни отбори от едрите китайски бизнесмени рязко секнаха.

Системните финансови рискови, произтичащи от раздутите инвестиционни потрфейли на тези компании, бяха ограничени драстично при управлението на Си Дзинпин. Голяма част от икономистите и анализаторите признават този негов успех, но в същото време критиците на китайския президент са заплашени от много тежка участ.

Един от висшите ръководители на китайската компания Рен Жикян, който навремето управляваше една от държавните имотни компании, нарече държавния ръководител "гол шут" в писмо, адресирано до свои близки приятели. Това му костваше ефективна присъда от 18 години по обвинение в корупция и злоупотреби с държавни средства.

Партийният контрол върху частния сектор нараства и по други "заобиколни" канали. Кампанията за укрепване на партийните структури, например, изисква от компаниите да създават политически комитети в своите структури. Тяхната функция е да следят дали корпроративните решения са в унисон с държавната политика.

Засега делът на частните публични компании, в които функционират такива партийни комитети, все още е нисък - 11.5%, в сравнение с над 90% за държавните предприятия.

Очаква се обаче ролята на този тип структури да си увеличава, пише още изданието и припомня, че през септември тази година Си Дзинпин призова частните фирми "да се обединят около партията".

Тази покана обаче няма да се отрази еднакво на всички, смятат анализаторите.

"В големите компании няма опция за преговори. Партията идва при теб и трябва да кажеш "да". За малките фирми обаче наличието на партийни комитети е по-скоро формалност", обяснява консултантът Джо Жанг.

По думите му някои мениджъри дори привестват подобен подход, тъй като "топлата връзка" с държавния апарат им гарантира, че няма да вземат решение, което е в разрез с партийната линия.

Засилващият се държавен контрол обаче може да се отрази негативно на иновациите и да увеличи бюрокрацията в дългосрочен план. Някои компании може би ще променят своята стратегия и ще започнат да взимат решения, базирани не на възможността за печалба, а на целите, поставени от партийните структури.

Напълно е възможно влиянието на тези партийни комитети да се увеличи и в големите технологични корпорации. Към момента обаче те изглеждат по-притеснени за непосредствената заявка за засилване на регулациите, формулирана в документа, публикуван по-рано този месец.

Дигиталният портфейл Ant обслужва стотици милиони потребители, предоставяйки им услуги за разплащане и кредитиране. Както и останалите технологични гиганти, компанията на Джак Ма разполага с личните данни на тези хора и освен това контролира потоците, по които стотици милиарди долари се харчат и отпускат под формата на заеми.

Този огромен източник на икономическо влияние все по-отчетливо се превръща в "ябълка на раздора" между частните предприемачи и държавния апарат.

"Тези ресурси трябва да се контролират изкъсо, а политическата лоялност на компаниите и техните собственици, не само към режима, но и към индивидуалните политически лидери, трябва да е безпрекословна.

Случаят с IPO-то на Ant е поредният пример за тази логика, следвана от управляващите в Пекин", смята Сун Чин, който преподава в Кралския колеж в Лондон.

Какво да очакваме от следващия петгодишен план за развитие на Китай?Китайският президент Си Дзинпин се готви да увеличи своя отпечатък върху икономиката на страната, която скоро може да стане най-голямата в света

Формалният повод за отмененото първично публично предлагане на Ant беше приемането на нови регулации в сферата на микрокредитирането. Сега Джак Ма може би съжалява, че в една от своите публични изяви през октомври сравни китайските държавни банки със заложни къщи.

Коментарите му със сигурност вбесиха висшите държавни чиновници. Те обаче не са причината за "затягането на хватката" около технологичните компании, а просто ускориха вземането на някои решения.

Новите правила, по които ще функционира секторът, имат за цел да ограничат монополното влияние на интернет гигантите и платформите за електронна търговия.

Нормативната уредба ще затегне и изистванията за набирането на капитал от чуждестранни инвеститори. Към момента чуждестранните компании и физически лица нямат право да придобиват дялове от капитала на китайските компании директно.

Затова се използва механизма на т. нар. "дружества с променлива лихва" (variable-interest entity), които представляват офшорни компании, отворени за външни инвестиции. Те имат договорни отношения с определена китайска компания, към която насочват капиталите на своите акционери.

Тези структури функционират в Китай повече от две десетилетия и бяха толерирани от държавата, макар и без да имат пълно юридическо признание. Новите разпоредби предвиждат частните компании в Поднебесната империя да искат одобрение от страна на държавата, когато прибягват до този тип финансиране.

А това повдига въпроса дали този тип инструменти ще продължат да съществуват за в бъдеще.

Възможността да не одобри дадена чуждестранна инвестиция е още един лост за натиск в ръцете на държавата, отбелязват анализаторите, цитирани от The Economist.

Възможно е новите правила да направят Джак Ма и останалите милиардери в Китай по-смирени и сговорчиви. Факт е, че той не е коментирал темата публично, като в същото време Ant се подчини изцяло на държавните препоръки за отлагане на своето IPO.

А Си Дзинпин, от своя страна, ясно показа, че няма компания, която да е толкова голяма или сделка, която да е толкова ценна, че да отправя открити предизвикателства към държавния апарат.