Австралия е суха, гореща, невъобразимо безплодна и най-негостоприемна от всички обитавани континенти.

И все пак под изсъхналата й земя се намира един от най-големите източници на подпочвени води в света - огромен подземен басейн, заклещен в слоеве от непропускливи скали и глина, съдържащ поразителните 65 000 кубически километра прясна вода, достатъчна да запълни Великите езера на Северна Америка почти три пъти.

Дори най-голямото сладководно езеро - Байкал в Русия, е 2.7 пъти по-малко от Великия артезиански басейн.

Той се намира под части от Куинсланд, Нов Южен Уелс, Южна Австралия и Северната територия, простиращ се на 1.7 милиона квадратни километра, или над една пета от австралийския континент.

Простира се на 2 400 км - от нос Йорк на север до Дъбо на юг. Най-широката му част е 1800 км от Дарлинг Даунс до Кубър Педи на запад.

Великият артезиански басейн е създаван в продължение на милиони години, когато голяма част от днешна Австралия е под морското равнище. През този период отлагането на седименти образува редуващи се слоеве от пропусклив пясъчник и непропускливи скали.

При оформянето на релефа на континента се създава бариера, която не позволява на дъждовната вода да достигна океана. Вместо това тя потъва в земята на стотици метри и с течение на времето се превръща в огромен подземен резерват.

Водите от Великия артезиански басейн лесно излизат на повърхността, без да е необходимо изпомпване, тъй като се намират под натиск от околните скали. Средната дълбочина на сондажите в него е 500 метра, но някои от тях са пробити на дълбочина от 2000 метра.

Най-отдалечените места на планетатаПътуването до тях не е толкова лесно

Водата от по-дълбоки сондажи е почти с температурата на кипене, което позволява създаването на спа центрове, а в Куинсланд има геотермална електроцентрала, преди да бъде затворена през 2018 г., посочва Amusing Planet.

Великият артезиански басейн е жизнената сила на голяма част от вътрешността на Австралия, откакто хората стъпват на този континент. Тя позволява на аборигените да обитават сухата и враждебна среда повече от 40 000 години. Те имат силни културни, социални и духовни връзки с изворите, представени в митовете и легендите им.

Европейските заселници откриват водите на този басейн през 1878 г., което позволява създаването на градове в земи, разположени на хиляди квадратни километри от реки, които иначе биха били негодни за обитаване.

Понастоящем има над 18 000 сондажа, които ежедневно доставят на повърхността 1.3 милиарда литра вода, въпреки че голяма част от нея се губи чрез изпаряване и просмукване.

Много от тях не са регулирани или са изоставени, което води до значителни загуби. Опазването и поддържането на Великия артезиански басейн е приоритет за австралийското правителство.

През последните сто години налягането на водата в басейна е спаднало с една четвърт, заради което няколко свободно течащи извора са пресъхнали. Това пък е довело до изчезването на няколко вида безгръбначни, които са разчитали на тези извори за оцеляване.

Буди загриженост и възможността добивът на газ от въглищни пластове да замърси басейна с токсични химикали, застрашаващи живота и поминъка на хиляди хора в стотици общности.

Високи нива на химикали, включително олово, алуминий, арсен, барий, бор, никел и уран, вече са открити в подпочвените води в северозападната част на Югозападния регион.

Великият артезиански басейн е най-големият ресурс на Австралия, а в бъдещето войните ще се водят за вода, а не за петрол или газ, прогнозират експертите.