Българската икономика ще се възстанови само частично през 2021 г., като ще е необходима сериозна подкрепа на държавата по отношение на компенсиране на доходите на домакинствата и бизнеса, както и по отношение на включването на страната в нови тенденции и процеси, като скъсяването на веригите на доставките.

Около това мнение с обединиха участниците в първия панел от започналия днес Форум Реал, съсредоточен върху недвижимите имоти и строително-инвестиционната индустрия.

"Основната опасност за икономиката на България е свързана с овладяване на здравната криза. Трябва да спрем разпространението на заразата и да дадем възможност на лекарите да спасяват повече човешки животи", заяви Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк.

За предпочитане е това да стане с мерки, които са свързани със заплащането на по-ниска социално-икономическа цена. Това означава, след като се пречупи негативната тенденция, която е в ход в момента, да се правят повече тестове, бързо да се идентифицират новозаразените и да се поставят под карантина.

Според Павлов, ако не успеем по този начин, ще трябва да прибегнем до по-скъпо струващи социално-икономически мерки, като затваряне на фирми, което ще навреди повече на икономиката.

Друга опасност е да се окаже, че твърде много хора ще решат да не се имунизират. Така, ако делът на имунизираните у нас се окаже много нисък или по-нисък от останалите страни в ЕС, България ще започне да се третира като недостатъчно сигурна страна. Туристите и новите инвестиции ще започнат да я избягват и така възстановяването на икономиката ще се забави. За да се избегне този сценарий, е необходимо правителството да предприеме мащабна кампания, с която да предостави цялата необходима информация на гражданите., за да могат да те да вземат информирано решение относно имунизацията.

Тази кампания трябва да започне колкото се може по-рано.

"Има опасност мерките на правителството да не позволят в достатъчна степен да се предпазят домакинствата и фирмите да се предпазят от загубата на доходи. Така ще се окаже, че икономиката ще загуби твърде много работни места, от което ще последва напускане на нова група на страната и с това потенциалът на икономиката да създава продукти и услуги в дългосрочен план ще се редуцира. Подобно нещо се случи след кризата от 2008-2009 г.", каза още Павлов.

България има възможност да харчи повече и трябва да използва това. Ако дръпнем шалтера на фискалната подкрепа ще има масови фалити и безработица. За да не се стигне до депресия е нужно бюджета да компенсира загубите на доходи, предизвикани от пандемията.

Освен проблемите при бизнеса напоследък се наблюдава много рязък спад в доходите на домакинствата, а във всяка една икономика те са доминиращата част от БВП. Правителството трябва да се вгледа в мерките, които прилага и ако трябва да направи завой към по-щедро компенсиране на загубите на доходите от страна на домакинствата.

Главният икономист на Уникредит Булбанк смята, че трябва да се използва по-амбициозно фискалната политика.

"В България на практика първа вълна на пандемията нямаше. Страната остана в периферията и почти не беше засегната. Сега нещата са много по-сериозни. В епицентъра сме на втората вълна. Здравните показатели се влошиха силно през октомври и ноември и сега е моментът правителството да прояви решителност", заявеи той.

Фокусът в момента е надеждата, че вирусът ще бъде подтиснат от широкото прилагане на ефективни ваксини. За да се материализира ваксинацията на населението, ще е необходимо доста време. Стойности от 55-70% проникване на ваксината могат да бъдат достигнати едва към края на следващата година, според Павлов. Той очаква година само с частично възстановяване на икономиката през 2021 г. По-големият тласък за икономиката ще дойде едва през 2022 - 23 година, когато поколение инструментът от следващото поколение на ЕС се разгърне и започне да действа.

Данните от макроикономическите показатели са в пряка зависимост с пазара на инвестиционна активност и пазара на имоти в страната, заяви Добромир Ганев, председател на УС Национално Сдружение Недвижими Имоти.

Печалбата на банките намаля с близо 600 млн. лв. спрямо 2019 г.През октомври активите на банковата система остават на обща стойност от 119.2 млрд. лв., като отчитат намаление с 38 млн. лв. (0.03%) спрямо края на септември.

Най-големият инвеститор на българския пазар са българските компании. Около 1.8 млрд. лв. са вложени на пазара на започнато ново строителство или се влагат към първото деветмесечие на годината. Около 132 000 сделки има извършени на нашия пазар. Това са 9-10 млрд. лв., които са вложени на този пазар. Българските граждани са едни от най-големите инвеститори. Има и заплахи за икономиката, които пряко се отразяват и на имотния пазар, каза Ганев.

Вчера ЕЦБ продължи мораториума върху кредитите с предложение към националните банки, което вероятно ще се отрази на повишаване на лихвите. Вероятно банките започват да бъдат по-консервативни поради евентуално влошаване на техните портфейли след изтичането на удължаването на този мораториум, според него.

Пазарът на имоти в страната е един от добре развиващите се в този момент, въпреки онези няколко месеца, в които беше в абсолютен ступор и третото тримесечие на 2020 г. показа за повечето от основните пазари, като София, Варна, Бургас и Пловдив, ръстове по отношение на обемите от сделки спрямо първото деветмесечие на 2019 г., добави още Ганев.

И компаниите и домакинствата ги очаква трудна година. Със сигурност възстановяването ще продължи по-дълго. Това създава и много шансове - компаниите могат да заздравят своите екипи и да подобрят технологично своите производства, заяви Ганев.

Неговата прогноза за имотния пазар е, че той ще се развива позитивно и стабилно с леки рискове, свързани с влошаване кредитоспособността на домакинствата и произхождащите от това рискове.

"Всички в бизнеса по управление на недвижими имоти сме притеснение, че как развива той. Засега бизнесът е стабилен заради подема от последните години, но виждаме и много предизвикателства занапред. Инвестиционната активност е силно намалена. Общата несигурност, която цари на пазара, създава едно общо забавяне", заяви Михаела Лашова, управляващ партньор в C&W Forton.

За последното тримесечие има над 40% спад в строителството в София. Той се дължи предимно на офиса пазара, а не на жилищата, тъй като жилищното строителство запазва относително същото ниво. През последното тримесечие обаче няма стартирали новостроящи се офис площи, според Лашова.

Положителното на пазара е, че той все още е стабилен. Започнатите проекти продължават да се развиват. Голямото предизвикателство е какво ще се случи с офис пазара. Има много въпроси, като например кога хората ще се върнат в офисите, дали ще се чувстват комфортно, дали това ще стане с масово тестване или масова ваксинация от началото на следващата година. Този пазар се движи не само от България, а и от това какво се случва с компаниите в чужбина. Решенията реално се взимат в чужбина, а как това ще се отрази на българския въпрос е под въпрос. Много големи американски компании взеха решение за драстично намаление на офис площите си, което към днешна дата не е възможно заради подписаните от тях договори. Ако обаче имат възможност да излязат от договорите си, те се възползват от тази опция.

Не всичко е толкова черно, според Лашова. Има и привлекателни имоти. Хората инвестират активно в жилищния и логистичния пазар. Има една тенденция към ритейл паркове, поради затварянето на моловете. Има различни възможности на пазара. Българските инвеститори са активи и очакваме да бъдат още по-активни през 2021 г. Има и международни инвеститори, които търсят опортюнистични проекти и са готови да инвестират.

Във всеки случаи времената са предизвикателни. Има промяна и прегрупиране на интересите, но въпреки това пазарът продължава да функционира.

Очаква ни постепенно възстановяване и следващата година ще бъде трудна с евентуална стабилизация чак в края, смята Лашова. Тя обаче е относително положително настроена спрямо инвестиционния пазар, тъй като по нейно мнение това не е финансова криза. Пазарите не страдат от липса на ликвидност, а банките продължават да финансират.

Все още виждаме и активни купувачи и продавачи на инвестиционни активи и може би постепенно този пазар ще се възстанови, според нея.

Възможностите пред българската икономика

"В началото на кризата кризата всички смятахме, че ще сме свидетели на едно много бързо V-образно възстановяване", заяви от своя страна Ясен Георгиев, председател на Института за икономическа политика.

Сега като че ли все повече се налага схващането, че възстановяването ще има формата на логото на една много известна американска спортна мярка. Трябва да се подготвим за период, който няма да е еднопосочен. Всеки бизнес трябва да търси начини да диверсифицира и да търси нови възможности.

В последните месеци забелязваме голям интерес към темата за т.нар. „nearshoring“, а именно скъсяване на веригите на доставки, така че големите европейски производители да намалят зависимостта си от доставчици в Азия. Тук се отваря възможност за България в сферата на логистиката и промишлеността да скъси тези вериги на доставки. Тук големият длъжник ще бъде държавата, защото това са големи инвестиции, които изискват комплексни решения, смята Георгиев.

Според него не случайно в момента на дневен ред е проектът за Закон за индустриалните зони, защото инвеститорите търсят кратки и бързи решения за своите планове.

Изключително важно е какво ще направи държавата, така че да създаде по-добри условия условия за привличането на големи структурно важни инвеститори. Не трябва обаче и да очакваме прекалено много от нея, защото има редица примери, че тя може да бъде и майка и мащеха.

Трябва да мислим също така, как да насърчим хората със свободен ресурс създават стойност, а не само да подкрепят строителния сектор. Имотите са важен фундамент, но трябва да дадем възможност на хората със средства да създават стойност, която да е конкурентна, каза още Георгиев.

Имахме много положителни очаквания с допускането на България до ERM 2, като е трудно в момента да се прецени доколко това ще даде отражение върху инвестиционната активност, допълни Георгиев.

В тази ситуация не трябва да абсолютизираме нашето участие в чакалнята на еврозоната. Имаме очаквания, че едва ли не след 2-3 години България ще приеме евро, но реалистично погледнато последните държави, които приеха еврото, престояха там средно по 10 г.

Не трябва да възлагаме много големи очаквания точно на еврозоната, че ще повиши доверието в нашата икономика, а трябва да си свършим нашата домашна работа, която минава през засилена дигитализация и инициатива в сферата на образованието.

"Вече сме във втора вълна и втори локдаун, но първоначалните мерки, които бяха взети не проработиха както трябва и сега виждаме, че подготовката, която можеше да се случи през лятото, не е направена на нужното ниво", каза Лидия Шулева, председател на Специализираната комисия по икономическо развитие към „Икономическ Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБТИК).

"Това, че сега затворихме държавата, в някаква степен не е изненада и се очакваше от доста време. За съжаление мерките, които трябваше предварително да се планират в подкрепа на бизнеса, не бяха планирани по нужния начин и сега тепърва започва договаряне, мислене и т.н.", каза Шулева.

За малките и микро предприятията са изплатени 173 млн. от общо 225 млн. лв. Средните предприятия очакват още 200 млн. лв. за вреди през март и април. Има огромно забравяне и бюрокрация. Обявяват се мерки за 1 млрд. лв., но до бизнеса достигат малко пари.

"Европейската комисия вече взе решение за компенсиране на фиксираните разходи до 90%, докато в България все още се водят дебати във време, когато локдаунът е факт. Това е сериозно предизвикателство за бизнес средата", каза Шулева.

Друг проблем според нея е спирането на редица иновационни проекти по програмите от ЕС, за да се пренасочат парите за компенсиране на последиците от коронавируса.

Това според нея е грешка, защото редица предприятия са били подготвили сериозни проекти, които щяха да дадат възможност за по-бързо възстановяване от кризата.

В момента продължават да се пренасочват пари от програмите, което ощетява онези бизнеси, които са имали готовност да развият своята конкурентоспособност.

Шулева определи като смешна сумата от 12 млн. лв., заложена в бюджета за подкрепа на инвестициите. За сравнение през следващата година в бюджета имаме 2 млрд. лв. за въоръжение, каза тя.