В близо една десета от общините у нас жителите са се увеличили през 2020 г.

За прибирането в малките населени места помогна уплахата от заразата, завладяла света през последната година.

Синове и дъщери се прибират в бащините къщи и заради затворените бизнеси по света и у нас в големите градове. Хиляди българи са сменили адресните си регистрации в 21 от 256 общини.

Част от тях са го направили още през първото извънредно положение, за да могат безпрепятствено да посещават селските си домове или вили. Някои останаха там цяло лято и се завърнаха чак през септември заради началото на учебната година. Сега с бума на заразените обаче тенденцията за преместване на село набира нова сила.

Във Варненско най-много нови заселници има в Аксаково, Аврен, Бяла, Ветрино и Девня. С разрастването на пандемията от коронавирус много варненски жители, които притежават извънградски имоти, предвидливо се преселиха от съображения за сигурност на село или в близките до града селищни образувания и вилни зони.

Селата край Варна - Доброглед, Слънчево, Звездица, Константиново, кварталите „Галата“ и „Виница“ и вилните зони „Боровец“, „Ракитника“ и „Траката“, се очертават като най-сигурното и привлекателно място за живот. Докато доскоро хората ходеха там през почивните дни, сега предпочитат да се установят постоянно и са превърнали имотите си в хоум офис, като работят дистанционно по интернет.

Тези миграционни процеси, които от началото на пандемията бяха временни, сега стават все по-трайни и ще продължат за в бъдеще, коментират местните кметове. Данните сочат, че ако през миналата година механичният прираст за община Варна е бил плюс 390 души, сега преселението се е увеличило над два пъти, като тенденцията е към нарастване на желаещите да живеят извън големия град. В началото това са били предимно възрастни хора, но сега възрастовата граница се снижава.

От общините във Варненска област най-много нови заселници има в Аксаково, Аврен и Бяла, Ветрино и Девня. Вече има цели семейства, които трайно се установяват да живеят по селата, като голяма част от тях са сменили и адресните си регистрации.

Много от новите заселници възстановяват наследствени стари къщи, други купуват добре уредени реновирани жилища, които доскоро са били собственост на руснаци и англичани.

Интересът към селските имоти не е нов за родния пазар, но се засилва заради пандемията, коментират брокери на недвижими имоти, които очакват тенденцията да се задържи и през следващите години.

„Около Варна предпочитани са повечето места в радиус до около 30 км. Ръст на търсенето се наблюдава и в селата около големия град, както и в градчетата в областта, които са на половин – един час път от Варна. Може да се каже, че селските къщи бяха хитът на 2020 г. Най-хубавите имоти се разпродадоха много бързо и в някои места вече се усеща недостиг и изчерпване на атрактивните оферти. Годината завърши с ръст от около 20% на продажбите на селски къщи“, коментират още от агенциите.

По-масово прибиране у дома от чужбина се наблюдава в Кърджалийско. 935 души повече отчитат регистрите на ГРАО за областта. Единствено в община Черноочене завършват по-малко жители изминалата година.

Във Видинско единствено община Грамада със своите осем населени места е привлякла нови жители. Тези с постоянен адрес са се увеличили с 58 души през последната година.

Не липсват и случаи, при които постоянно живеещи в околните села са си направили настояща адресна регистрация в града, но те не са толкова много. В Добрич доста хора имат имоти по селата и не може да се твърди, че са се върнали да живеят за постоянно на село, с изключение на лятото.

Още повече заради дистанционното обучение те са принудени да са в града, тъй като на село няма добър интернет. Пък и през зимата виелиците в Добруджа често затварят пътищата към селата и няма транспорт.

Във Великотърновско COVID вдигна цените на къщите на село

Пандемията от COVID предизвика скок на цените на селските имоти в Търновско. Още през пролетта и лятото на миналата година голям брой търновци, чиито професии позволяват работата от дистанция, зарязаха града и се върнаха в наследствените къщи на баба и дядо по селата. Онези, които нямат селски имоти, но можеха да си позволят, пък си купиха такива, в които се преместиха да живеят със семействата си.

Най-търсени са имотите в селата на до десетина километра от Велико Търново с удобни пътища до тях и изградена инфраструктура: Самоводене, Шереметя, Малък чифлик, Присово и в съседния град Дебелец. Цените на имотите в тези населени места за няколко месеца скочиха с по над 40-50% и сега е много трудно в тях да бъде намерена селска къща за по-малко 25-30 хил. лв.

Онези от гражданите, върнали се на село, които разполагат с повече средства, предпочитат да купят селски имот с всички екстри и удобства като подово отопление, локално парно, слънчеви панели на покрива, басейн в двора, механа и барбекю. Които не могат да заделят стотина хиляди лева за къща с такива удобства, предпочитат нещо по-малко и обикновено, като единственото условие е поне дограмата да бъде подменена. А санировката се смята за предимство, но незадължително условие.

Смятаното през първите години на демокрацията за тузарско селище Арбанаси от поне десетина години вече е отстъпило тази стара „слава” на Малък чифлик, известен като „болярския Ориндж каунти”. В „Чифлика” живеят някои от най-богатите бизнесмени от В. Търново, които са обособили свой тузарски квартал в североизточната част на селото.

Цените на имотите в Малък чифлик често надхвърлят тези в Арбанаси. Едно от предимствата на „Чифлика“ е, че се намира на 2-3 км от В. Търново, като през почти цялото време се пътува по главния път София – Варна, който през зимата редовно се почиства и опесъчава.

Докато пътуването да Арбанаси е по тесен и стръмен път, за който през зимата невинаги се полагат достатъчно грижи. На 2 км от Малък чифлик, на главния път, се намира и село Шереметя, в което имотите също са търсени, макар и все още то да не е разкрило своя потенциал за развитие.

В противоположната посока, на международния път Русе – Свиленград, пък се намира село Самоводене, което също се превръща в търсено за живеене извънградско място. Преди време тук местен жител бе обявил двуетажната си къща за половин милион лева.

Бум в търсенето на кемпери и каравани в Хасковско

Кемперът или караваната се оказаха спасение за стотици хора от Хасковско, които искат да избягат от големите градове сред природата, но нямат или не могат да си позволят покупка на селски имот или вила.

„Продадох си джипа, добавих малко спестени пари и инвестирах в кемпер. Заминахме с жена ми на планина в края на април и се върнахме в Хасково в началото на септември. След това бяхме и за няколко седмици на морето. Смятам, че постъпихме много разумно“, разказва вече пенсиониран лекар от Хасково.

Понеже средствата били оскъдни и кемперът бил доста старичък, успял да го намери за около 10 000 лева и да го стегне за още 2000.

„С тези пари не можеш да си купиш вила или селски имот. Но имаш прекрасна алтернатива за летните и неособено студените пролетни и есенни месеци. А и свободата да се местиш, където решиш сред природата“, казва бившият уролог от Хасково Сашо Янев.

С неговата половинка изкарали 4 месеца около язовир „Доспат“. „Не успяхме да избягаме от ковида напълно. Отидохме в планината, но бяхме близо до Сърница, а там също имаше огнище на заразата. Но до градчето ходехме веднъж в седмицата, за да си напазаруваме, и почти нямахме контакт с хора“, допълва той.

С около 30 на сто се е увеличило търсенето на кемпери и каравани в Хасково и Димитровград, твърдят търговците на коли и ремаркета втора ръка в региона.