Наемниците, пише Николо Макиавели, са „безполезни и опасни“. Те са „неверни, храбри пред приятели и страхливи пред врагове“.

Частният войник, предупреждава той, ще обърне гръб и ще избяга, когато дойде истинската опасност:

„Те нямат друга привързаност или причина да стоят на бойното поле, освен нищожна заплата, която не е достатъчна, за да ги накара да умрат за теб.“

И все пак, 500 години по-късно, бизнесът с частни военни компании процъфтява, пише The Economist.

Войната носи страдание, но и търсене. Когато тази година фондацията Gaza Humanitarian Foundation беше наета да разпределя хуманитарна помощ в Газа, тя привлече американската компания UG Solutions за въоръжена охрана.

Когато Русия има нужда от хора за войната си в Украйна и за операциите си в Африка, тя се обърна към групата „Вагнер“ – структура, подкрепяна от Кремъл и съставена от бивши бойци от специалните части.

Getty Images | Бойци от частната военна група „Вагнер“ до скулптурата на руския наемник Евгений Пригожин, поставена на гроба му, по време на честването на рождения му ден в гробището Пороховское в Санкт Петербург

На Запад, най-големият клиент на частните военни компании си остава правителството на САЩ, казва пред The Economist Доминик Доналд, анализатор и бивш служител на британската охранителна компания Aegis.

Секторът обхваща всичко - от така необходимите в България охранители в търговски центрове до въоръжени гардове на компании в опасни региони и истински войници.

Много от тях идват от едно и също място – бивши военни, често със служба в специалните части. А секторът се разраства през последните десетилетия, докато държавите съкращават армиите си, а частното търсене на сигурност растеше.

Сега в бранша гледат към потенциалния край на войната в Украйна с надеждата, че възстановяването ще донесе същия бизнес подем, какъвто дойде след войната в Ирак.

„Началото на 2000-те беше истински бум“, спомня си Тим Спайсър, бивш офицер от британската армия и основател на Aegis и Sandline International.

След прекратяването на огъня в Газа президентът нс САЩ цели по-широк мир в регион, преобразен от две години война

Големият залог на Тръмп: Да се справи с неразрешимите проблеми на Близкия изток

По време на войната в Ирак имаше десетки хиляди контрактори, повечето в невоенни роли.

„След края на войната навлязоха каубоите“, казва Спайсър. Днес обаче в сектора доминират шепа големи компании с корпоративна структура – юридически отдели, звена по персонал и договори. Истинските бойни операции заемат малък дял от дейността им. Сред тях са американската Constellis (с приходи от 1,4 млрд. долара и над 12 700 служители) и канадската GardaWorld, оперираща в десетки страни.

Доналд отбелязва, че пазарът се дели между добре капитализирани компании, подкрепени от рисков капитал и частно богатство, и по-малки, които „спят“, докато не се появи голям договор - след което често биват изкупени от големите.

Тъй като правителствата все по-трудно набират войници, частните компании предлагат по-евтина алтернатива – без нужда от обучение, пенсии и социални придобивки. Спайсър твърди, че негови колеги са изчислили: един американски контрактор е около седем пъти по-евтин от редовен войник, а британски наемник – десет пъти по-евтин. Колумбийците са още по-изгодни.

Десетилетия наред той играеше ролята на „ястреб“ в израелската политика. Сега е изправен пред по-трудното предизвикателство

Нетаняху казва, че е спечелил войната. Но може ли да спечели мира?

За наемниците обаче заплащането изглежда примамливо – колумбийците печелят многократно повече, отколкото в държавната служба, и често живеят при далеч по-добри условия.

Руснаците, воюващи в Украйна, са получавали двойно повече от редовните войници. Но не всичко е пари: „Много от хората, които срещнах в бранша, не го правеха само заради парите, а защото имаха контрол върху собствения си живот“, казва Шон МакФейт от Националния университет по отбрана във Вашингтон — бивш парашутист, който, по думите му, „е създавал малки армии в Африка в интерес на САЩ“.

„Можеш да откажеш мисия. И това е изкушаващо“, посочва той пред Economist.

Подполковник Спайсър съжалява, че думата „наемник“ звучи като обида. Той твърди, че появата на „измамници“ като групата Вагнер, защитени от авторитарни режими, е уронила репутацията на компаниите, които спазват правилата. Петерсон изчислява, че между 1980 и 2016 г. присъствието на наемници е било свързано с 39% по-нисък дял на цивилни жертви. Компаниите от демократични държави – с цели 66% по-нисък, отколкото тези от недемократични страни.

„Да се възприема индустрията като сбор от въоръжени каубои е погрешно“, заключава той.

Все пак и западните компании не са без скандали. В Газа вече несъществуващата фондация GHF е използвала наемници от мотоциклетния клуб Infidels, анти-ислямска американска група – макар че повечето смъртни случаи около пунктовете за помощ се приписват на израелските сили.

Frontier Services Group – основана от печално известния Ерик Принс, чиято компания Blackwater уби 17 иракски цивилни през 2007 г. – беше санкционирана през 2023 г. заради обучение на китайски военни пилоти.

„Идеята е, че всичко, върху което работим и в което инвестираме, трябва да бъде изграждано с допускането, че някъде през 2027 г. Китай ще предприеме действия срещу Тайван“, коментира Палмър Лъки в подкаста на Джо Роугън

Основателят на Аnduril: „САЩ трябва да са оръжеен магазин на света, а не да изпращат войниците си“

Мнозина вярват, че предстои нова вълна на експанзия.

„Ще има нов бум“, прогнозира Спайсър. „Проблемите, които срещнахме при възстановяването на Ирак, ще се умножат в Украйна.“

А кадри няма да липсват: войната в Украйна ще остави след себе си хиляди опитни бойци, запознати с най-новите технологии като ударни дронове. Президентът Володимир Зеленски вече заяви, че обмисля създаването на украински частни военни компании.

В същото време много елитни американски войници приключиха „възстановителния период“ след изтеглянето от Кабул през 2021 г. и са готови за нови мисии – от борба с наркокартелите в Латинска Америка до охрана на минни обекти за добив на стратегически ресурси.