Колонизацията на космоса и евентуалният контакт с разум от други планети занимава науката вече няколко десетилетия.

Въпросът "Какво има там отвъд?" обаче не се появява през XX век, а много по-отдавна.

Човечеството винаги е гледало с любопитство към небесната шир, а митовете и легендите, свързани с нея, датират още от античността.

Някои учени обаче са имали конкретни планове за това как небесните тела и техните обитатели могат да бъдат полезни на хората. Сред тях е английският философ и теолог Джон Уилкинс, живял в периода от 1614 до 1672 г.

Освен че е зет на водача на Английската революция Оливър Кромуел (женен е за една от сестрите му), Уилкинс е известен със своите научни разработки. Той е един от първите мислители, които предлагат универсална система за уеднаквяване на мерните единици.

Интересите му се простирали и в сферата на механиката, инженеринга, криптографията, природните науки и много други области на познанието.

Той е сред основателите на Royal Society - най-старата академична общност в света.

Един от първите му трудове обаче е посветен на космонавтиката. Книгата се казва "Откриването на нов свят на Луната" (The Discovery of a World in the Moon) и е написана през 1638 г., а две години по-късно излиза и продължението - "Дискурс относно нова планета" (A Discourse Concerning a New Planet).

Уилкинс описва сходствата между Земята и Луната и е напълно убеден, че спътникът на нашата планета е населен от живи интелигентни същества, които той нарича селенити.

Британският учен обаче не спира дотам. Той предлага изграждането на летателни апарати, с които земляните да достигнат до своите "комшии" и да осъществят търговски контакти с тях в полза на цялата британска икономика.

Едва ли е нужно да споменаваме, че преди близо четири века идеята за космическите пътшествия е била твърде далечна за повечето британци. Но Ренесансът дава тласък на широк спектър от смели идеи, някои от които изглеждат изключително актуални до ден-днешен.

Самият Джон Уилкинс разглежда доста детайлно проблематиката на космическите пътешествия и обръща внимание на проблеми, с които съвременните космонавти вече са се сблъсквали. Един от тях е липсата на кислород извън земната атмосфера.

Според Уилкинс това не е чак толкова сериозен проблем, тъй като "небесните пътешественици бързо щели да свикнат с по-чистия въздух, който дишали ангелите, населяващи пространството между планетите".

Най-добрите кадри от космоса през 2020 г.Като цяло 2020 година няма да бъде запомнена в особено позитивна светлина, на фона на смъртоносната пандемия от COVID-19. За астрономите обаче тя беше една от най-плодотворните

Колкото до самите летателни апарати, неговата основна теза била, че те биха могли да бъдат управлявани от богове или ангели, които щели да окажат помощ на хората в тяхното пътешествие до Луната.

Но в случай че те все пак откажели да съдействат, Уилкинс имал и план "Б" - крилати колесници с платна, които можели да се откъснат от гравитацията на планетата, след което да транспортират търговските и дипломатическите представители до Луната, където те да осъществят връзката със селенитите.

Уилкинс е толкова запленен от идеята, че се впуска и в конкретни разработки за начина, по който биха могли да изглеждат летящите машини. Като ректор на колежа Уордъм в Оксфорд, той имал достъп до неговата библиотека и до колекцията от различни иновативни (за времето си) изобретения.

За съжаление, летящите му колесници така и не стигнали до практическа реализация.

Няколко десетилетия по-късно неговите съвременнице Робърт Бойл и Робърт Хук доказали, че космическото пространство, всъщност, се състои от вакуум и животът извън атмосферата е на практика невъзможен.

Трудовете на Исак Нютон пък разкрили подробности за силата на гравитацията.

Така Джон Уилкинс бил принуден да признае, че комсическите пътешествия през XVII век просто не били възможни.

400 години по-късно обаче идеите му за извличане на икономически ползи от заобикалящите ни планети в Слънчевата система отново са на дневен ред и то на изцяло научна основа.

Поуката от всичко това е, че нещата, които днес ни изглеждат напълно налудничави, някой ден могат да се превърнат в реалност.