Може да става въпрос за бърз имейл до колега, когото не харесвате.

Или пък някаква документация, или малка промяна в електронна таблица или фактура, която трябва да бъде заведена.

Може дори да става въпрос за кратък телефонен разговор с шефа – нещо, което ще отнеме само минутка, но по някаква причина вие продължавате да го отлагате.

Ако нещо отнема само пет минути, в крайна сметка си задавате въпроса защо не сте го свършили?

Губите време в мислене за това колко дразнещо е; не е изненада, че по този начин нещото, което трябва да се свърши, няма да изчезне.

Вместо това задачата си остава и постепенно се превръща от малка отметка в списъка ви до голям дразнител, който не отговаря на ресурсите, които трябва да впрегнете, за да приключите с него.

По някаква причина малките задачи отнемат необичайно голямо пространство в нашия разум. Има обаче простички начини, по които можем да ги смалим - нещо, което започва с разбирането на това как точно им позволяваме да стават толкова големи.

След това, като променяме подхода и емоционалната си реакция към задачите и практикуваме малко самосъстрадание, можем да покоряваме списъка с малки неща за вършене, които ни препъват.

Защо малките задачи се превръщат в големи чудовища

В основата си протакането представлява доброволното отлагане на изпълнението на планирана задача, въпреки очакването, че положението ще се влоши след това, обяснява пред BBC Фускиа Сироа, преподавател по психология в Университета на Шефийлд в Англия.

Хората, които са свикнали хронично да протакат, имат по-високи нива на стрес, по-лош сън и по-лоши професионални перспективи, най-вече когато става въпрос за издигането до позиции, на които е необходима самостоятелност и умение за вземане на решения.

От гледна точна на психичното здраве, протакането се свързва с депресия и безпокойство. То също така може да пречи на отношенията ни с хората, защото когато протакаме, нарушаваме поетите ангажименти към другите.

Лесно е да се разбере защо протакаме големи и важни задачи - те могат да бъдат плашещи или психически изтощаващи и да изискват много време, енергия и ангажираност. От друга страна, малките задачи могат да доведа до една особено досадна форма на протакане.

Сироа казва, че не протакаме изпълнението им, защото ги забравяме, по-скоро правим съзнателен и преднамерен избор да отложим нещо, което може да породи съмнения, несигурност или усещане за некомпетентност.

Това може да е нещо съвсем простичко, като работа с непозната документация или смяна на тонер касетата, когато не знаете как, или пък нещо малко по-емоционално натоварващо, като изпращането на кратък имейл до колега, когато се страхувате от отговора.

И въпреки че мнозина смятат, че протакането на подобни задачи е свързано с лошото управление на времето, Сироа твърди, че причината тук е управлението на настроението.

“Прокрастинаторите не са някакви щастливи мързеливци, на които не им пука,” казва тя. “Те, всъщност, са доста самокритични и се притесняват много за своята прокрастинация.”

Това притеснение стои загнездено в разума им и изцежда техните познавателни ресурси, намалявайки способността им да решават проблеми. Това ги кара да си мислят: какво не ми е наред? Защо не мога просто да свърша това малко нещо?

И когато започнат да размишляват върху задачата, те увеличават негативните си чувства към нея и затрудняват способността си да погледнат на нещата рационално.

“И така, говорим за едно малко нещо, при което сте имали известна несигурност, а сега то се превръща в едно голямо нещо, от което се страхуваме,” казва Сироа. “То се превръща в нещо чудовищно – къртичина, която вече е планина.”

Как да продължим да работим, когато не ни се работи?Самомотивацията е едно от основите неща, които отделят успяващите хора от останалите, но тя е трудна

Друга причина, поради която малките задачи могат да се натрупват, е, че те нямат крайните срокове и структурата на големите задачи, мислите си, че просто можете да ги вмъкнете някъде през деня.

Как да се справяме с малките задачи

И така, как да се мотивираме да се заемем със задача, от която се страхуваме? Тимъти Пишил, преподавател по психология в университета Карлтън в Отава, казва, че мотивацията често следва действията. Така че ако направите нещо веднага, без първо да спирате, за да помислите защо не искате да го правите, в дългосрочен план може би ще сте в по-добро положение.

Американският консултант по продуктивността Дейвид Алън нарича това двеминутното правило. Според него, ако една задача ще ни отнеме по-малко от две минути, тогава времето, което ще отделите, за да я добавите към списъка си със задачи, ще надхвърли времето, което ние е необходимо да я свършите веднага. Така че вместо да програмирате, просто пристъпвайте към действие.

Тази проактивна нагласа може да ви помогне да заобикаляте излишните размишления.

Друг трик за справяне с малките задачи е като ги включим в големите. “Опитайте да намерите място, където задачата ще се вмести в ежедневието ви,” казва Пишил, отбелязвайки, че чисти с прахосмукачка вкъщи по време 15-те минути, за които става готова овесената му каша всяка сутрин.

Така не само ще избегнете усещането за изгубено време заради задачата, но и ще използвате външни стимули от по-голямата задача, за да замаскирате евентуални негативни реакции, които бихте имали срещу по-малката.

Упражнявайте самосъстрадание

Сироа казва, че имаме спомени за емоционалните реакции, които са предизвикали протакане в миналото. “Ако си спомняте някаква негативна емоция, един от начините да я разсеете е да мислите по какъв начин можете да оформите задачата,” казва тя.

Можете да погледнете на задачата като на възможност да научите ново умение.

И Пишил, и Сироа казват, че е важно да не се укоряваме прекалено много, особено предвид стреса около пандемията. В крайна сметка, въпреки че всяко протакане е отлагане, не всяко отлагане е протакане.

“Забавянето е част от живота,” казва Пишил. “Мога да отложа някакви неща и това не е някакъв морален провал, това е част от практическото ми мислене, да давам приоритет на едно нещо пред друго.

След като спрем да се самоукоряване, е по-лесно да направим правилна оценка на реалността,” казва Сироа.