След като Испания обяви, че ще изпробва четиридневна работна седмица в отговор на пандемията от коронавирус, експерти твърдят, че това може би е индикация за една по-постоянна промяна в нагласите към баланса между работата и личния живот.

Миналата седмица испанското правителството взе решение за пилотен проект за 32-часова работна седмица в срок от три години, без да бъде намалявано заплащането на служителите, като ще предостави 50 млн. евро на компаниите, които изявят желание да се включат в проекта.

Иниго Ерехон, който оглавява малката лява партия „Мас паис“ в Испания, която е в основата на плана, написа в Twitter, че финансирането би трябвало “да послужи за преориентирането на икономиката към подобряване на здравословното състояние, грижата за околната среда и увеличаване на продуктивността”.

Джо Райл, който е част от британската Кампания за 4-дневна работна седмица, заяви пред CNBC, че концепцията “набира както популярност, така и инерция след началото на пандемията от COVID-19.”

Според него внезапната промяна, при която мнозина преминаха на работа от вкъщи “е отворила очите на хората за факта, че може да има промяна и то бързо, когато я искаме.”

Докато прекарват повече време у дома служителите имат повече време “да осъзнаят кои са важните неща в живота им”, казва Райл.

Представена у нас компания тества четиридневна работна седмицаТестът ще започне от този месец и ще продължи една година

Кампанията за 4-дневната работна седмица написа отворено писмо до редица световни лидери през ноември, сред които и испанският премиер Педро Санчес, насърчавайки ги да обмислят въвеждането на по-къса работна седмица в отговор на пандемията. В писмото се описва как по-краткото работно време е използвано във времена на икономическа криза за по-равномерното разпределяне на работата между безработните и тези, които работят повече часове, отколкото би им се искало.

Япония и „кароши“

Япония може също да обмисли преминаването към 4-дневна работна седмица, след като в парламента на страната наскоро бе внесено предложение от Кунико Иногучи, член на управляващата партия Либерално-демократическа партия. Според това предложение обаче служителите може да изгубят заплащането си за допълнителния почивен ден.

Засега не е ясно дали предложението е мотивирано от пандемията, но Япония отдавна има репутация на страна, в която се работи дълги часове. В Япония дори си има термин за смъртта от преработване - “кароши.”

Макар че ситуацията може да не е толкова сериозна, както в някои други държави, това усещане за претовареност и прегаряне определено се изостри по време на пандемията. Редица изследвания показват, че хората по света са работили по-дълго от обикновеното, откакто се трудят от дома през последната година.

Според доклад на Кампанията за 4-днвена работна седмица британските, които са работили от вкъщи по време на пандемията са изработвали допълнително средно по 28 часа извънреден труд месечно.

Според Райл работното време във Великобритания е едно от най-дългите в Европа.

“Ние имаме една от най-малко производителните икономики и имаме най-малко официални неработни дни,” казва Райл, който преди това бе част от лейбъристката партия, когато тя предложи четиридневна работна седмица преди последните избори.

Да преосмислим начина, по който работим

Макара че по-кратката работна седмица изглежда засега не е в дневния ред на британското правителство, някои шотландски законодатели подкрепят идеята, ако страната се отдели от Великобритания.

“Пандемията от коронавирус преобърна начина, по който живеем, но и ни даде начин да преосмислим как работим,” заяви през ноември Лий Роб, член на управляващата партия в страната.

Британският мозъчен тръст Autonomy публикува през декември данни, според които само в публичния сектор в Шотландия четиридневната a работна седмица ще струва между 1.4 млрд. паунда (1.9 млрд. долара) и 2 млрд. паунда на година, но пък може да създаде между 45 000 и 59 000 нови работни места в сектора.

По-късно същия месец Autonomy публикува по-общо проучване за Великобритания, използвайки данните за рентабилността на над 50 000 британски фирми. Според тях при най-лошия сценарий повечето британски компании могат да си позволят четиридневна работна седмица без служителите да губят част от заплащането си, след като първоначната фаза на кризата с коронавируса премине.

Премиерът на Нова Зеландия Джасинда Ардърн също насърчи работодателите, които могат да си позволят да преминат на по-къса работна седмица, да го направят, като един от начините за възстановяване на туристическия сектор в страната след пандемията.

Финландският премиер Сана Марин също застъпва тезата за четиридневна работна седмица и шест часови работни дни.

Криза на безработицата

Освен потенциалната достъпност на по-кратката работна седмица, се смята, че тя прави служителите по-продуктивни. Пример за това е Microsoft Япония, която затваря в продължение на месец офисите за своите 2 300 служители в петък и отчита 40% скок в продуктивността по показателя продажби на служител.

Кей Соупър, преподавател по философия в Университета Лондон Мет, казва пред CNBC, че според нея дискусията за по-кратко работно време вероятно ще продължи да набира сила, тъй като взе по-голяма част от работата се автоматизира заради технологиите.

10 скандални прогнози за 2021 г.Прогнозите на Saxo Bank може и да не са на 100% сериозни, но ако през декември 2019 г. някой бе прогнозирал глобална пандемия, това също щеше да е скандална прогноза

Според нея сме изправени пред “криза на безработицата“ заради по-обширното използване на автоматизирани системи на работното място. Според нея обаче вместо “да се оплакваме от загубата на работа, би трябвало да погледнем на това като на възможност да преосмислим цялата си концепция за просперитета” и да “се отдалечим от вкорененото в работата разбиране за индентичност.”

В последната си книга Соупър цитира прогноза на икономиста Джон Мейнард Кейнс от 1930 г., според която до 2030 г. хората може да работят само по 15 часа на седмица.

Соупър също така застъпва тезата за “огромните ползи за околоната среда” от намаленото работно време.

Според проучване на няколко британски университета от декември, ограниченията във връзка с предпазване на здравето на хората са довели до рекорден спад във въглеродните емисии в световен мащаб през 2020 г.

Райли споделя виждането на испанския политик Ерехон, че въвеждането по-късата работна седмица е като цяло “добре за икономиката, добре за служителите и добре за околната среда.”