Как да продължим да работим, когато не ни се работи?
Да се самомотивира човек е трудно.
Всъщност, това може да се сравни с едно от действията на Барон Мюнхаузен – да се опитваш да запазиш мотивация по време на дадена задача, проект, а дори и по време на кариерата си, понякога е сякаш да се издърпаш сам за косата от блато.
Ние, хората изглежда имаме някаква естествена антипатия към постоянните усилия, която не може да бъде преодоляна с никакво количество кофеин или вдъхновяващи цитати, пише Айелет Фишбах в Harvard Business Review.
Ефективната самомотивация обаче е едно от основните неща, които различава хората с високи постижения от всички останали.
И така, как да продължим, дори и когато нямаме желание за това?
В някаква степен мотивацията е нещо лично. Това, което движи вас, може да не мотивира друг човек. Някои хора пък може да имат по-голяма склонност да не се отказват от други.
След като в продължение на 20 години проучват човешката мотивация, Фишбах и екипът й определят няколко стратегии, които изглежда вършат работа при повечето хора — независимо дали става въпрос за сваляне на килограми, спестяване на средства за пенсия, или изпълнението на дълъг и труден проект в работата. Ето ги и тях:
Задавайте си цели, а не скучни задачи
Проучвания свидетелстват за важността от поставянето на цели. Някои от тях сочат, че когато търговците имат таргети, те сключват повече сделки и че когато хората се ангажират с определени цели по отношение на спортуването ежедневно, е по-вероятно да подобрят физическото си състояние.
Абстрактните амбиции, като “ще направите най-доброто, на което сте способни”, обикновено са много по-неефективни от нещо конкретно, като например да намирате по 10 нови клиенти на месец или да извървявате по 10 000 крачки на ден. По тази причина първото ви правило трябва да е, че целите, които си задавате, трябва да са конкретни.
Целите също трябва, когато е възможно, да предизвикват вътрешна, а не външна мотивация. Една дейност е вътрешно мотивирана, когато е разглеждана сама по себе си; тя е външно мотивирана, когато на нея се гледа като на отделна, скрита цел, която ви носи награда или избягване на наказание.
Да вземем новогодишните обещания. Фишбах и екипът й откриват, че хората, които си дават обещания в началото на януари, които са по-приятни за спазване, като например да започнат да практикуват йога или пък да не поглеждат телефона си в събота, е по-вероятно през март все още да ги спазват, отколкото хората, които са си избрали по-важни, но не толкова приятни цели.
Разбира се, ако вътрешната награда е достатъчно голяма, ще се придържаме дори и към най-неприятните задачи. Подлагането на химиотерапия е екстремен пример за това. В контекста на работата много хора продължават да работят своята работа за пари и да се чувстват като “роби на заплатата.”
В такива ситуации обаче те обикновено вършат минимума, който се изисква от тях, за да изпълнят определена цел. Само външната мотивация едва ли ще ни помогне да наистина да успяваме.
В един идеален свят всички бихме търсили работа и среда, които ни харесват и по този начин бихме поддържали ангажираността си висока. За съжаление, хората често не правят това.
В случаите, в които не намираме работа и не получаваме задачи, които ни харесват, основното е да се фокусираме върху елементи от работата, които смятаме за приятни.
Намирайте ефективни награди
Някои задачи или дори периоди от кариерата на човек са трудни от край до край. В този случай от помощ може да е да си създадете външни мотиватори в кратосрочен до средносрочен план, особено ако те допълват стимулите, предложени от вашата компания.
Можете да си обещаете да отидете на почивка, ако завършите даден проект или да си купите подарък за това, че сте отслабнали. Трябва обаче да внимавате, защото една от грешките, които можете да допуснете, е да се възнаграждавате за количеството на свършените задачи или за скоростта, когато, всъщност, би трябвало да ви е грижа за качеството.
Друга често срещана грешка е да избирате стимули, които подкопават целта, която сте постигнали. Ако наградата на човек, който се опитва да отслабне, е пица и торта, той вероятно ще хвърли на вятъра част от усилията, които е положил и ще си върне някои лоши навици.
Ако наградата в работата тази седмица е да мързелувате следващата седмица, може да намалите положителното впечатление, което сте оставили.
Освен това, някои външни стимули са по ефективни от други. Например, експерименти показват, че повечето хора работят по-здраво (влагат повече усилия, време и пари), за да спечелят неясна награда (като например 50% възможност да получат 150 или 50 долара), отколкото за ясна награда (100% възможност да получат 100 долара).
Това е така, може би защото първата награда е по-голямо предизвикателство и е по-вълнуваща.
И накрая, непоносимост към загуби. Предпочитанието на хората да избягват загуби вместо да се сдобиват с еквивалентни печалби, може също да бъде използвано като силен външен мотиватор. В проучване от 2016 г. учени от Университета на Пенсилвания карат участниците да извървяват по 7 000 крачки на ден в продължение на шест месеца.
Някои участници получават по 1.40 долара за всеки ден, в който постигат целта, докато други губят по 1.40 долара, ако не успяват. Втората група постигала дневния си таргет 50% по-често.
Поддържайте прогреса
Когато хората се стремят към постигането на някаква цел, те обикновено имат прилив на мотивация в началото, а след това към средата зациклят.
За щастие, вследствие на проучвания, са открити няколко начина за борба с този модел. Фишбах нарича първия от тях “къса среда.” Ако разбиете целта си на по-малки цели, да кажем седмични вместо месечни таргети за продажбите, разполагате с по-малко време, за да се поддадете на този досаден спад.
Вторият начин е да промените начина, по който мислите за напредъка, който сте постигнали. Когато сме напреднали, целта вече изглежда постижима и ние имаме склонност да засилваме усилията си.
Друг психически трик включва концентрирането върху това, което вече сте направили до средата на дадена задача, след което да насочите вниманието си върху това, което ви остава да свършите. Проучванията на Фишбах показват, че тази промяна на гледната точка може да увеличи мотивацията.
Използвайте влиянието на другите
Хората са социални същества. Ние постоянно се оглеждаме около нас, за да видим какво правят другите, а техните действия влияят на нашите. Дори и това, че седите до някой, който се справя много добре в работата, може да увеличи продуктивността ви.
Когато обаче става въпрос за мотивация, тази динамика е по-сложна. Когато видим как колега препуска през дадена задача, ние реагираме по един от два начина – или се мотивираме и се опитваме да подражаваме на това поведение, или пък губим мотивация с допускането, че можем да оставим тази задача на нашия колега.
Това не е напълно неразумно – хората процъфтяват като вид чрез индивидуална специализация и като се възползват максимално от сравнителните си преимущества.
Проблемът е, че особено на работа невинаги можем да делегираме. Можем обаче да използваме социалнот влияние в наша полза. Едно от правилата е никога да не гледате пасивно амбициозни, ефективни и успяващи колеги; има прекалено голям риск това да ви подейства демотивиращо.
Вместо това говорете с тези колеги за това какво се опитват да постигнат с усърдната си работа и защо биха я препоръчали. Проучванията на Фишбах показват, че когато приятел препоръча даден продукт, хора са по-склонни да си го купят, но това не е така, ако просто научат, че техният приятел си е купил продукта. Ако слушате какво казват вашите модели за подражание за техните цели, това може да ви помогне да намерите допълнително вдъхновение.
Интересното е, че даването на съвет, вместо искането на такъв, може да е дори още по-ефективен начин за преодоляване на липсата на мотивация, защото повишава увереността и предизвиква действия.
Един последен начин да използвате положителното социално влияние е да осъзнаете, че хората, които ви мотивират най-добре да изпълните определени задачи, не са непременно тези, които вършат задачите добре.