Технологичните промени се отразяват и на финансовата система.

Биткойнът извървя пътя от екзотична мания на група анархисти до финансов актив с пазарна оценка от над 1 трилион долара.

"Армиите" от дребни инвеститори се превърнаха във водещ фактор на Уолстрийт. PayPal има 392 милиона потребители, което е сигнал, че САЩ започва да настига Китай в сферата на дигиталните разплащания.

Но една от най-големите промени в света на финансите, която в момента остава почти незабелязана, в крайна сметка, може да предизвика истинска революция - държавните дигитални валути, пише The Economist.

Една от целите на тези инструменти е да осигурят възможност на гражданите и бизнеса да работят директно с централните банки, без да се нуждаят от посредничеството на конвенционалните финансови институции.

Т. нар. "govcoin-и" (от англ. government coin, или държавна монета) представляват изцяло ново превъплъщение на идеята за парите. Те обещават да направят работата на финансовата система по-ефективна, но в същото време ще прехвърлят по-голяма част от контрола върху нея от потребителите към държавата.

По всяка вероятност въвеждането им ще има и геополитически ефекти.

Преди малко повече от десетилетие, на фона на фалита на Lehman Brothers, бившият управител на Федералния резерв на САЩ Пол Волкър заяви, че последната голяма иновация в банковия сектор са били банкоматите. От финансовата криза насам индустрията до голяма степен поправи тази своя грешка и модернизира своята инфраструктура.

Финансовите стартъпи пък създадоха нови екосистеми на т. нар. "децентрализирани финанси". Биткойн и останалите криптовалути в момента са един от най-популярните елементи от тази система, но не по-малко значими са и платформите, и мобилните приложения за електронни разплащания и дигиталните портфейли, които се ползват от над 3 милиарда души по света.

Държавните дигитални парични единици са следващата стъпки в този процес. Само че тяхната роля не е да децентрализират финансовата система, а точно обратното - да върнат контрола върху нея в ръцете на правителствата и централните банки.

Идеята им е сравнително проста - вместо да държат пари на депозит в частна банка или друга финансова компания, клиентите ще могат да си отварят сметка директно в централната банка с помощта на обикновено мобилно приложение.

Превръщането на централните банкери, образно казано, от "аристократи" в "работници" на финансовата система звучи революционно, но всъщност, този процес вече е в ход. Над 50 централни банки по света проучват възможността за въвеждането на подобни средства за разплащане.

Бахамските острови вече разполагат с такава държавна дигитална валута. Китай създаде т. нар. е-юан, който в момента се намира в тестов период и се използва от около 500 000 души. Европейският съюз иска да е готов със своето виртуално евро до 2025 г., а Съединените щати работят по проект за хипотетичен е-долар.

Основната мотивация на централните банки да работят в тази посока е свързана с опасенията им, че в дългосрочен план постепенно ще започнат да губят контрол върху финансовата мрежа. Те разчитат на това, че могат да използват банковата система, за да провеждат своята монетарна политика.

Но ако разплащанията, депозитите и кредитите "мигрират" от банките към частните финтек компании, инструментите на централните банкери ще станат значително по-неефективни.

Те няма да могат да направляват икономическите цикли и да "инжектират" средства във финансовата система, когато това е необходимо. Нерегулираните мрежи за дигитални разплащания пък могат да се превърнат в огнище на измами и злоупотреби.

Китай пуска дигиталната си валута в обращение за Олимпиадата през 2022 г.Дигиталната парична единица ще може да се използва от атлетите и посетителите на спортния форум

Обещанието за по-стабилна финансова система също е сред двигателите на този процес. На теория парите би трябвало да представляват стабилна форма за спестяване, отчетност и разплащане. Но в днешно време успехите им са противоречиви.

Притежателите на банкови депозити често страдат, когато някоя банка фалира, биткойнът и останалите криптовалути все още не са масово разпространени, а кредитните карти са скъпи. Държавните дигитални пари ще се опитат да решат всички тези проблеми, тъй като те ще използват евтиния и централизиран ресурс на централните банки и правителствата.

Очаква се, че с тяхна помощ общите оперативни разходи на глобалната финансова индустрия ще бъдат намалени значително - с по 350 долара годишно за всеки жител на Земята. Освен това те ще направят финансовата система достъпна за 1.7 милиарда души, които в момента не притежават банкови сметки.

Те ще дадат и още един инструмент за влияние в ръцете на държавата, която ще може да кредитира гражданите директно, без посредничеството на търговските банки.

Този подход обаче също крие своите рискове. Т. нар. govcoin-и, възползвайки се от мощната държавна подкрепа, могат бързо да се превърнат в доминираща сила на пазара и да дестабилизират банковата система.

Ако гражданите и фирмите масово започват да прехвърлят своите средства в държавните дигитални портфейли, банките ще трябва да потърсят друг източник на доходи, с който да финансират кредитната си дейност.

А ако те останат без финасиране, някой друг ще трябва да поеме ролята на кредитор за проектите на бизнеса. Това означава, че бюрократите ще решават как да се разпределя голяма част от кредитното финансиране.

А по време на криза има опасност масовото теглене на средства от страна на спестителите и насочването им към държавния трезор да изложи търговските банки на сериозен риск.

От гледна точка на личната свобода също има поводи за опасения. Държавният дигитален портфейл може да се превърне в мощно средство за контрол. Представете си, например, възможността да бъдете глобени директно от правителството за лошо поведение.

Те могат да навлязат и в полето на геополитиката, превръщайки се в "канал" за трансгранични разплащания, които ще заместят водещите световни валути. Малките държави пък се страхуват, че вместо да използват националните парични единици, хората ще предпочетат сигурността на чуждестранните електронни пари, зад които стоят правителствата на развитите икономики. А това може да доведе до истински монетарен хаос.

Палитрата от възможности и рискове, свързана с govcoin-ите, е наистина огромна. Показателно е, че държавните чиновници в Китай, които ценят контрола повече от всичко друго, засега се въздържат от масово разпространение на е-юана и ограничават използването на частните платформи за дигитални разплащания.

Правителствата и финансовите компании обаче в дългосрочен план със сигурност трябва да се подготвят за това, че парите вече няма да работят по начина, по който сме свикнали. Това означава осъвременяване на нормативната уредба и реформи в начина, по който функционират централните банки, пише още The Economist.

Държавните електронни пари ще са следващият голям експеримент в областта на финансите. А последствията от него може да са много по-мащабни от последната голяма иновация в лицето на банкоматите.