Централните банкери по света все по-често си задават въпроса за бъдещето на огромните им баланси, натрупани през последното десетилетие.

Мащабните програми за директни покупки на облигации създадоха огромни очаквания към централните банки, които трябва да решат какво ще правят с всички тези активи след пандемията от COVID-19, пише Bloomberg.

Развитите държави от "елитния" клуб Г7 увеличиха дълговете си със 7 трилиона долара през последната година в опитите си да стимулират своите икономики и да се справят с последствията от кризата. Голяма част от тези държавни облигации се оказаха именно в ръцете на централните банки.

И докато покупките продължават с темпове от по няколкостотин милиарда долара на месец, управителите на Федералния резерв и Европейската централна банка се опитват да намерят механизъм, по който в бъдеще да успеят да свият балансите, раздути до рекордни нива.

Задачата им обаче никак не е лесна, защото през последното десетилетие именно облигационните програми на финансовите регулатори се превърнаха в един от основните двигатели на финансовите пазари.

Правителствата пък разчитат на централните банки за поддържането на рекордно ниските лихвени проценти, които им позволяват да трупат нови задължения, но без да натоварват твърде много бюджетите си с тяхното обслужване. Екоективистите призовават централните банкери да използват огромния си ресурс в борбата с климатичните промени.

Всички тези очаквания допринасят за допълнителния натиск върху финансовите институции, които са изправени пред изключително трудното предизвикателство да балансират между интересите на отделните икономически играчи.

До 2023 г. балансът на Федералния резерв на САЩ може да достигне 9 трилиона долара, което се равнява на 39% от брутния вътрешен продукт на страната. При различни сценарии той може да остане на това ниво до 2030 г. или да се свие до 6.6 трилиона долара, според прогнозите, цитирани от изданието.

Проблемът е, че ако финансовите "инжекции" продължат твърде дълго, те могат да застрашат стабилността не само на капиталовите пазари, но и на цялата финансова система. Независимостта на централните банки от натиска на правителствата също е поставена под заплаха.

Светът се опияни от огромните количества дълг, махмурлукът може да е тежъкВ отчаянието си да спасят своите икономики от пълен колапс правителствената по света трупат безпрецедентни количества евтин дълг. Сега, когато всички гледат към възстановяването, се очертава един голям риск – лихвените плащания

В Европа тези проблеми вече са видими. Докато в миналото идеята, че ЕЦБ може да купува директно облигациите на държавите от еврозоната се посрещаше силно негативно и водеше до обвинения в неправомерно финансиране, днес много политици, включително в големи страни, като Италия и Франция, настояват част от облигациите в портфейла на централната банка да бъдат "опростени" и да се превърнат във "вечен дълг", който никога няма да бъде изплатен.

Бившият управител на Федералния резерв на Филаделфия Чарлз Плосър предупреждава, че светът се приближава опасно към идеята, че неограничените дългове и "безплатните пари" могат да останат без последствия. По думите му една от основните заплахи е политизацията на централните банки.

Ако инфлацията започне да се покачва, те ще бъдат поставени в много трудна ситуация. Ако вдигнат лихвите, правителствата ще недоволстват. Ако ги оставят ниски, признават, че не са независими и губят възможността да контролират инфлационните процеси.

Най-бързият начин за разрешаването на този въпрос е намаляването на балансите на централните банки възможно най-бързо. Подобна теза застъпва управителят на Англейската централна банка Андрю Бейли.

През 2013 г. обаче Федералният резерв на САЩ се опита да направи нещо подобно, но предизвика рязък скок на доходностите по държавните облигации и трусове на световните финансови пазари. Днес централните банкери се страхуват, че тази ситуация може да се повтори.

Опитът на Японската централна банка може да послужи като ценен урок за това, че намаляването на дълговите активи може да отнеме няколко десетилетия.

Количествените улеснения обаче са част от монетарната политика толкова дълго време, че дефиницията за "нормално" вече е променена. Шансът Федералният резерв да се завърне към времената, в които балансът му възлизаше на малко повече от стойността на издадените краткосрочни ДЦК, е минимален.

За самите централни банки поддържането на големи баланси има и плюсове. Например, възможността да извършват интервенции на финансовите пазари, да предотвратяват трусове и да "усилват" ефектите на монетарната политика.

Но ако искат да запазят тези предимства в дългосрочен план, те трябва да докажат, че няма да загубят своята независимост и че когато се наложи, ще могат да действат, за да овладеят ръста на инфлацията.