Кристоф де Мил е член на Кънтри тийма на КВС Груп за България, изпълнителен директор "Финанси" и иновационен лидер на банката. Той ще е един от лекторите в дискусията, посветена на банковия сектор, която ще се състои в рамките на 12-ото издание на финансовия форум Шумът на парите на 3 юни.

Ето какво коментира де Мил "в аванс" по темата за предизвикателствата в сектора в интервю за Profit.bg:

Г-н Де Мил, банковата индустрия работи в "COVID режим" вече повече от година. Какво се промени в този период конкретно за Вас и за KBC Group?

Нека да започна с това какво не се промени в банковия сектор в България като цяло. Щастливи сме, че продължихме да подкрепяме нашите клиенти. Не сме затваряли банкови клонове, каквато беше ситуацията в някои други държави. Така че това е първото - останахме там, където нашите клиенти имаха нужда от нас.

Доказателство за това бяха осигурените кредитни мораториуми в периода на пандемията, с които беше осигурена подкрепа за кредитополучателите, но също така и отпуснатите нови кредити.

Кредитният портфейл на ОББ, например, през 2020 г. се увеличи с 10% на годишна база. Така че подкрепата за нашите клиенти остана факт, въпреки трудната ситуация. Това е една от основните разлики с кризата от 2008 г. Тогава, ако трябва да бъдем честни, банките бяха част от проблема.

В настоящата криза банковият сектор, за щастие и благодарение на усилията, които бяха положени за неговото укрепване, успя да се превърне в част от решението.

Какво се промени? Основно две неща. Първото е, че ние, като сектор, трябваше да променим работния си режим буквално за дни - от работа в офиса към работа от вкъщи. Този процес беше съпътстван от сериозни организационни и технически промени, които трябваше да направим и то бързо.

Това беше наистина голяма трансформация. Едната страна е чисто технологичната, но другата е психологическа. Ситуацията около пандемията вече продължава доста дълго време и оказва влияние върху психическото състояние на хората и върху работната атмосфера.

Мерките за социална изолация все още са в сила, а много хора вече искат да се върнат към нормалния начин на живот. Това също е важна трансформация, през която, надяваме се, заедно ще можем да преминем и да се върнем към нормалното. Или поне към някаква нова версия на "нормалното".

Втората голяма промяна, на която ставаме свидетели (не само ние, разбира се), е свързана с бързите темпове на дигитализация. Не само от гледна точка на потребителите и тяхното поведение, но и на вътрешните процеси в компанията. Ние трябваше да се дигитализираме, за да можем да управляваме нашите бизнес процеси и да преминем към работата от вкъщи.

Ще ви задам отново въпроса за дигитализацията малко по-късно. Кажете ми обаче още нещо. Как сравнявате икономическото възстановяване тук в България с това в останалата част на Европа?

Когато говорим за икономическото възстановяване, трябва да уточним, че работим с модели и с предположения. Днес факторите на несигурност в тези модели, свързани с пандемията, все още са налице. Има няколко сценария за развитие и всеки от тях е с различно "тегло" на вероятност, но за всеки от тях ключовото е как ще се справим с пандемията.

Аз виждам два основни компонента. Първият е ваксинацията - виждаме, че страните, където тя се случва с по-бързи темпове, например тези с над 40% ваксинирани, вече отварят своите икономики. Така че ваксинацията е от ключово значение за реализирането на прогнозите за икономиката.

Вторият важен компонент са новите варианти и мутациите на коронавируса. Въпросът е дали те ще забяват възстановяването след пандемията. Надяваме се, че това няма да се случи, но ако все пак стигнем до подобен сценарий, икономическите прогнози, за които вече стана дума, ще бъдат различни.

При положение че ситуацията бъде поставена под контрол, икономическото възстановяване в България ще бъде идентично със средното за Европейския съюз. Това означава икономически растеж от около 4% за тази година и инфлация от около 2% - показатели, които не са много по-различни от тези в останалите държави от ЕС.

По-интересно е да обърнем внимание на разликите между Европейския съюз и Съединените американски щати. Виждаме, че очакваният растеж в САЩ за тази година е по-висок, около 6%. Същото важи и за инфлацията, особено през 2021 г.

Важно е да се опитаме да обясним каква е основната причина за тази разлика. Факторите са много. Един от тях е свързан с имунизационната кампания, която в САЩ напредна много по-бързо и съответно икономиката започна да се "отваря" по-рано.

Втората голяма разлика обаче е свързана с философията и размера на стимулите в САЩ и в Европейския съюз. Съединените щати вероятно ще реализират бюджетен дефицит за тази година в размер на 17% от брутния вътрешен продукт, който се дължи основно на икономическите стимули.

Това е първата страна на въпроса. Втората е свързана с това, че в Щатите стимулите бяха насочени основно към потребителите, докато в ЕС те са най-вече инвестиционно ориентирани. В днешно време обаче, ако искате да съживите икономиката, мерките трябва да са свързани с потреблението.

Третият елемент е скоростта. В САЩ мерките се финансират и се реализират сега, в момента. В ЕС програмите все още предстои да бъдат одобрени и разпределени. Страхувам се, че Европейският съюз е на път да свърши "твърде малко и твърде късно". В кризисни моменти е добре да се действа бързо.

В САЩ видяхме точно това - по-бърз и по-директен подход, ориентиран към потребителите, който доведе до по-бързо възстановяване и по-силен растеж. И на второ място, ако погледнете графиката на възстановяването и предкризисните нива, ще видите, че в САЩ станахме свидетели на рязък спад миналата година, но сравнително бързо икономиката ще се възстанови до нивата си отпреди кризата.

В Европейския съюз, от друга страна, заради забавянето на икономическите стимули, ще имаме известна загуба от гледна точка на растежа на брутния вътрешен продукт.

Ако в цялата ситуация има нещо позитивно, то това е ускоряването на дигитализацията. Смятате ли че тази "инерция" ще може да се запази и за в бъдеще и за какъв период от време?

Смятам, че ще може. Дигитализацията не беше нещо ново и тя се случваше още преди COVID-19 в много сектори. Във финансовия може би нещата ставаха по-бавно, но все пак се случваха. Между другото, тази дигитализация беше променила потребителското поведение още преди пандемията.

В банковия сектор още преди появата на COVID-19 видяхме предизвикателството от страна на финтек компаниите и големите технологични корпорации. Те вече бяха конкуренти на финансовите институции, защото предлагаха готови решения (и ги предлагат до ден-днешен), като в същото време се възползваха от все още по-слабите регулации върху тяхната дейност, в сравнение с банките.

Те можеха да действат по-бързо и по този начин предизвикаха банковия сектор. Сега, след пандемията от COVID-19, потребителските навици се промениха още повече и само ускориха темповете на този процес. Но самият процес на дигитализация беше планиран много по-отдавна. Сега той просто ще трябва да се случи по-бързо.

Кои банки, според Вас, ще спечелят от тази ситуация около пандемията и кои ще изостанат?

Трябва да имаме предвид каква е средата, в която банките работят към момента. Освен COVID-19, за банковия сектор има два ключови фактора. Първият е свързан с ниските лихвени проценти, които, връщайки се към темата за икономическите прогнози, смятам, че ще останат ниски още доста дълго време. Европейската централна банка ясно заяви, че ще запази монетарната си политика без промяна на този етап.

Вторият е дигитализацията, за която вече стана дума. Това означава, че финансовият сектор трябва да се опита да генерира устойчиви източници на печалба и на растеж в тази среда. Очевидно, при това положение, на дневен ред идва и съкращаването на разходите. Това е един от начините да се постигнат резултати и вероятно ще се случи, а банките, които успеят да управляват разходите си по-добре, ще излязат като печеливши от ситуацията.

Но това не е единственият инструмент. Това, от което се нуждаят банките и това, което ще ги направи печеливши, е преосмислянето на техния бизнес модел. Концепцията за онлайн банкирането и физическите клонове, както и за комбинацията между тях, е едната важна тема.

Втората е свързана с това, че банките трябва да търсят нови източници на приходи, които да компенсират ниските лихвени проценти. Според мен финансовият сектор трябва да се обърне към това, което наричам "отвъд банкирането". Какво още можем да направим за нашите клиенти?

На трето място, банките, които ще спечелят от цялата ситуация, са тези, които имат способността да организират всичко това. Не бива да се подценява сложността на дигитализацията, тя не е толкова лесна за изпълнение. Не само от финансова, но и от техническа гледна точка.

Така че тези, които успят да реформират своя бизнес модел, да намерят нови източници на приходи и да се организират успешно в новата среда, ще бъдат сред победителите.

Има и още един важен въпрос. Очаквате ли засилване на активността при сливанията и придобиванията в европейския банков сектор в резултат на пандемията от COVID-19?

За всички е ясно, че придобиванията - както в банковия сектор, така и навсякъде другаде, водят до окрупняване и до икономии от мащаба. Преди малко стана въпрос за рекордно ниските лихвени проценти. Ако подобни икономии от мащаба повишават ефективността на организацията или позволяват по-добро структуриране на капитала, те определено биха били от полза.

Има обаче и сериозни предизвикателства, когато става въпрос за сливанията и придобиванията. Едно от тях е обединяването на различни корпоративни култури, което никога не е лесно. Хармонизирането на IT системите също е тежка задача. Така че потенциалните проблеми не са за подценяване.

А и това, което можем да извадим като още един исторически пример от 2008 г., е, че оттогава насам броят на ервопейските банки е намалял с 30%. Така че активността при сливанията и придобиванията беше факт още преди пандемията.

Въпреки това в Европа все още има твърде много банки, според общоприетата оценка. Така че, ако въпросът е дали има потенциал за нови корпоративни сделки - да, определено има. Но виждаме, че в банковия сектор основният двигател на този процес са локалните сливания и придобивания.

Ускоряването на процеса може да дойде от трансграничните сделки в Европейския съюз. ЕЦБ гледа позитивно на подобна идея, но въпреки това съществуват сериозни проблеми от регулаторно естество. Те са свързани с изискванията за капиталова адекватност и ликвидност, които правят част от тези сделки трудни за реализиране.

Така че, ако трябва да отговорим на въпроса дали има основания за ускоряване на сливанията и придобиванията - да, със сигурност, особено като се има предвид икономическата ситуация след пандемията. Но дали ще бъде лесно - по-скоро не.