Инфлацията в САЩ остава стабилна на ниво 2,7% през юли въпреки тарифите на Тръмп
Цените без храни и енергия се повишават с 3,1% на годишна база, над прогнозите
&format=webp)
Годишната инфлация в най-голямата икономика в света остава непроменена през юли, но ключов показател за базовия ръст на цените отчита ускоряване.
Потребителските цени са се повишили с 2,7% през юли спрямо същия месец на миналата година, съобщи във вторник Министерството на труда на САЩ. Това е същото увеличение, отчетено и през юни.
Резултатът е под очакваното повишение от 2,8%, прогнозирано от икономисти, анкетирани от The Wall Street Journal.
Цените без храни и енергия – т.нар. базова инфлация, която икономистите следят, за да оценят по-точно дългосрочните тенденции – са нараснали с 3,1% на годишна база, над прогнозите за ръст от 3%.
След оповестяването на данните американските борсови индекси стартираха с повишения.
Докладът от вторник оставя отворена възможността Федералният резерв да понижи основната лихва през септември. Липсата на рязко ускоряване на ценовия натиск вероятно премахва едно от препятствията пред подобна стъпка, на фона на растящите опасения за забавяне на пазара на труда.
По-рано тази година служители на Фед се опасяваха, че големите увеличения на митата могат да повишат цените и да подхранят инфлацията. Тези притеснения все още не са напълно отпаднали, но засега натискът върху разходите се е разпръснал по веригите на доставка.
Цените в категориите, на които потребителите обръщат най-много внимание – жилища, енергия и хранителни стоки – са намалели или са се стабилизирали, което е помогнало за ограничаване на общата инфлация, отбелязва WSJ.
Енергийните цени са спаднали с 1,1% спрямо юни, а бензинът – с 2,2%. Понижението на петрола тази година е резултат от очакванията за забавяне на глобалната икономика.
Цените на хранителните стоки са намалели с 0,1%. Наемите са се върнали към по-нормален ръст от 0,3% след период на значителни скокове, коментира пред WSJ старшият икономист за САЩ в Bank of America Стивън Жуно.
„Потребителите вероятно намират утеха във факта, че част от най-честите и най-необходими покупки поскъпват по-бавно“, казва Жуно.
Някои стоки, изложени на митнически тарифи, обаче са поскъпнали спрямо юни – мебелите с 0,9%, автомобилните гуми с 1%, а продуктите за домашни любимци с 0,5%.
„Компаниите внимават колко да вдигат цените след шоковете от пандемията“, коментира главният икономист на Mastercard Мишел Майер.
Това може да означава, че ефектът от митата ще се проявява по-бавно от очакваното, или че бизнесът поема част от разходите, допълва Жуно.
Минаха около шест месеца от въвеждането на митата, но едва през юни се прояви дългоочакваният ефект върху цените – особено в категории с висок дял на вноса като мебели, облекло и играчки.
За април е отчетено най-ниското ниво на инфлация от 2021 г., а през май то остава умерено.
„Сега сме едва на прага на прехвърлянето на тези ефекти в цените - и очакваме още от това“, коментира главният икономист за САЩ на Morgan Stanley Майкъл Гейпън.
Сектори, които разчитат силно на имигрантски труд, са регистрирали по-висок от обичайния ръст на цените, добавя главният глобален икономист на UBS Алън Детмайстер. Това включва услуги като озеленяване, химическо чистене, фризьорски и козметични салони.
Въпреки това потребителите са малко по-оптимистично настроени спрямо началото на годината. Очакванията за инфлация за следващата година са намалели за втори пореден месец през юли, според проучването на потребителските нагласи на Университета на Мичиган, макар и да остават над нивата след изборите.
Майер от Mastercard отдава лекото подобрение в настроенията на факта, че инфлацията засега е концентрирана в стоки като електроуреди и автомобилни гуми, които потребителите купуват по-рядко. Цените на нови и употребявани автомобили, както и на самолетни билети, дори са спаднали през юни.
„Дори мебелите да поскъпват, това не е нещо, което трябва да купуваш всеки ден“, казва Майер.