Ако сте главен изпълнителен директор на компания, който иска да прави бизнес в ерата на Доналд Тръмп, отделете средства за отдаване на почит на Главния началник.

Така започва коментарът за Yahoo Finance на колумниста Рик Нюман, автор на четири книги, включително Rebounders: How Winners Pivot from Setback to Success.

Добре, може би не става въпрос точно за подкупи.

Но Тръмп по същество изнудва определени компании, за да получи нещата, които иска от тях. Умните главни изпълнителни директори се съгласяват, независимо дали на акционерите им харесва или не.

Nvidia и AMD по същество купуват експортни лицензи от администрацията на Тръмп, за да могат да продават полупроводници в Китай. И двете са се съгласили да плащат на правителството на САЩ 15% от приходите си от продажби на чипове в Китай в замяна на правото да продават там.

„Политическата ми глава отново се завъртя от този нов план за плащане на Nvidia и AMD“, пише Питър Бооквар, главен инвестиционен директор в Bleakley Financial Group, в анализ от 11 август.

„Моля се в името на американския капитализъм на свободния пазар това да спре дотук.“

Сделките с Nvidia и AMD веднага напомнят за конкурента Intel, който все още не се е съгласил да се откаже от такса за износ. Ето едно сигурно предположение: той също ще плати подобна такса за подобни привилегии.

В момента Intel се опитва да контролира щетите. На 7 август Тръмп директно нападна главния изпълнителен директор Лип-Бу Тан, като заяви в социалните медии, че той „трябва да подаде оставка, незабавно“.

Тръмп и някои други републиканци изглеждат загрижени, че Тан е имал неправомерни връзки с китайската армия в друга компания, която е ръководил до 2021 г.

По информация на The Wall Street Journal Тан, който е гражданин на САЩ, планира да се срещне с Тръмп, за да демонстрира ангажираността си към американските интереси.

„Добре. Но вероятно не това търси Тръмп. Тръмп има див инстинкт да открива уязвимостта на противниците и да използва този лост, за да извлече измерими ползи. Той ще иска нещо по-осезаемо от Тан и разузнаването, отколкото уверения. Любимата валута на Тръмп са парите. Intel вероятно няма друг избор, освен да плати.“, продължава коментарът на Рик Нюман.

Безвъзмездната помощ от 15% на Nvidia към правителството за продажбите на чипове в Китай ще струва ѝ около 3 млрд. долара годишно. Акциите се понижиха при новината, след което отново тръгнаха нагоре.

Възможно е инвеститорите първо да са помислили само за крайния резултат, а след това да са решили, че плащането е по-добро от пълната загуба на продажбите на чипове в Китай.

Ударът за AMD ще бъде по-малък, тъй като продажбите ѝ в Китай са по-малки. Акциите ѝ също се понижиха, а след това върнаха ръста си.

Акциите на Intel поскъпнаха при новината за разговора на Тан с Тръмп, тъй като купувачите се надяват, че усилията за контролиране на щетите ще дадат резултат.

Тръмп е автор на целия този сценарий, категоричен е анализаторът.

През април той затегна ограниченията върху продажбите на американски чипове в Китай, като по същество блокира продажбата на определени чипове. Nvidia заяви, че този ход ще струва 5,5 млрд. долара като пропуснати приходи. След това, през юли, Тръмп промени решението си и реши да разреши такива продажби на чипове в Китай.

Главният изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуанг се срещна няколко пъти с президента в последните няколко месеца и се превърна в агресивен защитник на политики, които са от полза за неговата компания.

Когато Тръмп промени позицията си в средата на юли, изглеждаше така, сякаш Хуанг просто го е убедил, че това е правилният ход. Но сега 15-процентният бакшиш изглежда сякаш е имало сделка, която е дала на Тръмп допълнителни държавни приходи, за които да се похвали.

Крони капитализмът е система, в която най-богатите представители на обществената система получават лични ползи, използвайки своето влияние и връзки върху лицата, отговарящи за решенията във властта.

Златната епоха, или ерата на „разбойническите барони“ в края на XIX в., е може би върхът на крони капитализма в САЩ. Един от резултатите е огромната концентрация на богатство сред водещите индустриалци, което води до синдикално движение, диференциран данък на доходите и много по-силно регулиране на бизнеса, обяснява Нюман.

Все още не сме се върнали към времето на тези барони. Но Тръмп явно предпочита изпълнителни директори и компании, които изпълняват неговите поръчки и помагат да се похвали с това, което смята за победи. Той често сам хвърля примамката. И осъзнава, че правомощията му да налага едностранно мита му дават определена власт над изпълнителни директори, компании и дори цели държави.

По-рано Тръмп заплаши Apple с високи мита върху вносните ѝ продукти, ако не започне да произвежда iPhone и други продукти в САЩ.

Това би удвоило или утроило цената на iPhone и би я съкрушило финансово.

Но главният изпълнителен директор Тим Кук се срещна с президента, за да изтъкне други местни инвестиции и така се стигна до грандиозно „обявяване“ на производство в Америка с Кук в Белия дом на 6 август – рекламен трик, в който Тръмп се забавлява, продължава коментарът.

Тръмп отказа да одобри сделката от решаващо значение за финансите на Paramount, докато компанията не се съгласи на щедро правно споразумение, включващо дъщерното ѝ дружество CBS, и не отмени шоуто на комика Стивън Колбърт, яростен критик на президента.

Тогава регулаторните органи на Тръмп одобриха сделката. Paramount направи това, което той искаше и получи търсената услуга.

Тръмп накара Coca-Cola да произвежда напитката си с истинска тръстикова захар, може би за да възнагради бароните от захарната промишленост, които са негови политически поддръжници.

Той е накарал дузина големи правни кантори да работят безвъзмездно за негови любими каузи.

Водещи компании отмениха политиките за разнообразие и приобщаване, защото Тръмп ги смята за обидни.

В много от случаите те са действали сами превантивно, просто за да избегнат възможността той да застраши федералните им договори или да опита да предизвика потребителски бойкот срещу тях.

Методът на Тръмп за търговия с облаги е кадифена ръкавица: първо да търси сделки, а след това да атакува, ако не ги получи.

Главните изпълнителни директори разбират, че е по-добре да работят с него зад кулисите, отколкото да преминат през целия мъчителен процес на отхвърляне на исканията, да се изправят пред заплахата на Тръмп, да гледат как акциите им се сриват, да се опитват да се помирят и след това все пак да се съгласят на сделка, която да ги спаси.

Хуанг от Nvidia е примерът с отстъпки, които изглеждат печеливши, но заобикалящи конфронтационната част от цикъла. Вероятно и други изпълнителни директори ще го последват.

Съществуват очевидни рискове.

Някои от тези сделки, като например безвъзмездните плащания за износ, могат да се окажат незаконни и да бъдат отменени от съда, което ще доведе до по-голяма несигурност за компаниите отколкото биха могли да изпитат в противен случай.

Главните изпълнителни директори, твърде близки с Тръмп, може да заложат много на една от страните и да понесат последствията, ако другата си върне властта. Те могат да пострадат, както Tesla на Илон Мъск, ако потребителите започнат да гледат на изпълнителните директори или на компаниите като на партийни оператори.

Но засега най-изгодният ход е да се играе играта на Тръмп, защото тя е единствената игра в града, завършва коментарът на Рик Нюман.