Когато става дума за най-големите компании в Америка, главнокомандващият САЩ се държи като главен микромениджър. В четвъртък Доналд Тръмп вдигна летвата, като публично призова главния изпълнителен директор на Intel да подаде оставка – ход, който изненада мнозина, въпреки че е до голяма степен в синхрон с неговото обичайно поведение.

Тръмп вече е нареждал на автомобилните производители в Детройт да не вдигат цените, настоявал е Walmart да „погълне митата“, притискал е футболния отбор Washington Commanders да смени името си и е заявявал, че Coca-Cola трябва да използва тръстикова захар вместо царевичен сироп.

Цялата тази намеса създава риск за ръководители, които вярваха, че вече са разбрали „правилата на играта с Тръмп“. Смяташе се, че малко публично ласкателство и гръмки инвестиционни обещания в САЩ са достатъчни, за да се избегнат критики от президента. Но вместо това Тръмп започна безпрецедентно да се меси в бизнес решенията – от фармацевтиката до банковия сектор и производството.

След като вече открито призова за оставката на един изпълнителен директор, опасенията сред корпоративните среди са, че и други може да попаднат в неговия прицел, споделят бизнес лидери и съветници, цитирани от The Wall Street Journal.

„Недопустимо е президентът на Съединените щати да казва на борда на голяма компания да уволни главния си изпълнителен директор“, коментира Бил Джордж, бивш ръководител на производителя на медицински изделия Medtronic, който все още поддържа контакти с водещи мениджъри от различни сектори.

Публикацията на Тръмп, в която критикува шефа на Intel Лип-Бу Тан за негови бизнес връзки с Китай, съвпадна с друг негов ход – чрез изпълнителна заповед той принуди банките да предоставят услуги на повече консервативни клиенти и политически съюзници. Ден по-рано администрацията му освободи технологични компании като Apple от нови мита върху чиповете – при условие, че увеличат инвестициите си в САЩ.

„Президентът Тръмп е фокусиран върху това САЩ да се превърнат в най-доброто място в света за бизнес и инвестиции“, заяви говорителят на Белия дом Куш Десаи. „Докато администрацията пренасочва политиките към приоритетите на Америка и американците, бизнесът трябва да последва този пример.“

През последните месеци Тръмп оказа натиск върху фармацевтичните компании да намалят цените на лекарствата и заплаши автомобилните производители с мерки, ако повишат цените си заради митата. В началото на втория си мандат администрацията му се насочи и срещу програмите за корпоративно многообразие, равенство и включване (DEI), като заплаши с разследвания тези, които практикуват „незаконни DEI политики“.

През юни, като условие за одобрение на сливането между японската Nippon Steel и U.S. Steel, Тръмп си осигури така наречената „златна акция“, която му дава правото да назначи член на борда на американското подразделение на Nippon и да одобрява закриването на заводи в САЩ.

Прецедент без аналог

Дори за Тръмп, публичен призив за незабавна оставка на шеф на голяма корпорация е нещо ново, отбелязват историци. Това поведение съвпада с неговата тактика да оказва натиск чрез публично посочване – използвана преди срещу председателя на Федералния резерв Джером Пауъл и срещу украинския президент Володимир Зеленски.

„Такъв подход няма аналог в съвременната американска политика“, казва пред WSJ Мийна Босе, директор на Центъра за изследване на президентството в университета Хофстра. „Това е форма на държавна намеса в икономическите интереси.“

Китайският фактор

Intel засяга особено чувствителна тема за Тръмп – връзките на американските компании с Китай. Финансовите затруднения на производителя на чипове пречат на разширяването на производството в САЩ – приоритет за президента. Освен това, миналото на Тан в полупроводниковата индустрия и инвестициите му в Китай допълнително усилват напрежението. Тан, роден в Малайзия и гражданин на САЩ, пое поста главен изпълнителен директор на Intel през март.

Много ръководители имат дългогодишни бизнес връзки с Китай и трябва да бъдат подготвени за подобни атаки, ако попаднат в полезрението на Тръмп, предупреждават анализатори. „Това е новата реалност“, казва Рей Уанг от консултантската компания Futurum Group.

„Това вече отеква сред корпоративните среди“, допълва Джефри Соненфелд, професор в Йейлското училище по мениджмънт. „Страшно е, когато военният главнокомандващ започне да решава кой да управлява частни компании.“

В банковия сектор, според източници, изпълнителната заповед на Тръмп е вдъхновена и от лични преживявания – JPMorgan Chase и Bank of America му отказали откриване на сметки. Банките твърдят, че решенията им не са политически мотивирани, а се основават на нормативни и правни съображения.

Миналата седмица Тръмп изпрати писма до 17 фармацевтични компании, сред които Pfizer и Johnson & Johnson, с искане да намалят цените в САЩ до нивата в други страни. Тази седмица той обяви, че предстоят мита върху вноса на лекарства.

Президентът срещу корпоративния свят

Тръмп не се колебае да се намесва и в други сектори – атакува юридически кантори с обвинения, че „въоръжават“ съдебната система, както и университети, които разчитат на федерално финансиране.

Бизнес лидери изразяват тревога, че президентът настоява за оставки без да представи доказателства за неправомерно поведение. Някои от тях смятат, че въпросът с Intel е трябвало да се реши дискретно, чрез разговори с борда на компанията.

„Той има правото да изразява мнение, но има разлика между това, че имаш право – и дали това е правилното нещо в условията на свободен пазар“, коментира Хари Креймър, бивш CEO на здравната компания Baxter International и настоящ преподавател в Kellogg School of Management към Северозападния университет.

Исторически погледнато, американски президенти - като Франклин Делано Рузвелт - са поемали контрола над компании при извънредни обстоятелства (например заради стачки или национална сигурност). През 2009 г. администрацията на Обама поиска оставката на шефа на General Motors като част от спасителната операция за автомобилната индустрия – при положение, че правителството вече бе голям инвеститор в компанията.

Ако Тан не е нарушил закона или не е злоупотребил с технологии, Intel трябва да запази курса си, смята Джордж от Medtronic. Смяната на ръководството сега би забавила още повече възстановяването на ключова за националната икономика компания.

Изпълнителни директори от различни индустрии вече активно търсят близост с Тръмп – канят го в частни клубове като Мар-а-Лаго, наемат лобисти с връзки към него и избягват публични изказвания, които биха раздразнили администрацията.

Но най-новите действия на президента правят навигацията във Вашингтон още по-сложна за корпоративните лидери.

Междувременно The Wall Street Journal публикува информация, че главният изпълнителен директор на Intel вече е влизал в разногласия с някои членове на борда още от първите си месеци на поста, преди Тръмп неочаквано да се намеси в ситуацията.

По информация от запознати източници на WSJ, Тан и бордът не са били единодушни по ключови въпроси – включително дали компанията да остане в производствения бизнес или напълно да се откаже от него. Според същите източници, последните опити на Тан да набере капитал и да придобие компания в сферата на изкуствения интелект са били блокирани от членове на борда.

Засега обаче Intel застава зад Тан. В изявление от четвъртък компанията заяви, че ръководството, бордът и Тан са дълбоко ангажирани с насърчаването на националната и икономическа сигурност на САЩ и с реализирането на значителни инвестиции, съответстващи на приоритетите на президента за политика „Америка на първо място“.

В отделно изявление до The Wall Street Journal от компанията посочват, че бордът и мениджмънтът са в синхрон по стратегическите насоки на Intel. „Бордът и ръководството редовно и активно провеждат задълбочени дискусии и обсъждания“, се казва още в него.