Четирите основни типа родителско поведение и кой е най-успешен
Тъй като децата не идват с наръчници за отглеждане, родителите често се затрудняват да определят как да отглеждат психически устойчиви, всестранно развити и успели деца. Някои родители са строги, докато други са снизходителни. Някои са бдителни, а други - резервирани.
Ако някога сте си задавали въпроса ″Какъв тип родител искам да бъда?”, ще е полезно да разберете основните характеристики на различните стилове на отглеждане на деца, пише в CNBC Франсин Зелцер, детси психолог и автор.
Четирите типа родителско поведение
Четирите родителски типа поведение са разработени от различните стилове родителство - толерантен/разрешаващ, авторитетен, незаинтересован/неглижиращ и авторитарен, които са дефинирани от поведенческия психолог Даяна Бомринд и Елинор Макоби и Джон Мартин от Станфордския университет.
Всеки от тези типове родителско поведение оказва различен ефект върху поведението на децата и може да бъде идентифициран с определени характеристики, както и със степени на отзивчивост (степента, в която родителите проявяват чувствителност към нуждите на децата си) и взискателност (степента на контрол, която родители упражняват върху децата си в опит да влияят на тяхното поведение).
1. Толерантният/разрешаващ родител
Общи черти:
- Висока отзивчивост, ниска взискателност
- Общува открито и обикновено позволява на децата си да решават сами, вместо да дава насоки
- Правилата и очакванията или не са зададени или пък рядко се прилагат
- Обикновено полага сериозни усилия за да бъдат децата му щастливи, понякога за собствена сметка
Толерантните/разрешаващи родители е по-вероятно да влязат в ролята на приятел за децата си, вместо на родител. Те предпочитат да избягват конфликта и често откликват на молбите на децата си при първите признаци на напрежение. Този тип родители през повечето време позволяват на децата си да правят каквото искат и предлагат ограничени напътствия или насоки.
2. Авторитетният родител
Общи черти:
- Висока отзивчивост, висока взискателност
- Този тип родител задава ясни правила и очаквания на своите деца, докато в същото време прилага гъвкавост и проявява разбиране.
- Общува често; вслушва се в децата си и взема предвид техните мисли, чувства и мнения
- Позволява естествените последствия (детето се проваля на тест, след като не е учило), но използва тези възможности да помага на децата си да размишляват върху случилото си и да си извличат поука.
Авторитетните родители са възпитаващи, подкрепящи и често действат в унисон с нуждите на своите деца. Те насочват своите деца посредством открити и честни разговори и ги учат на ценности и как да мислят. Децата с авторитетни родители имат самодисциплина и могат да мислят самостоятелно.
3. Незаинтересованият/неглижиращият родител
Общи черти:
- Ниска отзивчивост, ниска взискателност
- Позволява на децата си през повечето време да се оправят сами, вероятно защото е безразличен към нуждите или е зает с други неща
- Предлага малко грижи, насоки и внимание
- Често има проблеми със собственото си самочувствие и трудно заформя близки отношения
Този стил се характеризира с едно цялостно усещане на незаинтересованост. Неглижиращите родители имат ограничена ангажираност с децата си и рядко въвеждат правила. Те също така може да изглеждат студени и незагрижени, но невинаги умишлено, тъй като те се борят и със собствените си проблеми.
4. Авторитарният родител
Общи черти:
- Висока взискателност, ниска отзивчивост
- Налага строги правила без да се интересува особено от чувствата или социално-емоционалните и поведенческите нужди на своите деца
- Често казва “защото така съм казал”, когато детето постави под въпрос причината за дадено правило или последствие
- Общуването е основно еднопосочно — от родител към дете
При този родителски стил се прилага строга дисциплина, често оправдавана като “твърда любов.” В опит да имат пълен контрол авторитарните родители често говорят с децата си без да изискват включване от тяхна страна или обратна връзка.
Кой е най-добрият стил на родителско поведение за вас?
Резултатите от проучвания предполагат, че авторитетните родители е по-вероятно да отгледат деца, които са независими, самостоятелни и с добри социални умения.
Децата на авторитетните родители не за застраховани от проблеми с психическото здраве, затруднения с общуването, злоупотреби с различни субстанции, слаб самоконтрол или ниско самочувствие, но тези неща се срещат по-често при децата на родители, които прилагат авторитарния, толерантния или неглижиращия стил на родителско поведение.
Разбира се, когато става въпрос за родителски грижи, нещата няма един подход за всички. Не е нужно да се придържате само към един от стиловете, тъй като може да има моменти, в които се налага да прилагате разнообразен родителски подход, но умерено.
Най-успешните родители знаят кога да променят стила си, в зависимост от ситуацията. Авторитетният родител, например, може да стане по-толерантен, когато детето е болно, като продължи да предлага топлота и да премахне част от контрола.
Позволяващият родител пък може да бъде по-строг, ако безопасността на детето му е изложена на риск, като например когато пресича натоварена улица (“Ще ме хванеш за ръка, независимо дали ти харесва или не.”).
В крайна сметка използвайте най-добрата си преценка и не забравяйте, че стилът родителско поведение, което ви върши най-добра работа в даден момент, е този, който би трябвало да прилагате.