Тъй като децата не идват с наръчници за отглеждане, родителите често се затрудняват да определят как да отглеждат психически устойчиви, всестранно развити и успели деца. Някои родители са строги, докато други са снизходителни. Някои са бдителни, а други - резервирани.

Ако някога сте си задавали въпроса ″Какъв тип родител искам да бъда?”, ще е полезно да разберете основните характеристики на различните стилове на отглеждане на деца, пише в CNBC Франсин Зелцер, детси психолог и автор.

Четирите типа родителско поведение

Четирите родителски типа поведение са разработени от различните стилове родителство - толерантен/разрешаващ, авторитетен, незаинтересован/неглижиращ и авторитарен, които са дефинирани от поведенческия психолог Даяна Бомринд и Елинор Макоби и Джон Мартин от Станфордския университет.

Всеки от тези типове родителско поведение оказва различен ефект върху поведението на децата и може да бъде идентифициран с определени характеристики, както и със степени на отзивчивост (степента, в която родителите проявяват чувствителност към нуждите на децата си) и взискателност (степента на контрол, която родители упражняват върху децата си в опит да влияят на тяхното поведение).

1. Толерантният/разрешаващ родител

Общи черти:

- Висока отзивчивост, ниска взискателност

- Общува открито и обикновено позволява на децата си да решават сами, вместо да дава насоки

- Правилата и очакванията или не са зададени или пък рядко се прилагат
- Обикновено полага сериозни усилия за да бъдат децата му щастливи, понякога за собствена сметка

Толерантните/разрешаващи родители е по-вероятно да влязат в ролята на приятел за децата си, вместо на родител. Те предпочитат да избягват конфликта и често откликват на молбите на децата си при първите признаци на напрежение. Този тип родители през повечето време позволяват на децата си да правят каквото искат и предлагат ограничени напътствия или насоки.

2. Авторитетният родител

Общи черти:

- Висока отзивчивост, висока взискателност

- Този тип родител задава ясни правила и очаквания на своите деца, докато в същото време прилага гъвкавост и проявява разбиране.

- Общува често; вслушва се в децата си и взема предвид техните мисли, чувства и мнения

- Позволява естествените последствия (детето се проваля на тест, след като не е учило), но използва тези възможности да помага на децата си да размишляват върху случилото си и да си извличат поука.

Авторитетните родители са възпитаващи, подкрепящи и често действат в унисон с нуждите на своите деца. Те насочват своите деца посредством открити и честни разговори и ги учат на ценности и как да мислят. Децата с авторитетни родители имат самодисциплина и могат да мислят самостоятелно.

Най-умният и евтин начин да помогнете на децата си да учат нови неща бързоМного деца отчаяно искат да научат някакво ново умение, но се колебаят да се упражняват, защото се притесняват, че ще се провалят или няма да бъдат добри в това

3. Незаинтересованият/неглижиращият родител

Общи черти:

- Ниска отзивчивост, ниска взискателност

- Позволява на децата си през повечето време да се оправят сами, вероятно защото е безразличен към нуждите или е зает с други неща

- Предлага малко грижи, насоки и внимание

- Често има проблеми със собственото си самочувствие и трудно заформя близки отношения

Този стил се характеризира с едно цялостно усещане на незаинтересованост. Неглижиращите родители имат ограничена ангажираност с децата си и рядко въвеждат правила. Те също така може да изглеждат студени и незагрижени, но невинаги умишлено, тъй като те се борят и със собствените си проблеми.

4. Авторитарният родител

Общи черти:

- Висока взискателност, ниска отзивчивост

- Налага строги правила без да се интересува особено от чувствата или социално-емоционалните и поведенческите нужди на своите деца

- Често казва “защото така съм казал”, когато детето постави под въпрос причината за дадено правило или последствие

- Общуването е основно еднопосочно — от родител към дете

При този родителски стил се прилага строга дисциплина, често оправдавана като “твърда любов.” В опит да имат пълен контрол авторитарните родители често говорят с децата си без да изискват включване от тяхна страна или обратна връзка.

Кой е най-добрият стил на родителско поведение за вас?

Резултатите от проучвания предполагат, че авторитетните родители е по-вероятно да отгледат деца, които са независими, самостоятелни и с добри социални умения.

Децата на авторитетните родители не за застраховани от проблеми с психическото здраве, затруднения с общуването, злоупотреби с различни субстанции, слаб самоконтрол или ниско самочувствие, но тези неща се срещат по-често при децата на родители, които прилагат авторитарния, толерантния или неглижиращия стил на родителско поведение.

Разбира се, когато става въпрос за родителски грижи, нещата няма един подход за всички. Не е нужно да се придържате само към един от стиловете, тъй като може да има моменти, в които се налага да прилагате разнообразен родителски подход, но умерено.

Най-успешните родители знаят кога да променят стила си, в зависимост от ситуацията. Авторитетният родител, например, може да стане по-толерантен, когато детето е болно, като продължи да предлага топлота и да премахне част от контрола.

Позволяващият родител пък може да бъде по-строг, ако безопасността на детето му е изложена на риск, като например когато пресича натоварена улица (“Ще ме хванеш за ръка, независимо дали ти харесва или не.”).

В крайна сметка използвайте най-добрата си преценка и не забравяйте, че стилът родителско поведение, което ви върши най-добра работа в даден момент, е този, който би трябвало да прилагате.