Получаването на искрена и добре формулирана похвала може да ни донесе същото усещане като при неочаквана печалба.

За нещастие нашето безпокойство относно начина, по който другите биха могли да възприемат собствените ни думи, може да ни пречи да изказваме комплименти.

“Комплиментите са най-лесният начин да накараме други хора, а в резултат на това и самите нас, да се чувстваме по-добре,” казва пред BBC Никълъс Епли, преподавател по поведенчески науки в Чикагския университет. “Когато обаче им дойде на ум някаква любезност, хората често не я изричат.”

Въпреки това три нови проучвания на психологията около правенето и получаването на комплименти предполагат, че страховете ни относно това как ще бъде възприета нашата възхвала са напълно необосновани. Ако се освободим от това неловко усещане, бихме могли да се насладим на по-добри отношения с нашите приятели, роднини и колеги.

Правилото на реципрочността

Едва от относително скоро психологията обръща по-голям внимание на нашите комплименти, като по-голяма част от ранните проучвана се съсредоточават върху потенциала им да убеждават.

В проучване от 2010 г. Наоми Грант, преподавател по психология в университета Маунт Роял в Калгари, кани участници да се включат в изучаването на “формирането на впечатления”. Докато участниците попълвали един по-скоро скучен въпросник, актьор, който се представял като студент по начална психология, завързвал разговор с тях, в който ненатрапчиво правел комплименти за облеклото на съответния участник. Разговорът продължавал още малко, след което актьорът споменавал, че раздават листовки за кариерно събитие в университета и питал участниците дали биха искали да помогнат с раздаването.

Ефектът от ласкателството бил драстичен, като 79% от участниците предложили да помогнат, в сравнение с 46% от участниците, които не били получили комплименти.

Най-новото проучване на Грант показва, че това се дължи на усещането за реципрочност. Като цяло колкото повече хората вярват в това, че на добрите постъпки трябва да се отвръща с добро, толкова по-голяма е вероятността да последват комплимент с полезна постъпка.

Усещането за реципрочност може също така да обясни защо положителната обратна връзка може да бъде толкова влиятелен инструмент на работното място. Проучване на автори от технологичната компания Intel и университета Дюк в САЩ показва, че вербалните похвали са по-ефективно по отношение на увеличаване на продуктивността, отколкото паричните бонуси. “Хората като цяло не осъзнават, че нещо толкова малко може да има толкова голям ефект,” обяснява Ванеса Бонс, преподавател по социална психология в университета Корнел и автор.

Пренебрегваните ползи

За съжаление проучването на Бонс показва, че рядко оценяваме силата на нашите думи.

В сътрудничество с Ерика Бутби от Университета на Пенсилвания, Бонс моли участници в проучването да отидат до определено място в университета и да направят малък комплимент на някой произволен непознат. След като правят комплимента участниците дават на въпросния човек запечатан плик, който съдържа кратко проучване с въпроси за това как се е почувствал непознатият от този кратък разговор.

При множество експерименти учените откриват, че участниците значително подценяват колко щастлив би бил другият човек да чуе похвалата и значително надценявали това за колко досаден ще сметнат разговора. “Те смятаха, че разговорът ще премине супер неловко и че няма да могат да направят комплимента достатъчно добре,” казва Бонс. Реалният разговор обаче се оказва далеч по-приятен.

Епли проучва сходни идеи заедно с Ксуан Жао но вместо да се фокусира върху разговорите между непознати, те молят участниците да направят комплимент на някой, който вече познават. Те също откриват, че участниците са песимистично настроени в прогнозите си за това как ще протече разговора. Те предполагали, че техният познат или позната няма да е осособено доволен и че ще се чувства по-неловко, отколкото всъщност се чувства, когато получава комплимента.

11 начина да се освободите от гнева Моментите на стрес може да замъгляват правилната преценка на действителността

Задълбавайки още по-дълбоко Епли и Жао откриват, че тези страхове произтичат от възприятието на участниците на техните собствени умения за общуване; те се притеснявали, че няма да могат да изкажат комплимента правилно, без да объркат тона. “Оказва, че на получателя на комплимента не му пука особено за това,” казва Епли. “На него или нея му пука единствено от това колко мил е комплиментът.” (Проучвано изчаква публикуване в Журнала по личностна и социална психология.)

“Тук става въпрос за това да накараш другия човек да се почувства забележим,” казва Жао.

Разбира се, има опасност и да се престараете. Ако правите прекалено много комплименти на приятел, партньор или колега, той или тя може да се отегчи от хвалебствията ви и да ги счете за прекомерни.

Проучване на Епли и Жао обаче показва, че тази реакция също е далеч по-малко вероятна, отколкото си мислим. В това проучване се включват двойки участници, които вече се познавали. Един от членовете от всяка двойка е помолен за пет комплмента за другия. След това учените доставят тези комплименти на части по един на ден през следващата седмица.

Като цяло задоволство на получателите от похвалата не намалява през цялата седмица. “Те просто се чувстваха страхотни, всеки ден,” казва Епли.

Ако се надявате да приложите тези проучвания при себе си, Бонс насочва вниманието към важността на контекста. Съвсем ясно е, че не е уместно да правите комплимент на някого за облеклото, ако има риск да го обективирате. “Етикетът е да се придържате към комплименти, които наистина предават нечия социална стойност,” казва тя. Това може да включва похвала за презентация или за начина на справяне с труден клиент.

Ако имате мила мисъл, която изразява искрено уважение към другия човек, посланието от научните изследвания е ясно - споделета я.

“Не струва нищо,” казва Жао. “Това наистина е един ефективен начин да накарате другите хора да се чувстват щастливи.”