Сгушена между трите планини Пирин, Рила и Родопи се намира Баня – минералната столица на българска Македония.

В селището бликат 72 минерални извори, което представлява около една трета от общия брой на този вид водно богатство в Югозападна България.

Техните лековити води могат да бъдат използвани както за пиене, така и за лекуване на различни болести на опорно-двигалентата и нервната системи. Те се препоръчват също така и за модерните напоследък болести, като стрес и метаболитни разстройства.

Баня е прочута със своите минерални извори още от османската епоха, разказва БГНЕС. В центъра на селцето е запазена старинна баня – гордостта на местните жители.

Тя датира от 16 или 17 век - няма точни свидетелства, но се знае, че през 1735 г. е ремонтирана от майстор Захо.

Освен с природните си красоти и лечебни води, Баня е и люлка на големи възрожденци. Сред тях на първо място са фамилията Венедикови – дала плеяда изтъкнати учени, военни дейци и революционери от ВМОРО, сред които са историкът и археолог проф. Иван Венедиков, генерал Йордан Венедиков и др.

Българското градче, в което извира най-горещият гейзер в ЕвропаГейзерът е изригнал за първи път през 1957 година при хидрологични проучвания, в рамките на които е проведен сондаж на 73 метра дълбочина под земята

Баня е родното място на „патриарха на българските учители и книжовници“ Неофит Рилски. Никола, както е неговото светско име, е роден през 1793 г. в семейство на учители и заможни търговци и остава да живее там до 1801 г.

Неофит Рилски е автор на редица учебници и преподава в Габрово, Копривщица и др. Той прави първия успешен превод на Новия завет на новобългарски език, а през 1836 г. създава първия български глобус. Неофит Рилски умира през 1881 г. в Рилския манастир.

В Баня има две църкви „Успение на Света Богородица“ и „Свети Георги“, последната е построена през 1835 г. от родоначалника на рода Венедикови чорбаджи Стойко Бояджиев.