Поредният ключов глобален пазар премина от състояние на свръхпредлагане към дефицит и то за изключително кратко време.

Миналия септември отоплението на едно жилище в Европа с природен газ струваше около 119 евро. Днес цената е 738 евро, а предлагането остава по-ниско от търсенето.

Дори и в САЩ, които разполагат с изобилие от шистови газови находища, цените се удвоиха за последната година. Ако зимата се окаже по-студена от очакваното, поскъпването може да се ускори и още.

Причините за тази тенденция са много, пише The Economist. Студената пролет в Европа и горещите летни месеци в Азия увеличиха търсенето на енергия. Възстановяването на индустриалното производство след кризата, предизвикана от COVID-19, допълнително увеличи потреблението на газ. В същото време европейските газохранилища получават ограничени доставки от Русия.

Някои анализатори смятат, че това е политически ход от страна на Москва, докато други са на мнение, че добивите просто не могат да "наваксат" увеличеното търсене. Още повече, че и част от руските мощности имаха проблеми през лятото, включително и пожар в една от рафинериите в Сибир.

Тази година природният газ запуши много от "дупките", които се появиха в енергийната система в много държави. В Европа вятърът това лято беше твърде слаб за производството на достатъчно енергия от ветрогенераторите, сушата се отрази на работата на водните електроцентрали, а поскъпването на въглеродните квоти увеличи цената на въглищата до рекордни равнища.

Така че в момента почти липсват алтернативи на "синьото гориво" - както за производство на електричество, така и за отопление.

И докато другите дефицити в световната икономика, като недостига на корабни контейнери и микропроцесори, доведоха до моментален ръст на инвестициите в тези индустрии, капиталовложенията в проучване и разработване на нови петролни и газови находища е в дългосрочен низходящ тренд.

А в същото време търсенето остава високо, независимо от високите цени. В този сектор ценовите шокове трябва да се много сериозни, за да се отразят на потреблението. Ако идващите зимни месеци се окажат студени, фирмите и домакинствата трудно ще бъдат убедени да намалят енергийната си консумация, отбелязва The Economist.

Суша и студ връхлетяха държавата, която осигурява закуските на светаНито една друга държава не допринася повече за осигуряването на закуските по целия свят от Бразилия

Според изданието правителствата по света не са направили нужното, за да осигурят достатъчно буфери, които да компенсират потенциалните прекъсвания, характерни за възобновяемите енергийни източници. Светът не разполага и с достатъчно ядрени мощности, които са енергиен източник, работещ постоянно и то с почти нулеви въглеродни емисии.

А държавната намеса и субсидиите само влошават ситуацията в дългосрочен план. Скъпото отопление и електричество не са приятни за избирателите и нанасят най-тежки вреди на хората с ниски доходи.

Но субсидирането на енергийното потребление (по примера на Италия) или въвеждането на ценови "тавани" (както във Великобритания) само задълбочават дефицитите и обезмислят политическите ангажименти за намаляване на екологичния отпечатък на енергетиката.

Според The Economist държавите трябва да използват своите социални системи, за да подпомогнат уязвимите групи, но в същото време да оставят енергийните пазари да работят ефективно. Дългосрочното предизвикателство е свързано най-вече с намаляването на волатилността, на фона на прехода към възобновяеми енергоизточници.

На даден етап технологичните възможности за съхраняване на енергия в по-големи и по-мощни акумулаторни батерии с индустриално приложение вероятно ще реши част от проблемите. Увеличаването на газовите запаси също би помогнало.

Но в същото време би трябвало да се мисли и за въвеждане на по-гъвкави пазарни механизми, се казва в материала на The Economist. Като пример се посочва възможността за сключване на дългосрочни договори за доставка на енергия на фиксирани цени, което би могло да послужи като "застраховка" срещу евентуална волатилност на пазара.

Свързването на енергийните и газовите системи на държавите също е стъпка в правилната посока. Подобен опит беше направен от Франция и Великобритания, но в крайна сметка, проектът не беше реализиран.

Замърсяващите енергоизточници трябва да станат по-скъпи и това е неизбежно. Но без да има работещи алтернативи, тяхното поскъпване увеличава инфлационния натиск и понижава жизнените стандарти, а в крайна сметка - това прави усилията в борбата с климатичните промени непопулярни.

И ако правителствата не управляват енергийния преход по-внимателно, има опасност днешнатата енергийна криза да се превърне в първата от много такива. А това би застрашило усилията за постигане на по-стабилна и по-чиста глобална енергетика, пише още изданието.