Когато испанците стъпват в Мексико за първи път в началото на 16 век и установяват контакт с ацтеките, те са шокирани от ужасяващите им ритуали и постоянни кръвопролития.

Ацтеките вярват в непрекъснатата нужда от жертвоприношения, чрез които да успокояват своите божества. За да задоволят тази нужда, те жертват хиляди хора. А за да се сдобият с пленници, ацтеките често водят битки с други племена, като заловените принасят в жертва на боговете.

В Голямата пирамида на Теночтитлан човешките жертвоприношения са рутинен спектакъл. Затворници и роби се отвеждат до върха на стръмните стъпала на пирамидата, където се държат върху каменна плоча от двама или повече свещеници, докато друг разрязва гърдите им и изважда все още биещото сърце, което се принася в жертва на бога на слънцето.

Безжизнените тела са изритвани надолу по стълбите, за да бъдат кремирани или дадени на воина, отговорен за залавянето им. Части от тялото понякога са изяждани, разказва Amusing Planet.

Няколко невероятни факта за една от най-тайнствените цивилизации в светаЦивилизацията на маите е една от най-невероятните, загадъчни и в същото време една от най-привлекателните популации, обитавали някога нашата планета

В продължение на векове историците отхвърлят твърденията за зверствата на ацтеките, смятайки, че са преувеличени, за да ги представят като диваци, което да оправдае колонизацията. Но археологическите доказателства показват, че човешките жертвоприношения наистина са част от ацтекските религиозни практики.

През 2015 г. археолози, работещи на Тemplo Mayor в Мексико Сити, откриват масивна стена от черепи, потвърждаващи разказите на испанците. Тази стена, известна като Huey Tzompantli, се състои от масивна зидана платформа, изградена от тридесет дълги стъпала с размери 60 метра дължина и 30 метра ширина на върха.

В най-горната част на гореспоменатата платформа са издигнати дървени палисади и скелета, състоящи се от между 60 и 70 масивни стойки от дървен материал, придружени от хоризонтални напречни греди, върху които са окачени десетките хиляди обезглавени човешки глави.

Днес дървените стълбове отдавна са се разпаднали, а някога изложените върху тях черепи са се счупили или нарочно са смачкани от конкистадорите. Кулите са с диаметър близо 5 метра и височина най-малко 1.7 метра. В миналото се смята, че Цомпантли съдържа „повече от сто хиляди“ черепа, въпреки че съвременните историци ги определят на не повече от шестдесет хиляди.

Подобни съоръжения са често срещани в мезоамериканските цивилизации, включително толтеките, маите и ацтеките. Често те са издигнати, за да пораждат страх в сърцата на враговете. След като експедицията на Ернан Кортес е принудена да се оттегли от Теночтитлан, ацтеките издигат импровизиран Цомпантли, за да покажат отсечените глави на хора и коне в тези битки.

Човешките жертвоприношения заемат особено важно място в Мезоамерика. Много от културите в региона, включително маите и мексиканците, вярват, че човешките жертви са необходими за изплащане на дълга към боговете, които създават света от кръвта си. Ацтеките вярвали, че ако не проливат човешка кръв, слънцето ще спре да изгрява и светът ще свърши.

Испанският историк Фрай Диего де Дуран смята, че при повторното освещаване на Великата пирамида в Теночтитлан през 1487 г. ацтеките са пожертвали около 80 400 затворници само за четири дни. Други обаче споменават много по-ниска цифра - общо около 4000 жертви. Факт е обаче, че убитите са десетки и именно тази мания за смърт в крайна сметка запечатва съдбата на ацтеките.

След като испанските конкистадори обсаждат Теночтитлан през 1521 г., Ернан Кортес събаря Тemplo Mayor, павира руините и слага началото на това, което някога ще се превърне в Мексико Сити. Тemplo Mayor е открит едва в началото на 20 век, но големи разкопки в района се правят едва през 1978–1982 г.