Две добре изглеждащи машини с крила "летят", или поне плуват, под тъмните води да Фарьорските острови в северната част на Атлантическия океан.

Известни като "приливни хвърчила", те приличат на летателни апарати, но всъщност са приливни турбини, които генерират електроенергия от мощта на океана.

Двете хвърчила с размах на крилете от пет метра се движат под водата по определени модели, абсорбирайки енергия от прилива. Те са закрепени за морското дъно на фиорд с 40-метрови метални кабели.

Движението им се генерира от повдигането, което упражнява върху тях водния поток, точно както самолетът лети благодарения на силата на въздуха, който преминава над крилете му.

Други форми на извличане на приливна енергия използват технологии подобни на наземните вятърни турбини, но хвърчилата са нещо различно.

Променящата се "траектория на полета" позволява на хвърчилото да покрива по-голяма площ при скорости няколко пъти по-високи от тази на подводното течение. Това от своя страна дава възможност на машините да увеличават количеството на енергията, генерирано само от водата.

Бордови компютър насочва хвърчилото към преобладаващото течение, след това го пуска на празен ход при слаб прилив, поддържайки постоянна дълбочина във водния стълб. Ако има няколко хвърчила, които работят едновременно, машините са разположени на достатъчно разстояние една от друга, за да не се стига до сблъсъци.

Електричеството се изпраща посредством кабелите с които са захванати хвърчилата през други кабели на морското дъно и след това към контролна станция в намиращия се наблизо крайбрежен град Вестмана.

6 начина, по които сателити с големината на кутия за обувки променят светаСателитите CubeSat представляват малка, но мощна технология

Технологията е разработена от шведската инженерна компания Minesto, която е основана през 2007 г. като отделена компания от производителя на самолети Saab.

През последната година двете хвърчила на Фарьорските острови генерират експериментално електроенергия за електрическата компания на страната SEV и за електропреносната мрежа на островите.

Всяко хвърчило генерира достатъчно електроенергия, за да захранва приблизително четири или пет домакинства, пише BBC.

Според главния изпълнителен директор на Minesto Мартин Едлунд обаче, в началото на 2022 г. във фиорда ще влязат по-големи "зверове".

"Новите хвърчила ще имат 12 метра размах на крилете, а всяко от тях ще генерира 1.2 мегавата електроенергия (1 мегават се равнява на 1 000 киловата)," казва той. "Смятаме, че определен брой от тези хвърчила от клас Дракон ще генерират достатъчно електричеството, за да захранват половината от домакинствата на Фарьорските острови."

17-те обитаеми Фарьорски острова са автономна територия в рамките на кралство Дания. Те се намират на половината разстояние между Шетландските острови и Исландия, а населението им е малко над 50 000 души.

Известни със силните ветрове, постоянните валежи и бурното море, островите никога не са били лесно място за живот. Основният поминък е риболовът, който генерира над 90% от износа.

Надеждата е, че подводните хвърчила ще помогнат на Фарьорските острови да постигнат целта си за нетни нулеви емисии при генерирането на енергия до 2030 г.

Водноелектрическата енергия понастоящем допринася с около 40% към енергийните нужди на островите, докато на вятърната енергия се падат 12%, а на изкопаемите горива, под формата на дизел транспортиран по море, близо 50%.

Според Едлунд хвърчилата ще бъдат особено полезен резерв, когато времето е спокойно. "През 2021 г. лятото на Фарьорските острови бе необичайно, като в продължение на два месеца на практика нямаше вятър," казва той.

"На такива острови няма възможност да се достави електричество от друга държава. Движението на приливите обаче е почти постоянно, а ние гледаме на тази технология, като на съществено важно допълнение към целите за нетни нулеви емисии в следващото десетилетие."

Minesto тества подобни подводни хвърчила и в Северна Ирландия и Уелс, както и в Тайван и Флорида.

Стремежът на Фарьорските острови към по-голяма екологична устойчивост се разпростира и до местната бизнес общност. Местните са сформирали нова организация на име Инициатива за устойчивост на бизнеса.

В момента в нея членуват 12 популярни компании от местния бизнес, които развиват хотелиерска дейност, или са от секторите на енергетиката, отглеждането на сьомга, банковото дело или транспорта.

Главният изпълнителен директор на инициативата Ана Холден-Петерс смята, че традицията за съвместна работа на островите е стимулирала процеса.