Във "фабриката на бъдещето" на американския авиопроизводител Boeing сложните триизмерни дизайнерскки проекти ще бъдат изработвани с помощта на роботи, които говорят помежду си, докато инженерите на компанията по целия свят ще бъдат свързани помежду си чрез устройствата за холограмна комуникация HoloLens, произведени от Microsoft.

Това предвижда новата стратегия на Boeing за обединяване на операциите по проектиране, производство и услуги за авиокомпаниите в еднинна цифрова екосистема.

Тя трябва да бъде готова в следващите две години, съобщава Ройтерс.

Критиците обаче припомнят, че Boeing многократно е давала подобни смели обещания за цифрова революция, но до този момент резултатите са смесени. Източници, близки до компанията, твърдят, че всеобхватните цели за подобряване на качеството и безопасността са придобили по-голяма спешност и значение, тъй като самолетният производител е изправен пред множество заплахи.

Boeing навлиза в 2022 г., борейки се за възстановяване на инженерната си доминация след кризата с 737 MAX, като същевременно полага основите на бъдещата си авиационна програма през следващото десетилетие - залог за 15 милиарда долара.

Освен това компанията има за цел да предотврати бъдещи производствени проблеми, като структурните недостатъци, които забавиха пускането на 787 Dreamliner през последната година.

Американският производител Boeing и европейският Airbus от десетилетия водят ожесточена конкуретна битка за световните пазари, но днес тя се води на още един "фронт" - в заводите на компанията.

Главният изпълнителен директор на Airbus Гийом Фори, който идва от автомобилната индустрия, обеща да разработи нови производствени системи и да използва "силата на данните“, за да оптимизира своята индустриална система.

Досегашният подход на Boeing пък беше базиран върху плавния напредък и последователните стъпки в рамките на отделни производствени процеси, за разлика от "коренната трансформация", която предлага настоящият главен технологичен директор на компанията Грегъри Хислоп.

Едновременният тласък на двата самолетни гиганта е емблематичен за дигиталната революция, която се случва в световен мащаб, тъй като почти всички икономически сектори - от производителите на автомобили до социалните мрежи, търят нови възможности за развитие във виртуалния свят, който Facebook нарича "метавселена".

Как обаче метавселената – споделено цифрово пространство, базирано на виртуалната реалност, може да работи в авиацията?

Подобно на Airbus, Boeing иска да изгради за следващите си самолети виртуални триизмерни „дигитални близнаци“ - реплики на самолета и на производствената система, които да могат да изпълняват симулации.

Тези макети ще бъдат свързани чрез т. нар. "дититална нишка", която съединява всяко парче от информация за самолета - от самото му начало, през изискванията на авиокомпаниите до милионите части и хилядите страници документи за сертифициране. Информацията се простира и отвъд вътрешните системи на компанията във веригите на нейните доставчици.

Според Хислоп над 70% от проблемите с качеството в Boeing са свързани с проблеми в дизайна. От компанията са на мнение, че с помощта на новите производствени технологии новите самолети ще преминават целия процес - от дизайнерските чертежи до пазара, само за четири или пет години.

Но планът е изправен пред огромни предизвикателства.

Скептиците посочват техническите проблеми на т. нар. "мини-джъмбо" 777X на Boeing и на военния учебен самолет T-7A RedHawk, които са разработени с помощта на цифрови инструменти.

Освен това Boeing поставя твърде голям акцент върху възвръщаемостта на акционерите за сметка на глобалната технологична доминация и продължава да намалява разходите за научноизследователска и развойна дейност.

Момичета на 8 и 15 г. спечелиха конкурса Самолет на бъдещето. Ето с каквоEasyjet предизвика следващите поколения инженери в Обединеното кралство да проектират своята визия за бъдещето на авиацията

Много от големите играчи в авиоиндустрията, като производителя на части за самолети Spirit AeroSystems, вече инвестираха огромни суми в цифрови технологии. Големите производители на самолети имат партньорства с френския производител на софтуер Dassault Systèmes, но стотиците по-малки доставчици нямат необходимите капитали или човешки ресурси, за да осъществят големи технологични скокове.

Много от тях бяха отслабени от кризата и пандемията от коронавируса, които последваха десетилетието на ценови натиск от страна на Boeing и Airbus.

Ръководството на Boeing осъзнава, че цифровите технологии, сами по себе си, не са панацея. Те трябва да бъдат съпроводени от организационни и културни промени в цялата компания, смятат представители на индустрията, цитирани от Ройтерс.

Наскоро Boeing привлече инженера Линда Хапгуд, който ръководи цифровата трансформация в компанията. Хапгуд превръща черно-белите хартиени чертежи на електрическата система на 767 в 3-D изображения и след това оборудва механиците с таблети и холограмни очила с добавена реалност HoloLens. Качеството се е подобрило с 90%, твърдят вътрешни източници на компанията.

В новата си роля Хапгуд е наела инженери, които работят по създаването на "дигитален близнак" за вече бракуван среден самолет, известен като NMA. Boeing построи и първите си самолети T-7A в симулационна среда, следвайки дизайн, базиран на дигитален модел. T-7A беше пуснат на пазара само за 36 месеца.

Въпреки това компанията все още се бори с недостиг на части, закъснения при проектирането и допълнителни изисквания за тестване.

Във фабриката на Boeing в щата Вашингтон, където се произвеждат крилата за 777X в щата Вашингтон, оформлението и оптимизацията на роботите за първи път бяха направени дигитално. Но в дългосрочен план дигиталната програма на американския авиопроизводител изостава с години и е изправена пред редица предизвикателства за сертифициране.

„Това е дълга игра. Всяко едно от тези усилия беше насочено към отделни части от проблема. Сега това, което искаме да направим, е да намерим решение от край до край", казва Грегъри Хислоп.