Цените на жилищата в Европейския съюз са се повишили средно с 26% в периода между 2010 и 2020 г.

Възходящата тенденция започва през 2013 г., като темповете на поскъпване са най-силни в периода между 2015 и 2020 г., показват данни на Евростат.

Най-голямо увеличение се наблюдава в Естония (108%), Унгария (91%), Люксембург (89%), Латвия (81%) и Австрия (77%), а намаление за последното десетилетие е регистрирано единствено в Италия (-15%), Испания (-5%) и Кипър (-4%).

Между 2010 г. и 2020 г. се наблюдава и постоянно увеличение на наемите в държавите от Общността - средно с 14% за целия период. Ръст се наблюдава в 25 държави-членки, а намаление в две (Гърция с 25% и Кипър с 5%).

Най-голямо увеличение е регистрирано в Естония (145%), Литва (107%) и Ирландия (63%).

Цените на жилищата за последното десетилетие растат по-бързо от инфлацията, която за периода възлиза на 14% и е в унисон с темповете на нарастване на наемите.

Разходите за жилища се различават значително в отделните държавите-членки. През 2020 г. най-високите са регистрирани в Ирландия (84% над средното за ЕС), Дания (66% по-високо) и Люксембург (64% по-високо). Най-ниските пък са в България (65% под средното за ЕС) и Полша (61% под средното за ЕС).

В периода между 2010 и 2020 г. цените на жилищата, в сравнение със средните за ЕС, са се увеличили в 16 държави-членки, останали са стабилни в 3 и са намалели в 8. Най-голямо увеличение се наблюдава в Ирландия и Словакия, а най-голямо намаление в Гърция и Кипър.

Разликите са големи и от гледна точка на достъпността на жилищата, измерена като съотношение между разходите за дома и доходите на домакинствата. През 2020 г. 12.3% от градското население на ЕС живее в домакинства, в които разходите за жилището заемат дял от над 40% в семейния бюждет. В селата този дял е средно около 7 на сто.

Средно за ЕС около 20% от доходите на домакинствата отиват за дома, като този дял е най-висок в Гърция (36.6%), Германия (29.7%), Дания (26.4%), България (23.2%) и Нидерландия (22.3%).

Всяка трета ипотека в София, три на всеки пет в топ 4 на градовете у насСредният лихвен процент по жилищните кредити намалява с 0.02 пр. п. до 2.68%, а ГПР по тези кредити – с 0.04 пр., п. до 2.95%, като и двете стойности са нови минимуми в историята

Делът на хората, които имат просрочени задължения по ипотеки, наеми или комунални услуги, също може да се използва като индикатор за достъпността на жилищата, отбелязват от Евростат. Средно за ЕС този показател се понижава от 12.4% през 2010 г. до 8.6% през 2020 г.

Той е най-висок в Гърция (36.5%), България (23.6%), Ирландия (15.1%), Румъния (14.8%) и Кипър (14.7%). Най-ниските стойности са отчетени в Чехия (3%), Нидерландия (3.2%), Люксембург (4.9%) и Швеция (4.9%).

През 2020 г. 70% от гражданите на Европейския съюз живеят в домакинство, притежаващо собствено жилище, а останалите 30% живеят в жилища под наем. Най-висок дял на собствеността се наблюдава в Румъния, къдего 96% от населението притежава собствен дом, Словакия (92%), Хърватия (91%) и Унгария (91%). В България този дял е 84.3% и също е над средното за ЕС.

Най-ниските стойности се наблюдават в Германия, Австрия и Дания, където под 60% от хората притежават собствен дом.

Освен това къщите остават предпочитано място за живеене пред апартаментите. 53% от европейците живеят в къщи, 46% - в апартаменти, а останалите 1% - в други места за настаняване.

Делът на домакинствата, които живеят в къща, е най-висок в Ирландия (92%), Хърватия (78%), Белгия (77%) и Нидерландия (75%).

В градовете обаче апартаментите са доста по-разпространени. 72% от градското население на ЕС живее в апартаменти, а само 28% - в къщи.

Евростат измерва и средния размер на жилищата в отделните държави. Средно на човек се падат по 1.6 стаи. Сред държавите-членки най-голям брой е регистриран в Малта (2.3 стаи на човек), следвана от Белгия и Ирландия (по 2.1 стаи).

На другия край на скалата са Румъния (1.1 стаи), Хърватия, Латвия, Полша и Словакия (средно с по 1.2 стаи на човек). В България този показател е 1.3 стаи на човек, което е под средното за ЕС.

Сред важните показатели за качеството на живота е и пренаселеността на жилищата. В ЕС през 2020 г. 17.8% от населението живеят в пренаселени жилища, като делът е намалял от 19.1% през 2010 г.

През 2020 г. най-високите нива на пренаселеност се наблюдават в Румъния (45.1%), Латвия (42.5%) и България (39.5%), а най-ниските - в Кипър (2.5%) и Малта (4.2%).

Не само броят на хората, живеещи в един дом, влияе върху качеството на живот, но и наличието на отопление, тоалетна, канализация и състоянието на имота.

В ЕС през 2020 г. 8.2% от населението не е имало възможността да поддържа дома си достатъчно топъл. Най-високи дялове по този показател се наблюдават в България (27.5%), Литва (23.1 %), Кипър (20.9 %) и Португалия (17.5 %), а най-ниски в Австрия (1.5%), Финландия (1.8%) и Чехия (2.2%).

Средно в ЕС 1.5% от населението нямат тоалетна, душ или вана. Това най-често се наблюдава в Румъния (21.2 % от населението), следвана от България и Латвия (и двете по 7%), както и Литва (6.4%).

Близо 14% от населението на ЕС пък живеят в домове с течове по покривите. Най-високи дялове се наблюдават в Кипър (39.1 %), Португалия (25.2 %) и Словения (20.8%).