Като цяло 2021 година беше положителна за криптовалутите от гледна точка на пазарното им представяне.

Регулаторната среда обаче става все по-сложна, тъй като списъкът с държавите, в които дигиталните парични единици са забранени или са обект на строги ограничения, се е увеличил над два пъти за последните три години.

По данни на Конгреса на САЩ, цитирани от електронното издание Coin Telegraph, страните, в които важи пълна забрана за притежание и търговия с криптовалути, са общо 9 през 2021 година, а тези, в които има наложена частична забрана, са 42.

За сравнение, през 2018 година държавите с пълна забрана са били 8, а тези с частична - 15.

Абсолютната забрана означава, че всякакви трансакции с криптовалути или притежанието им се третират като престъпно деяние. Частичните ограничения забраняват на борсите за криптовалути, банките и останалите финансови институции да търгуват с криптовалути или да предлагат услуги, свързани с тях.

Деветте страни, в които има наложена абсолютна забрана, са Египет, Ирак, Катар, Оман, Мароко, Алжир, Тунис, Бангладеш и Китай. През 2021 година именно ограниченията за криптовалутите в Китай попаднаха във фокуса на вниманието.

Драматичното увеличение в броя на държавите, които забраняват или регулират криптовалутите, не показва признаци на забавяне, тъй като няколко правителства в момента преразглеждат своите възможности.

Освен тези 51 юрисдикции, наложили пълна или частична забрана, още 103 са въвели закони за борба с изпирането на пари и с финансирането на тероризма, което представлява е трикратно увеличение спрямо 2018 година. Тогава подобно мерки са действали само в 33 държави.

През ноември тази година шведският финансов надзорен орган и шведската агенция за опазване на околната среда призоваха за забрана на добива на криптовалути, базиран на т. нар. "доказателство за работа" (PoW). Основните аргументи на регулаторите са свързани с потреблението на електроенергия и екологичните разходи за поддържане на мрежите.

Това беше посрещнато с остри критики от базираната в Париж Melanion Capital, която нарече твърденията срещу добива „напълно дезинформирани“.

С колко поскъпнаха основните криптовалути през 2021 година?Биткойнът добави малко над 60% към стойността си през 2021 г.

Естония пък планира да приложи правилата за борба с изпирането на пари и с финансирането на тероризма през февруари. Очаква се новите мерки да променят дефиницията на това какво е доставчик на услуги за виртуални активи и да наложат частична забрана за децентрализираното финансиране и биткойн.

Правителството на Индия също внесе известна доза паника у инвеститорите, след като законодателите там обявиха, че обмислят ограничения за криптовалутите. В крайна сметка обаче стана ясно, че не се планира пълна забрана, а по-стриктни регулирации на търговията с крипто активи от Съвета за ценни книжа и борси на Индия, който наблюдава търговията на местните борси.

И докато в някои държави регураторният натиск върху криптопазарите се засилва, в други блокчейн активите стават все по-популярни. Салвадор, например, която стана първата държава, въвела биткойна като официално разплащателно средство, обяви, че планира да емитира биткойн облигации.

Президентът на латиноамериканската държава Наиб Букеле, който е един от най-ревностните почитатели на криптовалутите, съобщи, че вече се подготвя законодателната рамка, която да направи възможно емитирането на държавен дълг в биткойни.