Защо има големи и малки кучета? Питайте прародителите им - вълците

От миниатюрното чихуахуа до големия датски дог, кучетата се различават едно от друго по размери повече от всеки друг вид бозайници на планетата. Мутацията, която стои зад това необичайно разнообразие, е проследена до неочакван източник - праисторическите вълци.

Тя е свързана с ген, наречен IGF1, който изследователите още преди 15 години отбелязват като основен за определянето на размера на домашните кучета. Това е първият от над 20 идентифицирани подобни гени. Но усилията за определяне на ключовия генен вариант то този момент не са се увенчавали с успех, пише сп. Nature.

„IGF1 е трън в очите ни“, казва Илейн Острандър, генетик от Националния институт за изследване на човешкия геном на САЩ в Бетезда, Мериленд. Тя ръководи проучването от 2007 г., когато за първи път е идентифицирана ролята на IGF1 в размера на кучетата.

Домашните кучета са опитомени през последните 30 000 години и произлизат от вълците. Още в началото на своето съвместно съжителство с хората те са се различавали до известна степен по размери, но сегашните екстремни разлики в размерите се появяват през последните 200 години. Най-големите породи са до 40 пъти по-големи от най-малките.

Острандър и нейните колеги, включително генетикът Джоселин Пласаис от Университета в Рен, Франция, анализират геномите на повече от 1400 вида и подвида, включително древни кучета, вълци, койоти и 230 съвременни породи кучета.

Когато сравняват вариациите в региона около гена IGF1 с размера на тялото при домашните и дивите кучета, един вариант се откроява. Той се намира в участък от ДНК, който кодира молекула, наречена дълга некодираща РНК. Тя участва в контролирането на нивата на протеина IGF1, който е мощен растежен хормон.

Кучетата разбират над 200 човешки думи и фразиРазбират ли ни домашните любимци? Това е въпрос, който вълнува много собственици на кучета

Изследователите идентифицират две версии, или алели, на варианта. Всички породи кучета с две копия на единия алел са склонни да тежат по-малко от 15 килограма, докато две копия от другата версия са по-чести при кучета с тегло над 25 килограма. Кучетата с по едно копие на всеки алел обикновено са средни по размер. Кучетата с две копия на алела с едро тяло също имат по-високи нива на протеина IGF1 в кръвта си, в сравнение с тези с две копия на „малкия“ алел.

Когато изследователите разгледали геномите на други представители на семейство кучета, те открили подобни връзки при вълците, лисиците, койотите и др.

Изследователите смятат, че алелът, свързан с малките тела, е еволюционно много по-стар от версията на едрите кучета. Койоти, чакали, лисици и повечето други каниди, които учените анализират, иматдве копия на „малката“ версия, което предполага, че тази версия е присъствала в общ прародител на тези животни.

Не е ясно кога се е развил алелът с едро тяло. Изследователите открили, че древен вълк, който е живял в Сибир преди около 53 000 години, е носил едно копие от тази версия. Други древни вълци и съвременни сиви вълци обикновено имат два, което предполага, че алелът с едро тяло може да е бил полезен за вълците.

Преобладаващото мнение сред учените е, че малкият размер на тялото вероятно е свързан с относително нови генетични промени, потенциално уникални за домашните кучета. Проучването може да е знак, че кучетата са опитомени представители на по-дребни вълци, различни от днешните популации на сиви вълци.

Изследователите обаче са категорични, че изследванията за размера на кучетата далеч не са завършени. Учените все още се опитват да разберат как вариантите влияят на нивата на протеина IGF1. Освен това той не е единственият определящ фактор за размера, тъй като представлява само около 15% от вариациите между породите.

Според изследователите, не става въпрос за мутация, която може да превърне вълк в чихуахуа, а за една от многото вариации, от които зависи размерът на тези животни.

Сподели Сподели Сподели Сподели