Инфлацията в Турция през януари достигна най-високото си ниво от април 2002 г. насам, сочат официални данни, след като валутната криза намали покупателната способност на хората.

Според турската статистическа агенция потребителските цени са нараснали с 48.7% спрямо същия период на януари миналата година, в сравнение с годишния темп от 36.1% през декември.

Показанията излязоха само дни, след като президентът Реджеп Тайип Ердоган смени ръководителя на Държавната статистическа агенция за четвърти път от 2019 г. насам.

Турските медии съобщиха, че Ердоган е недоволен от данните на агенцията, показващи, че инфлацията е достигнала най-високото ниво, откакто неговата партия с ислямски корени дойде на власт преди две десетилетия, което усложнява пътя му към преизбиране през 2023 г.

Бившият ръководител на агенцията Ердал Динчер беше на този пост само от 10 месеца. Той беше заменен от Ерхан Четинкая, който беше заместник-председател на турския банков регулатор.

Независими данни, събрани от турските икономисти, сочат, че годишното ниво на инфлация се е повишило до над 110% през януари.

Турският финансов министър: Инфлацията може да се повиши до над 50%Инфлацията в Турция за декември достигна рекордните 36.1%, което е най-високата стойност за 19-годишното управление на президента Реджеп Ердоган

Ердоган твърдо се противопоставя на повишаването на лихвените проценти, които според него предизвикват инфлация - точно обратното на традиционното икономическо мислене.

В понеделник той призна, че турците "ще трябва да носят бремето" на инфлацията "известно време". "С Божията помощ навлязохме в период, в който всеки месец е по-добър от предишния", добави той, цитиран от БГНЕС.

От години Турция страда от трайно висока инфлация, като от 2018 г. насам преживя две валутни кризи. Втората от тях дойде миналата година, след като Ердоган инициира рязко намаляване на лихвените проценти, намалявайки покупателната способност на турците и стойността на техните спестявания.

Това накара турците да се запасят със злато и чуждестранна валута, което доведе до валутен срив, при който лирата загуби 44% от стойността си спрямо долара през 2021 г.