Скучното при еврото е, че всичко върви безпроблемно. Това казал един германски магазинер, малко след като милиарди евро банкноти наводниха европейския и световния пазар през зимата на 2002 г.

Но макар началото да беше тихо и безоблачно, пътят на общата европейска валута мина и през магистралата на икономическия разцвет, и през пропастта на финансовата криза.

Заседна в политическото кръстовище на Брюксел, увевили скоростта си, за да не го отнесе бурята на пандемията и едва не се изпепели от цената на горивата.

Създадено да донесе нова ера на икономическа стабилност на Стария континент, оценките за еврото в днешно време могат да бъдат противоречиви, посочва вестник Стандарт.

Но макар песимистите в последните години да се множат, истината няма как да бъде отречена: Без него предвидимостта и финансовата защита на Стария континент през последните две десетилетия щеше да бъде сериозно пробита и от световните кризи, и от местните дефицити.

А политичиския суверинет на Европа щеше да се определя само като функция на надмощието на великите сили на Запад и на Изток.

Ето и 20 любопитни факти от историята на еврото за последните две десетилетия:

1. Годините, всъщност, са 23

Еврото съществува от 1999 г. И като разплащателна единица, макар и само електронна, еврото започва да действа оттогава. Но едва през 2002 г. то поема пътя си в Европа и света под формата на банкноти и монети.

Първите преговори за валута в рамките на тогавашната Европейска икономическа общност (ЕИО) започват да се водят още през 60-те години на миналия век, но страните успяват да се споразумеят за общата валута едва тридесет години по-късно.

2. Кой е бащата на еврото?

Маастрихт и Мадрид са двата града, кръстници на европейската валута. След години на противоречия, Договорът от Маастрихт през 1992 г. успява да скрепи държавите от Съюза в общо споразумение, в което са изброени правилата, които да управляват общата валутна система. Този договор поставя условията, които страните трябва да изпълнят, за да влязат в еврозоната.

Разделени са като монетарни и бюджетни критерии. Великобритания и Дания успяват да постигнат споразумение да бъдат изключение от общите правила, а Швеция отхвърля еврото с референдум през 2003 г. Впоследствие заобикаля задължението да приеме валутата, като не отговаря на изискванията.

Бащата на еврото пък се оказва белгийският есперантист Жермен Пирло. Той първи предлага името на новата валута да бъде евро, като изпраща писмо до президента на Европейската комисия по онова време Жак Сантер. Наименованието на валутата е официално прието на заседание на Съвета на Европейския съюз в Мадрид през декември 1995 г.

3. Символът идва от гръцката азбука

Какво нещо е съдбата. Петата буква на гръцката азбука - "епсилон", пресечена от две успоредни линии, за които някои казват, че обозначават стабилността на еврото, е знакът за общоевропейската валута.

Явно в него дълбоко е закодиран гръцкия код, защото в най-тежките години на южната ни съседка, когато изпадна във финансов колапс заради огромните си задължения, именно гаранцията - еврото, спаси Гърция от фалит с мощно западно финансово рамо от над 110 милиарда.

Малко е известно, че реверансът с гръцката буква е заради факта, че преди да се приеме еврото Гърция беше страната с най-старата валута в Европа - нейната драхма е била използвана още в империята на Александър Велики.

От къде идват парите, показвани във филмите?Изкуствените пари в САЩ са регулирани с федерални закони

4. Дистанцията долар - евро

Коя е най-използваната валута в света? Последно проучване показва, че еврото има 39 процента дял в ежедневните сделки с валути, въпреки че е отпечатано едва преди 20 години. В същото време скъсява дистанцията с първото място, с над 50 процента, което заема доларът. А третото е за японската йена - 19 процента от дневния оборот на световните валутни борси.

Британската лира е едва на четвърто място - с 13 процентов дял, въпреки че се контролира от една от най-старите банки в света - Банката на Англия, още от 17 век. На пето място - с 3 процента, е австралийският долар.

Днес еврото се използва от 340 милиона души в 19 държави, a сумарният paзмep нa икoнoмиките им стигна 112 тpилиoнa eвpo, кoeтo пocтaвя ЕС кaтo втopa икономическа cилa в глoбaлeн мaщaб cлeд CAЩ.

5. От Канада до Канарските острови

19 са държавите от еврозоната, в които еврото е официалната валута. Това са Белгия, Германия, Люксембург, Финландия, Испания, Португалия, Гърция, Италия, Австрия, Ирландия, Франция, Холандия, Кипър, Естония, Латвия, Литва, Малта, Словакия и Словения. Осем страни в ЕС все още не са в тази зона - Дания, България, Хърватия, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.

По-интересното е, че еврото е прието като официална валута в много страни извън ЕС - Канарски, Азорски острови, остров Майот до Мадагаскар, архипелаг Сен Пиер до Канада, във Френска Гвиана. Използва се и в Черна гора, Косово, Сан Марино и в Андора, на чиито монети са изобразени пиренейската дива коза и златния орел.

6. Австрийците го наричат Калинас

Евробанкнотите се отпечатват стандартно от едната страна, а от другата страна имат специфичен за страната елемент. В предната част на евро банкнотите има прозорци и врати, докато в задната са мостове, представляващи връзката между страните-членки и бъдещето.

Всяка банкнота има собствен цвят и е посветена на даден художествен период от европейската архитектура, като всичко минава през ръцете на австрийския художник Роберт Калина. Той печели обявения конкурс през 1996 г. от Съвета на Европейския паричен институт за разработване на дизайна, в който участваха представители на 44 държави.

В чест на изключителния успех на сънародника си, австрийците и до днес наричат еврото "Калинас".

7. Пчелата и Марио Драги

Много метафори са използвани за еврото, но най-ефектната направи бившият пpeзидeнт нa Eвpoпeйcкaтa цeнтpaлнa бaнкa Mapиo Дpaги и настоящ премиер на Италия. В разгара на най-сериозната гръцка дългова криза, превърнала се в бреме и проблем за цяла Европа, той заяви: Евpoтo е кaтo зeмнa пчeлa, чyдo нa пpиpoдaтa, oт кoятo нe e oчaквaнo, чe мoжe дa лeти, нo пo някaкъв нaчин е ycпялa дa гo нaпpaви. Оттогава европейските дилъри наричат на жаргон валутата - Bee.

8. Мит ли е, че вдига цените?

Един от най- разпространените митове за еврото е, че щом го въведе една държава, то обезателно се абонира за висока инфлация. Много от новоприетите страни обаче счупиха традицията. Оказва се, че в първите дни от въвеждането на еврото стоките наистина се повишават, но повишението е различно за отделните стоки.

Практиката показва, че скъпите стоки дори поевтиняват, но скокът в цените е за тези с по ниска стойност. Затова и емблемата на новите цени след въвеждането на еврото винаги е колко е поскъпнало кафето.

9. Новият дизайн: ще има ли национални символи?

Промяната не е само емблема в България, но вече и на Европейската централна банка, която обяви, че готви нов дизайн на еврото. Сегашните червени, сини и оранжеви банкноти са проектирани така, че да изглеждат еднакво навсякъде, за да се гарантира, че никоя държава не е представена по-добре от останалите.

През декември обаче ЕЦБ обави, че банкнотите са вече демоде и обяви старта на нов процес на проектиране и дизайн. Очаква се решението да бъде взето през 2024 г. Според шефът на банката Кристин Лагард целта е валутата да стане "по-свързана с европейците от всяка възраст и произход".

Всяка държава-членка ще може да предложи нова тема, а първата голяма промяна ще трябва да замени идеята за прозорците, вратите и мостовете, които изразяват духа на европейската откритост, сътрудничество и комуникация с нов символ.

10. Цифровото евро е на хоризонта

Европейската централна банка направи първа стъпка към пускането на цифрова версия на еврото още миналото лято. Електронният еквивалент на банкнотите и монетите ще бъде подобно на сметка, която гражданите на еврозоната ще могат да имат в Европейската централна банка, а не в търговска банка.

Въпреки че вероятно няма да се чувства много различно от която и да е онлайн банкова сметка или дигитален портфейл, то ще бъде по същество по-безопасно, тъй като тази банка никога не може да остане без евро. Това е и голямата разлика с криптовалутите е: цифровото евро ще бъде подкрепено от централната европейска банка.

Проектният период се очаква да приключи до юли 2023 г., а до 2027 г. новото евро трябва да е готово. Дотогава централната банка ще определи ролята на банките и финтех компаниите, които ще предлагат цифрови евро портфейли на клиентите. А намерението е евробанкнотите да останат паралелно на пазара.... засега.

11. Краят на банкнотите Бин Ладен

През януари 2019 г. централните банки в зоната на единната европейска валута спряха да печатат лилавата банкнота от 500 евро на фона на опасения, че са добре дошли за използване в престъпния свят. В един момент банкнотата от 500 евро така се свързваше с прането на пари и финансирането на тероризма, че това й спечели прякора "Бин Ладен".

Тази банкнота улесняваше транспортирането на големите суми в брой - 1 милион евро в банкноти от 500 тежат само 2.2 кг, а ако са в купюри от 50 евро - повече от 20 кг. В резултат цената на лилавите банкноти на колекционерския пазар удари тавана.

12. Най-търсената монета - с Грейс Кели

Безспорен факт е, че за обикновена монета от 2 евро някои колекционери са готови да дадат цяло състояние. Те са от специални издания и серии, някои все още са в обръщение. Една от тях е монетата от 2 евро, която пусна Сан Марино през 2004 г. в чест на Бартоломео Боргеси - италиански историк, експерт по нумизматика.

Друга е монетата от 2 евро, пусната от Ватикана през 2005 г. в чест на Деня на младежта. Най-търсената монета е от Монако през 2007 г. в чест на Грейс Кали - американската актриса и съпруга на принц Рение от Монако.

Колекционери се напреварват да издирват и монета, пуснаха от Германия през 2008 г., в която по грешка е гравирана старата карта на ЕС, както и тази от Испания, на която липсва една от звездите на ЕС.

13. Три Айфелови кули от монети

Докато колекционерите прибират ценните монети, статистици и математици броят наличните пари в обращение още от момента на появяването им. В първото наводнение на пазара сумата възлезе на 50 милиарда нови монети. Наредени в колона, бройката задминава височината на лондонския Canary Wharf, а общото тегло на емитираните от Франция банкноти е три пъти по-голямо от теглото на Айфеловата кула.

Макар центовете навсякъде да са една и съща номинална стойност, местното произношение е различно - французите ги наричат "centimes" (сантими), испанците - "centimos" (скнтимос).

14. Портмонетата Порто евро

С въвеждането на еврото кожарската промишленост изживя истински ренесанс. Докато в България мъжете ходеха с пачки банкноти, хванати с щипки, в ЕС портмонето отново се върна на мода. Европейците с удоволствие пазаруваха с монети, независимо от навлизането на банковите карти.

В Италия дори започнаха производсвото на нов модел портмонета - "Порто-евро", в което специален джоб събираше центовете.

15. Големият взрив в Литва

Последната страна, която се присъедини към еврото, беше Литва - на 1 януари 2015 г. Тя стана 19-ата държава членка от еврозоната и го направи го по сценария "голям взрив" - въведе евробанкнотите и евромонетите на същата дата, на която страната се присъедини към еврозоната.

Литва добави към дългия списък от символи на монетите и "Vytis". Това е рицар с броня, възседнал кон, който е и основният символ върху герба, изобразяван върху литовските монети от 14-и век насам. След Литва обаче никой не се е престрашил да приема еврото.

Скептицизмът в Чехия, Полша и Унгария нараства, затова и тази тема не е в дневния ред на тези правителства. Румъния обяви, че отлага въпроса за 2029 г. Швеция и Дания си остават далеч от еврозоната. Така че засега на ход сме ние с Хърватия. Те даже са едни гърди пред нас и като мерак, и като изпълнение на програмата от чакалнята.

16. Трилионите и хеликоптерните пари

Пандемията рязко увеличи обема на еврото, след като Европейската централна банка реализира мащабния си трилионен пакет за подпомагане на хората и бизнеса в кризата чрез така наречените хеликоптерни пари. Това са директни парични преводи към населението, които освен всичко имаха за цел и да повишават инфлацията, ако растежът на цените беше останал слаб след пандемията.

Газовата криза вече напомпа инфлацията и пообра излишните пари, пуснати по време на локдауните, но въпросите за въздействието върху неравенството и независимостта на централната банка от правителствата остават основен акцент за бъдещето.

17. Кои са най-големите оптимисти?

Резултатите от последното проучване на Евробарометър зарадваха европейските банкери, защото показаха широка подкрепа за еврото в държавите-членки, които все още не са приели общата валута. Проучването беше проведено в седемте държави-членки - България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.

Голямо мнозинство от анкетираните граждани на ЕС (60%) смятат, че еврото има положителни последици за държавите. 52% от отговорилите като цяло не само са по-положителни по отношение на последиците, но повече от половината (55%) заявяват, че въвеждането на еврото би имало и положителни последици лично за самите тях.

Средно 57% подкрепят въвеждането на еврото в своята държава, но този процент за държавите е различен. Най-висок е в Румъния (75%), следва я Унгария (69%). Доста по-нисък е процентът у нас - 52%. Което съвпада и с общата процентната разделителна линия у нас по национални въпроси.

18. Кога пускат първите пакети от евро у нас?

Надписът на кирилица върху 50 евровата банкнота ни вкара чувство за национална гордост сред европейците. Но това е от една страна. Противните на еврото засилиха аргументите срещу въвеждането му, особено след инфлацията от последните месеци. Новият кабинет още не е обявил официално намеренията си кога може да го приемем.

Старата прогнозна дата е 1 януари 2024 г. Вече обаче има план за неговото въвеждане. Той предвижда пакети с монети евро с български символи на гърба да бъдат продавани на гражданите две седмици преди влизането ни в еврозоната. Пакетите ще съдържат по няколко монети от всеки вид - 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента, 1 и 2 евро.

Те ще се продават от търговските банки на цена, близка до номиналната стойност на монетите. И тъй като продажбата ще е преди да са влезли в употреба, ще се продават като стока. Целта е хората да се запознаят предварително с новите пари. В някои държави тези начални пакети с монети евро масово бяха използвани като подарък по време на коледните празници, непосредствено преди въвеждане на единната валута.

19. COVID обича повече монетите

Поредица от изследвания бяха направени през последните две години от пандемията, за да покажат колко дълго вирусът се задържа върху евромонетите. Изследователски екип от водещи международни професори разработиха специален метод, чиито резултати показаха, че в реални условия рискът от заразяване с COVID-19 от пари в брой е нисък.

Докато вирусът присъства върху повърхността от неръждаема стомана поне седем дни, върху банкнотата от 10 евро този период е три дни, след което изчезва напълно. За монетите от 10 цента, 1 евро и 5 цента коронавирусът се изпарява точно след шест дни, два дни и един час. По-подробно изследване на тези учени обаче показва, че изключително нисък е процентът, при който вирусът, попаднал върху монетата, се пренася върху пръстите на хората.

20. Ще ваксинират ли еврото?

Макар да звучи провокативно, тази новина шества в последните седмици из Европа. Става дума за идеята на евродепутат от Германия на някоя от купюрите на бъдещите банкноти в евро да бъдат поставени портретите на двама учени. Те са Йозлем Тюречи и съпругът й Угур Шахин.

Тяхната компания BioNTech създаде първата ваксина срещу COVID-19. Дали обаче хората в Европа са стигнали нивото да приемат на парите личности-символи не само за тяхната, но и за други държави, или вълните на национализъм, шовинизъм и популизъм ще се развихрят в Европа, предстои да видим.