Летоброеното, което използваме в днешно време, определя две епохи - преди и след Новата ера. То е свързано с историята на християнството. След Новата ера, или След Христа (на латински - anno domini, или "в годината на Господа“) се отнася за времената след раждането на Исус Христос. Преди Новата ера пък обозначава периода преди това.

Как обаче възниква тази система на отброяване на времето и защо е въведена?

Различните религии и общества по света са отброявали годините по различен начин. Библейското летоброене, например, се базира на годините, изминали от сътворението на света. Според Александрийското летоброене от Сътворението до Рождество Христово са минали 5500 години.

В ранното Средновековие един от основните проблеми е бил кога да се празнува Великден. Първият църковен събор в Никея през 325 г. решава, че Великден трябва да се чества в неделята след пълнолунието, което следва пролетното равноденствие. Изчисляването на тази най-важна за религиозните обреди дата е изложено в документи, известни като Великденски таблици. Именно в една такава таблица през 525 г. монахът Дионисий Малки от Скития въвежда системата за отброяване на годините от раждането на Исус Христос.

Дионисий не уточнява как точно е определил датата на раждането на Божия син, но историците предполагат, че може да е използвал оцелелите извори от ранните християнски проповедници като Климент Александрийски и Евсевий Кесарийски.

Дионисий се опитва да наложи първата година след Новата ера като година на раждането на Исус Христос, макар че съвременните оценки поставят раждането на Христос около 4 г. по-рано по утвърденото в днешно време летоброене, базирано на църковния календар.

Дионисий Малки всъщност разработва системата с цел да замени тази на римския император Диоклециан, който управлява от 284 г. до 305 г. сл. Хр. Тя използва броя на годините, откакто Диоклециан става император на Рим. Първата година във Великденската таблица на Дионисий - 532, следва годината Anno Diocletiani 247,

Дионисий прави тази промяна специално, за да премахне от историята името на Диоклециан, който жестоко преследва християните. По негово време са изгорени десетки църкви и писания.

7 исторически градчета, които ще ви върнат назад във времетоКогато става дума за градове и села, изглеждащи като излезли от приказките на Братя Грим, едва ли има по-подходящо място от Европа


Добавянето на компонента "преди Христа" се случва два века след Дионисий - през 731 г., когато преподобният Беда от Нортумбрия публикува своята „Църковна история на английския народ“.

Любопитното е, че в системата на Беда няма нулева година, тъй като концепцията за числото нула все още не се е появила в Западна Европа по онова време. Според него, годината, която предхожда 1 г. след Христа, е 1 г. преди Христа.

Идеята за нулевата стойност се появява в Европа чак в периода между 11 и 13 век, макар че е разработена от индийския учен Брахмагупта още през 628 г. сл. н. е.

Системата за отброяване на годините според това дали са преди или след раждането на Христос става особено популярна през 9-и век, когато императорът на Свещената Римска империя Карл Велики приема този начин на датиране на документите в цяла Западна Европа.

До 15-и век системата се разпространява из целия континент. Тя остава и при въвеждането на Григорианския календар през 16-и век, който по-късно той се превръща и в международен стандарт за представяне на датите и часовете.

Във византийските и славянските ръкописи летоброенето, базирано на годините от сътворението на света, остава широко разпространено и се използва до много по-късно в сравнение със Западна Европа.