В днешно време празникът на Свети Валентин се свързва с картички, шоколадови бонбони, подаръци и, разбира се, търговски печалби, но невинаги е било така.

Историята на светеца и произходът на празника са свързани с най-различни митове и легенди, но едно е сигурно - 14 февруари отдавна се празнува като ден на влюбените.

Най-ранната версия на историята датира от Древен Рим и езическия фестивал Луперкалии. Овчарите от онези времена водели постоянна битка с гладните вълци и се молели на бог Луперк да бди над стадата им. Всяка година през февруари римляните се отблагодарявали на божеството с фестивал, който се съчетавал с празника на плодородието и настъпването на пролетта.

Новоомъжените жени пък се подлагали на бичуване с ленти от козя кожа, наречени фебруа, откъдето произлиза и името на месец февруари. Според римските вярвания, по този начин те пречиствали телата си в подготовка за раждане.

На 14 февруари се чествал празника на Юнона Фебруата - богиня любовта. В някои региони на Римската империя имало обичай имената на девойките да се изтеглят на случаен принцип от младите мъже в града или селото, а получените двойки ставали партньори на празника, а често и за цял живот.

Фестивалът бил изключително популярен и се чествал векове наред. След като император Константин въвежда християнството като официална религия в Рим, църквата се опитва да ограничи езическите дейности и Луперкалиите, с техните греховни изкушения, стават една от първите ѝ цели.

Папа Галазий през 5-и век търси подходящ "заместител" на бога на вълка Луперк и избира епископ Валентин, който е загива мъченически 200 години по-рано и е обявен за светец.

Според император Клавдий Втори, ергените били по-добри войници от тези, които имали семейства, затова той забранил на военните да се женят. Епископ Валентин, осъзнавайки несправедливостта на указа, се противопоставил на Клавдий и продължил тайно да организира браковете на младите влюбени. Когато действията му били разкрити, Клавдий заповядал той да бъде убит.

В затвора епископът успява да излекува дъщерята на своя тъмничар от слепота, а тя по-късно се влюбва в него. Връзката им е буквална интерпретация на фразата "любов от пръв поглед". В крайна сметка, желанията им са осуетени, тъй като епископът е екзекутиран на 14 февруари следващата година. Малко преди смъртта си осъденият изпраща писмо до любимата си, подписано като „вашият Валентин“.

Намерението на църквата да ограничи Луперкалиите не се увенчава с кой знае какъв успех и дори става повод за разширяване на традицията празникът на любовта да се чества в средата на февруари.

Трагедията на язовира Малпасет, която легализира браковете с мъртъвциНиско сред хълмовете, на север от град Фрежюс в Южна Франция, недалеч от брега на Френската Ривиера, се намират останките от язовир Малпасет. Това речно съоръжение, завършено през 1954 г., е построено, за да регулира потока на река Рейран и да съхранява вода за земеделие и битови нужди

Средновековните англичани обаче са тези, които издигат деня на Св. Валентин на ново ниво и гарантират неговото бъдеще във вековете.

Младите дами в Англия пишат имената на бъдещите си любовници на листчета, овалват ги в глина и ги поставят в купа с вода. Те вярвали че човекът, чието име изплува първо на повърхността, ще бъде техният "Валентин". В Шотландия имената се теглят от шапка на слуачаен принцип три пъти и ако едно и също име се появява всеки път, се смятало, че ще последва брак.

Хората през Средновековието вярвали, че птиците избират своите партньори на Свети Валентин и поетите често споменават връзката между влюбените хора и птиците. Дамите дори гадаели за това какъв ще бъде техният бъдещ партньор в зависимост от първата птица, която видели на празника на Св. Валентин.

Ако видели кос, щели се омъжат за духовник, ако видели кадънка - очаквал ги богаташ, червеношийката вещаела връзка с моряк, кръстоклюна - свадлив човек, а синигерът обричал бедната дама да остане стара мома.

За да подобрят шансовете си да намерят истинската си любов, необвързаните момичета обикаляли църквите по дванадесет пъти, без да спират, слагали върху възглавницата си дафинови листа, поръсени с розова вода, или изяждали твърдо сварено яйце точно в полунощ, заедно с черупките.

Връчването на червена роза на избраницата става популярно, благодарение на стихотворението на Робърт Бърнс „Моята любов е като червена, червена роза“, макар че шотландският поет не говори конкретно за Свети Валентин. Влюбените често носят жълт минзухар на ревера си, като посвещение към светеца.

Конгтонг - свирещото село, в което всеки има мелодия вместо имеЛюбопитни подсвирквания и чуруликане отекват из джунглата около отдалеченото индийско село Конгтонг. Но това не са птичи песни

Европейците не са единствените, които празнуват любовта, плодородието и пречистването по това време на годината. От 767 г. преди Новата ера в японския град Инадзава през февруари се провежда шинтуисткият ритуал Хадака Мацури, известен и като Голия фестивал.

Да бъдеш избран за ролята на Голия мъж по време на фестивала било голяма чест, но и работата била доста тежка. Избраникът бива обръснат от главата до петите и изпратен в храма Куномия в другия край на града. Над 9000 души се опитват да спрат мъжа, като всеки се надпреварва да го докосне и да го сграбчи.

Местните вярвали, че той ще поеме техния лош късмет. Когато голият мъж най-накрая пристига в светилището, след като е издържал цял ден под ударите на тълпата, той бива облечен и изгонен отвъд града, за да отърве селището от злото.

Около 15 февруари, на първото пълнолуние след китайската Нова година, младите двойки в Хонконг се срещат, за да отпразнуват Юен Сиу - Празника на пролетните фенери. Всеки държи фенер, за да не бъде грабнат от призраците и духовете, които се спускат и ги грабват.

Във фенерите се поставят гатанки, стихове и сладки неща, подобни на посланията за Свети Валентин, а младите мъже и жени играят игри, за да разберат кой ще им бъде партньор. В миналото това бил и единственият ден от годината, когато жените можели да излязат без придружител, за да потърсят любовта на живота си.

На другия край на света, в Таити, Маратонът на любовта се провежда всяка година на Ил де Муреа. Хиляда атлети се състезават около кристално сините лагуни и тропическите гори, получавайки ананаси, папая, манго и кокосови орехи по пътя.

Наследството на Свети Валентин е оцеляло дълго след смъртта му. Сред християнската общност в Рим настават масови брожения заради екзекуцията му, а властите са принудени бързо да го погребат, за да избегнат бунт. Но трима от последователите му намират тялото и го отнасят в Терни, Умбрия, където той е балсамиран в базиликата, която днес носи неговото име.

Младите влюбени все още пътуват до гробницата на светеца, за да поискат благословията му, а градът организира едномесечен фестивал в негова чест всяка година през февруари.